Воюващите страни в Йемен се ангажираха с ново прекратяване на огъня и се съгласиха да се включат във воден от ООН мирен процес, съобщи пратеникът на ООН в размирната страна в събота.
Съобщението на специалния пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг представлява последната стъпка за прекратяване на смъртоносната 9-годишна война, която уби стотици хиляди хора и предизвика една от най-тежките хуманитарни кризи в света.
Развръзката идва след срещите на Грундберг в Саудитска Арабия и Оман с Рашад Ал Алими, ръководител на подкрепяния от Саудитска Арабия президентски съвет на Йемен, и с Мохамед Абдул Салам, главният преговарящ на подкрепяните от Иран бунтовници хути.
Прочети още
Пратеникът „сега ще се ангажира със страните за създаване на пътна карта под егидата на ООН, която да включва тези ангажименти и да подкрепя тяхното изпълнение“, добавя се в изявлението.
Йемен е обхванат от конфликт, откакто подкрепяните от Иран бунтовници хути поеха контрола над столицата Сана през 2014 г., предизвиквайки водена от Саудитска Арабия военна намеса в подкрепа на обсаденото правителство през следващата година. Примирието с посредничеството на ООН, което влезе в сила през април 2022 г., доведе до рязко намаляване на военните действия. То обаче изтече през октомври миналата година, въпреки че боевете до голяма степен остават замразени.
Сега Грундберг ще „се ангажира със страните за
създаване на пътна карта под егидата на ООН“,
която да включва тези ангажименти. Те предвиждат изплащане на заплатите на държавните служители, отваряне на маршрути до блокирания от бунтовниците град Таез и други части на Йемен и възобновяване на износа на петрол.
„Жителите на Йемен наблюдават и чакат тази нова възможност да доведе до осезаеми резултати и напредък към траен мир“, каза Грундберг. „Страните направиха значителна стъпка. Техните ангажименти са преди всичко задължение към йеменския народ.“
Атаки в Червено море
Споразумението идва на фона на вълна от атаки на бунтовниците хути срещу ключови морски пътища в Червено море в знак на солидарност с палестинците в ивицата Газа, където Израел се бие срещу бойците на Хамас. Хутите обещаха да атакуват кораби, свързани с Израел, или кораби, които се насочват към израелските пристанища, освен ако не бъде сложен край на войната срещу Хамас, която започна на 7 октомври.
Хутите предприеха над 100 атаки с дронове и ракети, насочени срещу 10 търговски кораба, включващи над 35 различни държави, сред които и български или чужди, но с българи в екипажа. Атаките на бунтовниците застрашават транзитен маршрут, който представлява до 12 процента от световната търговия, което накара САЩ да създадат многонационална военноморска оперативна група за защита на корабоплаването в Червено море. „Военните действия на хутите възпрепятстват напредъка към мирно разрешаване“, каза пред АФП Мохамед Албаша, старши анализатор за Близкия изток на базираната в САЩ Navanti Group. „Хутите се превърнаха... в агресори, насочени срещу цивилни активи“, каза той.
Последното споразумение също съвпада с натиска на Саудитска Арабия да се измъкне от конфликта, въпреки слабите надежди за траен мир. Богатата на петрол монархия даде сигнал тази година, като възобнови връзките си с Иран, който подкрепя хутите срещу подкрепяното от Саудитска Арабия правителство. Обявената цел на ръководената от Саудитска Арабия намеса беше да защити цивилните от атаките на хутите, да възстанови правителството и да осуети превръщането на Йемен в убежище за подкрепяните от Иран сили.
Осем години по-късно бунтовниците контролират части от страната и управляват впечатляващ арсенал от оръжия, които използваха, за да атакуват Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, друг член на коалицията. Много анализатори са песимисти, че плановете на Рияд за намаляване на военната роля ще донесат мир на Йемен, който остава дълбоко раздробен по религиозни, регионални и политически линии.
