сн. CNN
Корабите на Шести флот на САЩ и британските кралски военноморски сили заемат позиции в Източното Средиземноморие, докато изявленията на Вашингтон, Лондон и Париж сочат, че военната намеса в Сирия заради химическата атака от миналата седмица е почти неизбежна. Новото, с което тази война ще се различава от водените досега, е, че този път Америка не е склонна да подарява така лесно властта на опозицията. Най-вероятно президентът на Сирия Башар Асад ще бъде наказан, но пощаден. И причините са повече от ясни - тези, които воюват срещу него, нямат никаква цел да строят в Сирия демокрация. Те са воини на Аллах и отсега не крият крайното си намерение - изграждане на мракобесна държава по подобие на някогашен Афганистан под управлението на талибаните. Ако преди години Америка помогна на същите тези талибани да унищожат просъветското правителство в Кабул и видя, че стратегически това застрашава нейните интереси, този път тя не е склонна да прави същата грешка.
На 28 август предстои заседание на Съвета за сигурност на ООН, което ще бъде председателствано от премиера на Великобритания Дейвид Камерън. Дотогава експертите на ООН, които успяха въпреки снайперисткия обстрел да вземат проби от пострадалите от токсичните бомби сирийци, вероятно ще са направили своите заключения. Но те само
трябва да потвърдят дали става дума за химическо оръжие
а не да определят и кой го е използвал. Западни експерти вече казват, че мястото е толкова разрушено от последвалите бомбардировки, че ,,едва ли някой ще бъде хванат с димящ пистолет в ръка". Всяко гласуване на резолюция, оторизираща военна интервенция, със сигурност ще бъде блокирано с вето от Русия и Китай.
Във Вашингтон пък Конгресът е в лятна ваканция до 9 септември и най-вероятно след формални консултации с водещи конгресмени и сенатори Белият дом ще заповяда атака. Когато тя е кратка операция, президентът може да действа и без одобрение от парламента на САЩ.
За да предположим какви ще бъдат ударите срещу Сирия, е достатъчно да погледнем операциите в Югославия от 1999 г. и Либия от 2011 г. Претекстът, че трябва да бъде осъществена хуманитарна намеса, за да се спаси едно цивилно население, е налице от бивша Югославия - въпреки че в сирийската гражданска война и двете страни дават стотици и хиляди жертви. Такъв е мотивът на Бил Клинтън, когато нарежда въздушните удари по Сърбия, Косово и Черна гора без мандат от ООН. Тогавашният премиер на Русия Евгений Примаков обръща в знак на протест правителствения самолет над Атлантическия океан, докато е на път за официална среща в САЩ. Ходовете на Москва днес могат да бъдат подобни - символични, но лишени от практическа стойност. Още повече че външният министър Сергей Лавров заяви, че ,,ние за война не се готвим".
Желаещите да ударят Сирия може да се оправдаят и с приетата през 2005 г. от ООН инициатива ,,Отговорност за защита", която има за цел да предотврати или спре геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и етническите прочиствания. Според нея всяка държава има задължение да защитава населението си от тези четири престъпления. Ако тя се провали, международната общност може да се намеси. Това бе и един от мотивите за войната в Либия. В същото време обаче Дамаск твърди, че прави точно това, като се бори с терористите в страната. От друга страна, кампанията срещу Кадафи може да бъде погледната като модел за въздушни удари без вкарване на войници в самата страна. Използването на пехота е нещо, което всички изключват и не искат да правят в момента.
Това, на което ще се разчита при първите удари, е крилатата ракета ,,Томахоук". Всяка такава ракета струва между $569 хиляди и $1.45 милиона. Тя е способна да носи до 450 килограма конвенционален експлозив, развива скорост до 880 километра в час и има обсег на действие между 1,300 и 2,500 километра в зависимост от модификацията.
