сн. БГНЕС
През последните десетилетия тероризмът често сменя своите мозъчни и финансови центрове. Едно обаче остава непроменено - той не може да съществува без сериозни парични донори в лицето на различни правителства по света. В началото и средата на миналия век като основни финансисти на терора винаги са били подозирани комунистическите режими, които искат да подронят основата на свободния свят. Макар това и да не е било ясно доказано до момента, различни свидетелства сочат, че от парите им са се ползвали и Червените бригади в Италия, и Фракция "Червена армия" във ФРГ, дори Ирландската републиканска армия в Северна Ирландия. Неслучайно първите две организации, чиято цел бе създаване на революционни комунистически правителства съответно в Рим и Бон "умряха" в мига, когато комунизмът в Европа навлезе в криза и се срути.
Постепенно ролята на спонсор се иззе от богатите петролни държави в Азия и някои военни режими в Латинска Америка. Ирландските сепаратисти за известно време в края на миналия век минаха на тяхна издръжка, преди да се договорят за мир с правителството на Великобритания.
В днешния глобализиран свят, когато високите технологии дават възможност за бърз достъп до всякаква информация, спонсорите на тероризма са още по-ясни. Те се намират изцяло в Азия и са удобно настанени в правителствените кабинети на няколко държави. Катар и Саудитска Арабия финансират мракобесните ислямистки организации, изповядващи крайното течения в исляма уахабизъм. В миналото парите на двете монархии отиваха предимно за чеченските бунтовници и за организацията "Мюсюлмански братя". Първоначално тя действаше нелегално и имаше чертите на терористична група. След арабската пролет се преобразува като партия и се стреми да постигне по легален път това, което не успя докато бе в нелегалност - да превърне арабския свят в средновековен халифат. Отделно за Саудитска Арабия винаги е имало едно наум, че не е безразлична към "Ал кайда". А и самият лидер на терористичната мрежа Осама бин Ладен бе саудитец.
Другият финансов център за спонсориране на терора се намира в Дамаск и Техеран. Оттам доскоро дружно постъпваха милиони в касите на две също като "Мюсюлмански братя" толкова мракобесни организации - "Хамас" в Палестина и "Хизбула" в Ливан. Макар и префасонирани като партии и двете никога не са се разделяли с терористичния си уклон, към който се връщат винаги, щом имат тази възможност. През 1997 година "Хамас" извърши държавен преврат в ивицата Газа и изгони оттам законно избраните палестински власти, с което разцепи палестинските територии на две. Въведе шариата и управлява като деспот. Ивицата Газа се е превърнала в площадка за изстрелване на ракети срещу Израел, които често убиват мирни жители. Много от атентатите в самия Израел са извършвани от членове на "Хамас". Но палестинската групировка няма достатъчно ресурси да действа по-надалеч, затова почти не е била подозирана в терористични действия извън територията на Израел.
В Ливан, където почти половината население са християни, "Хизбула" (Партията на бога) участва официално в изборите, а през 2009 година там дори бе съставено правителство с нейния мандат. Макар в програмата й да е написано, че крайната й цел е да въведе в Ливан "ислямски режим", светските настроения в обществото въздържаха лидера й Хасан Насралла да оглави кабинета и за министър-председател бе назначен технократ. Но по отношение на Израел "Хизбула" никога не е демонстрирала въздържаност. С милионите, които получава от Иран "Хизбула" се е превърлнала в мощна структура, способна да действа мащабно по целия свят. Тя обвинява еврейската държава във всички грехове на света. Факт е, че още с първите дни на съществуването си Израел е трън в очите на арабския свят, който настоява, че земите, върху които той е разположен, са изконно арабски.
При създаването си през 1982 година, за което помогна Армията на пазителите на ислямската революция - паравоенна организация в Иран, финансирана пряко от режима в Техеран, "Хизбула" посочи като основен свой враг Израел. Изявленията на лидерите на "Хизбула" винаги са в унисон с онова, което говорят аятоллах Хаменей и президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад. Практически и до днес ливанската организация продължава да е на пълна финансова издръжка на Иран. Доскоро пари превеждаха и властите в Сирия, но заради въоръжения конфликт там Дамаск затвори кранчето. Самото участие на сирийските власти в тази конфигурация е доста любопитно. На власт там е социалистическата и изключително светска партия БААС. Наместо да търсят контакти със западния свят, с когото има много повече допирни точки, дългогодишните президенти на Сирия Хафез Асад и наследилият го на поста негов син Башар, решиха да се обвържат с ислямския режим в Техеран. Днес, когато срещу Асад се бори ислямистка опозиция, моллите в Иран подкрепят светската власт в Сирия, наместо да подпомагат събратята си по идеология от опозицията. В същото време редица наблюдатели обвиняват Израел, че тайно подпомага президента Асад, макар двете държави да не поддържат дипломатически отношения, защото се опасява, че с идването на опозицията на власт напрежението в региона ще ескалира.
Израел и Иран след ислямската революция през 1979 година също не поддържат дипломатически отношения. Но всеки път, когато между двете държави се появят допълнителни конфликти, евреите се готвят за атентати. И след извършването им разследването всеки път установява, че прекият извършител е или член, или свързан с "Хизбула". В последната година е налице именно такъв сериозен конфликт. В Иран последователно бяха извършени пет покушения срещу учени, ангажирани в разработването на ядрената им бомба. Властите обвиниха за атентатите израелското разузнаване МОСАД. Бе въпрос на време Иран да отвърне. През последните месеци агенти на "Хизбула" извършиха или опитаха да извършат нападения над израелци в Тайланд, Индия, Грузия, Кения и Кипър. Задържаните до един се оказаха свързани с "Хизбула" или дори направо с Армията на пазителите... Тоест с Иран. Изводът е ясен - ако се отстрани режимът в Техеран, то финансовото кранче за терористите ще пресъхне. Така Израел ще реши един от основните си проблеми. Еврейската държава обаче осъзнава, че не е по силите й сама да удари Иран. Затова следващите месеци израелските политици най-вероятно ще отделят за засилено лобиране във Вашингтон за скорошна война срещу моллите. Макар президентът Обама да не е войнствено настроен, още повече в предизборен период, от Вашингтон все по често изтича информация, че военните сериозно работят над планове за война с Иран. Като се знае, че израелската дипломация е особено усърдна, когато трябва да постигне целите си, то сериозно може да се предполага, че следващата голяма война е почти неизбежна. Дали към края на тази или началото на следващата година, но атаката срещу Иран е близо.
