Постепенното отпускане на противоепидемичните мерки и раздвижването на пазара на труда в държавите – членки на Европейския съюз, увеличава и търсенето, и предлагането на работа в чужбина. По този повод от „Главна инспекция по труда“ напомнят на търсещите работа да бъдат особено внимателни да не попаднат в схеми за измами, рискът от които се увеличава в условия на криза. Допълнителен риск за трудовата мобилност създават и ограниченията за достъп до отделните държави, което може да възпрепятства дори законосъобразно наети работници да стигнат до работните си места. В последните 2-3 г. зачестяват случаите, в които работници сключват договори директно с работодатели в приемащата държава, като към тях ги насочват близки и познати или лица, наети от съответния работодател. В тези случаи Инспекцията по труда в България не може да упражни контрол. Има и случаи, в които наетите твърдят, че са заминали чрез посредник, но не могат да предоставят данни за използването на такъв, съответно за идентифицирането му, за да се извърши проверка. Подобен е последният случай, получил публичност – за недопуснати на територията на Франция български работници. Част от тях твърдяха, че са използвали конкретни посредници, за да заминат. В хода на започната проверка обаче не се установява цитираните посредници да са участвали в изпращането им. Въпреки отказа на повечето от лицата да съдействат на контролните органи, инспекторите по труда продължават проверката с активната подкрепа на Инспекцията по труда на Франция. ГИТ обръща внимание на някои от основните правила, с които трябва да се съобразяват търсещите работа лица преди да заминат да работят зад граница, за да се предпазят от евентуална измама или нарушаване на трудовите им права. Използването от страна на предлагащите работа на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, са сигнали за евентуална измама. Отказът за сключване на договор или предлагането на договор на език, който лицето не разбира, също предполага риск от измама. Подобна опасност има и когато предприятие, неизвършващо дейност в България, сключва договори с работници с обещанието след това да ги командирова веднага зад граница. Ако предлагащите работа задържат личните документи на лицата, това може да бъде сигнал за попадане в схема за трафик на хора с цел трудова експлоатация. Търсещите работа в чужбина трябва предварително да проучат дали фирмите, които им предлагат осигуряване на заетост зад граница, имат регистрация в Агенцията по заетостта като фирми посредници или предприятия, които осигуряват временна работа. Списъците са публични и достъпни на сайта на АЗ. При командироване трябва да се провери дали фирмата, която им предлага договор, извършва идентична дейност в България - условие за реално командироване. Всяко искане на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина от страна на фирми посредници са забранени. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото се осигурява работна ръка. Предприятията, които осигуряват временна работа (ПОВР), и работодателите, които командироват свои работници и служители под свое ръководство и контрол за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи за какво са заплатените суми. Работниците, които биват командировани или изпратени от български работодател или ПОВР следва да бъдат запознати предварително и писмено с минималните условия на труд и заплащане в държавата, в която се полага трудът. Разходите за транспорт са за сметка на работодателя и на ПОВР, а разходите за настаняване могат да се уговорят предварително между страните. При изпращане от предприятие, което осигурява временна работа, лицето трябва да сключи трудов договор с него, в който да е разписано при какви условия на труд в предприятието ползвател ще работи. Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя: размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица; на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането извън посочените. Работодател, който командирова зад граница свои работници и служители за предоставяне на услуги, наред със сключения и регистриран в НАП трудов договор трябва да подпише с командированите лица и споразумение за изменение на договора за периода на командировката. В него се разписват всички условия на командироването, включително се регламентират и разходите за транспорт и спане и др. Дали командироването е законосъобразно може да бъде проверено и чрез попълване на въпросник в сайта, създаден от ИА ГИТ по проект „Контрол на командированите лица“. След анализ на отговорите системата предупреждава дали има риск от „фалшиво“ командироване. Хората, търсещи работа в чужбина, трябва да знаят, че когато използват услугите на фирми посредници, трябва да тръгнат от България с подписан трудов договор с чуждестранен работодател, преведен на български или на разбираем за тях език и на езика на приемащата държава. Важни реквизити от трудовия договор са всички данни за работодателя, условията на труд и заплащане. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата посредник, който включва определени клаузи, разписани в специална наредба. Този договор задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.