,,Томахоук" е използвана с успех при кампанията в Либия, като за първите 3 дни са изстреляни общо 159 ракети от британски и американски сили. Шести флот има четири кораба в Източното Средиземноморие в момента, които са способни да изстрелват тези ракети. Кралските британски военноморски сили от своя страна са изпратили две фрегати, както и вертолетоносач ,,Ейч Ем Ес илюстриъс". За изстрелване на ,,Томахоук" също може да бъде използвана и някоя от 5-те действащи британски подводници от класа ,,Трафалгар".
Какви ще бъдат целите на тези първи удари?
Вероятно ще бъдат ударени военните комплекси, за които разузнавателните данни сочат, че са изстреляли фаталните ракети на 21 август - за да се направи нещо по повод химическата атака. В допълнение на това едва ли ще бъде пропуснат шансът за справяне и с някои от военновъздушните бази на Асад. Правителствената армия има пълно превъзходство във въздуха и бунтовниците не могат да направят нищо по въпроса. Едно сериозно намаляване на броя изтребители би наклонило леко везните в тяхна полза.
Проблем обаче остават химическите оръжия. Те са разпределени в няколко склада по територията на страната. Унищожаването им с точкови удари от въздуха крие в себе си опасността от повтаряне на събитията от 21 август, но с много по-големи мащаби. За да бъдат подсигурени тези боеприпаси, неминуемо ще трябва намесата на някакви специални части - вероятно британски и американски командоси. В противен случай оръжията рискуват да се загубят някъде из Сирия или да попаднат в ръцете на екстремистки групировки - нещо, което притеснява особено много Израел.
Отворен остава въпросът какво да се прави след първите залпове. Желанието за сухопътна операция, сваляне на президента и окупиране на страната отсъства. От друга страна обаче, вече влезли с въздушни удари в Сирия, САЩ и съюзниците им ще попаднат неминуемо в една нова авантюра в Близкия изток, от която няма да могат просто да се откажат, без да доведат работите докрай. Засега Вашингтон се опитва да лавира между общественото мнение в САЩ, което е срещу война, и отговорността си на международната арена, която сам заслужи заради предишните си действия в подобни случаи.
Изглежда, че военните удари няма да сложат край на гражданската война. Те само ще ударят силно тестето с карти по масата. С надеждата, че в новото раздаване ще има по-ясен и благоприятен изход за спиране на касапницата в Сирия. Но дали ще е така?
На страната на правителството в Дамаск се бият бойци от ливанската групировка ,,Хизбула". Армията на президента Башар Асад разполага и с многочислена група съветници от Иран, които помагат тактически. Това разкрива защо засега
бунтовниците не успяват да постигнат нищо
Но и това прави конфликтът в Сирия особено объркан. От една страна, правителството на г-н Асад е светско. То ненавижда крайния ислям и всячески се опитва да го унищожи или поне сбута в ъгъла. От друга - единствените съюзници на Сирия винаги са били все крайни ислямисти - моллите в Иран и терористите от ,,Хизбула". Странно, но точно те ненавиждат пък опозиционните бойци в Сирия, които изповядват именно крайния ислям. Това е така, защото тук разделението не е по линията кой колко по-радикален ислямист е, а според двете течения в исляма шиити, населяващи Иран, Ливан и Сирия, срещу сунити, които са разпределени приоритетно в останалите мюсюлмански държави.
Ако и когато войната срещу Сирия започне, тя ще е само епизод към по-голямата цел - Иран. Наскоро разсекретени документи и разследвания посочиха колко голяма грешка е направила Америка, организирайки през август 1953 г. чрез ЦРУ военен преврат в Техеран, довел на власт шаха Мохамед Реза Пахлави. Тактическата цел е била да се спре национализацията на петролните находища, започната от сваления премиер Мохамед Маосадък. И тя е била постигната в краткосрочен план. Стратегически обаче това озлобява населението, дава сила на крайния ислям, който успява да се организира и да свали на свой ред шаха с революция, плодовете на които Америка ,,бере" и до днес. Отслабвайки Сирия и отстранявайки я от групата приятели на Иран, САЩ разчитат на един по-следващ етап да ударят и по Техеран, за да поправят онова, което някога предшествениците на Барак Обама в Белия дом натвориха.
