Когато процесът срещу Виктор Бут в Ню Йорк навлезе в истинската си фаза през следващите седмици, името на България със сигурност ще се споменава често. Руснакът, известен като „търговеца на смърт" и с предполагано лично богатство над $6 млрд., е изправен пред федералния съд в Долен Манхатън по обвинение за опит за продажба на оръжия на агенти под прикритие на DEA (Управлението за борба с наркотици). Освен че в конкретния случай смъртоносната стока е с български произход, през двете си десетилетия активна кариера Бут често има и бизнес взаимоотношения в България и дори по едно време регистрира три фирми в София. Виктор Бут бе заловен през 2008 г. в Тайланд в резултат на дългогодишна операция на DEA. Агенцията пое случая, тъй като търговията на Бут често е финансирана с наркопари. Около екстрадицията му от Тайланд се разрази дипломатическа война между Русия и САЩ. Освен че Бут е руски гражданин, съдебното дело срещу него в Америка има потенциала да разкрие връзките му с политико-военните елити в Москва. Без съмнение империята му е действала с благословията им. „Сто ракети земя-въздух, 20 хил. автомата, 20 хил. гранати, 740 минoхвъргачки, 350 снайперски винтовки, 10 млн. патрона и пет тона C-4 експлозиви. Виктор Бут възнамеряваше да предостави това на терористична организация, за която той вярваше, че ще убива американци", така прокурорът Брендън Макгуайър откри процеса срещу руснака. В следващите дни федералната прокуратура в Долен Манхатън ще продължи да представя доказателствата си, а ако обвинението бъде доказано, 44-годишният Бут ще прекара остатъка от живота си в затвора. Бившият офицер от съветските ВВС е сочен от ред организации, борещи се срещу трафика на оръжия, като

най-големия "търговец на смърт" в света

Малко преди края на студената война той е изпратен като военен съветник в Африка, опит, който след разпадането на СССР се оказва особено полезен. Бут напуска Червената армия, за да започне собствен бизнес, като наема оказалите се ненужни военни самолети на Варшавския договор. Според защитата на Бут авиофлотата му превозва легални стоки, но понеже крайните дестинации са все в кризисни райони, той бива нарочен за трафикант на нелегално оръжие. Докладите на ООН обаче сочат, че руснакът масово пренася някогашните арсенали на соцлагера към Ангола, Сиера Леоне, Либерия, Конго, Афганистан и т.н. Междувременно името на Бут става толкова легендарно, че за него се пишат ред книги, а през 2005 г. дори излиза филмът "Господарят на войната" (Lord of War) с Никълъс Кейдж в главната роля. В бизнеса на Виктор Бут за дълго време България е една от основните бази. През 90-те той редовно посещава страната. Когато през 2003 г. вестник „Комсомолска правда" иска да знае дали бизнесменът е изнесъл 20 хил. български мини, Бут отговаря:

„Нима е престъпление да се ходи в България?"

Връзките на „търговеца на смърт" със страната обаче са повод за много проблеми за родните дипломати. Така например през 2000 г. ООН публикува доклад, твърдящ, че между 1996 и 1998 г. Бут е изнесъл огромното количество български оръжия с подправени документи за краен потребител. Официално родните производители бяха оневинени, че не са разпознали фалшификацията, но скандалът отекна силно. През 2005 г. САЩ поискаха замразяването на банковите сметки по света на трийсет фирми на Бут и три от тях се оказаха с българска регистрация. През 2007 агентите на DEA се свързват с бизнесмена и негов партньор Андрю Смулян, като се представят за купувачи на оръжия за колумбийската партизанска организация FARC. През 2008 г. на една от срещите Смулян обещава, че част от оръжията вече са готови и чакат в България. В записаните от DEA разговори агентите обясняват на Бут, че възнамеряват да обстрелват с ракетите земя-въздух американските летци, подпомагащи колумбийската армия. Неговото обяснение, че няма нищо против, е едно от основните доказателства на прокуратурата. От своя страна защитата на Бут също има няколко потенциални коза. Така например някогашните му връзки с талибаните са преглътнати от Вашингтон, когато той започва да снабдява Северния съюз, американски съюзник през 2001 г.