„Може и да се смеете, но ще дойде", заяви Хенри Форд през 1940 г., предричайки появата на машина полуавтомобил-полусамолет. От десетилетия летящите коли обсебват инженерите, но се изплъзват от майсторлъка им. Най-накрая се вижда причина да се доверим. Няколко фирми дадоха надежда, че летенето на хора в малки машини на къси разстояния може да стане реалност в следващото десетилетие. Това не са коли, тъй като повечето не могат да се движат по суша, а малки превозни средства, които могат да излитат и кацат вертикално, подобно на тихи хеликоптери. Прототип на малък електрически самолет, способен да лети със скорост до 300 км/ч, произведен от германския стартъп „Лилиум", направи успешен тест над Бавария на 20 април. Фирмата сега започва работа над превозно средство с 5 седалки. Друга германска компания, „Е-вольо", тества от няколко години летяща машина и неотдавна показа втората версия на електрическия си „Вольокоптер", който през следващата година може да получи сертификат за летене.
Поне дузина фирми експериментират с направата на малки летящи машини в различни форми, включително гигантът в самолетостроенето „Еърбъс" в сътрудничество с „Италдизайн джуджаро", подразделение на „Фолксваген". Много от тях планират в началото да имат пилот с разрешително, а след това да преминат на автономно управление, когато регулациите го позволят. Работи се и по летателни машини от типа на мотоциклетите.
Независимо кой производител най-бързо ще набере скорост, фирмата за повикване на такси „Юбер" иска да бъде в центъра на нещата. На 25 април тя организира събитие в Далас, за да обяви плана си да предложи услуга, позволяваща на клиентите да повикат електрическа кола с „вертикално излитане и кацане" и да бъдат бързо закарани до дестинации, които иначе биха отнели часове при тежък трафик. „Юбер" не иска самостоятелно да изгради тези летящи машини или площадките за кацането им, тъй като не притежава собствените си коли. Вместо това планира да си сътрудничи с други компании. Главният продуктов мениджър на „Юбер" Джеф Холдън не изключва вероятността в началото фирмата да притежава собствени летателни машини, които според него ще струват по 1 милион долара всяка.
Компанията планира да произведе прототип на услугата си до 2020 г. Първо ще я стартира в Далас и Дубай, градове, чиито власти имат добри познания по авиация и където хората изминават дълги разстояния до работа. Фирмата доста оптимистично обещава, че цената за една въздушна миля за пасажерите ще бъде приблизително колкото и на лоукост таксиметровата й услуга „Юбер екс".
Производители и фирми за услуги като „Юбер" имат да преодоляват доста препятствия, отделно от гравитацията. За движените от батерии модели обхватът е ограничен, а зареждането става бавно. Производителите трябва да гарантират, че превозните средства могат да излитат и кацат спокойно, ако тази нова форма на транспорт иска да има шанс в градовете. Как да се надзирава и лицензира новото летателно средство, което ще е обект на много по-строги правила, отколкото колите, ще бъде тема на интензивни дебати между законотворците, които действат по принцип бавно и чак сега едва-едва се захващат с дроновете. Шофьорите на летящите коли вероятно ще се нуждаят и от лиценз за пилот, макар и може би опростен „спортен" вариант. Въобще предстои дълго пътуване.