След тежка политическа загуба на междинните избори и вероятни изчисления, че латиновотът ще е решаващ през 2016-а, президентът Барак Обама реши да направи каквото може по имиграционния въпрос с помощта на укази. Ден след изборите той обяви, че това е тема, по която ще търси компромис с републиканците, но заплаши с указите, ако Конгресът не приеме закон. Сега той е решил да действа още по-бързо, обявявайки мерките си веднага след завръщането от обиколката си в Азия. Източници от Белия дом казват, че мерките могат да бъдат обявени още в петък.

Според тях президентът ще спре депортациите на т.нар. deferred action за родителите на деца, американски граждани и постоянни жители. В момента с така програма имиграционните не екстрадират децата, доведени в САЩ като малки. Вероятно условието ще е те да са били в страната поне 10 години, което прави около 2,5 милиона души без статут. Ако срокът е 5 години, то тогава от новата програма ще могат да се възползват 3,3 милиона души от близо 11-те милиона, които нямат документи. Освен че вече няма да живеят в постоянен стрес от предстояща раздяла със семействата си, тези хора ще могат да получат и разрешително за работа. Възможно е към този списък с хора президентът да добави и родителите на тези деца, доши в САЩ като малки. Те вече се радват на такъв „имунитет" срещу депортации с предишен указ. Това са още около 1 милион души.

Действията на президента чрез укази няма силата на закон и може да бъде отменени по всяко време от следващия президент. Но ще важи поне за следващите две години - до края на мандата на Обама. Той казва, че е готов да отмени указите си във всеки един момент, ако Камарата на представителите гласува законопроекта за имиграционна реформа, приет през миналия юни. Този проект ще се анулира през януари, когато встъпва в длъжност новият Конгрес, който ще бъде изцяло контролиран от републиканците. Тогава и двете камари ще трябва да гласуват нов закон.

Паралелно с това президентът ще добави още служители по границата с Мексико и ще разшири спорната програма Secure Communities, в която местни, щатски и федерални валсти си сътрудничат за депортации. Приоритетно

ще бъдат депортирани хора с криминално минало

 и тези, които наскоро са влезли нелегално.

Белият дом ще даде ясни инструкции кои са приоритетните хора за депортации и кои не. Администрацията на Обама направи свой приоритет хората с криминално минало още преди няколко години с т.нар. Morton Memo, но документът остави много неясноти, а служителите на ICE не бяха обучени. Много от тях, включително и техните профсъюзи, се противопоставиха на записаното в него.

През последните няколко дни Обама и неговите сътрудници дадоха ясно да се разбере, че указите са въпрос на време и ще се случат по-вероятно скоро, отколкото късно. „Аз дадох знак на председателя [на Камарата Джон] Бейнър преди няколко месеца, че ако Конгресът не действа, аз ще използвам цялата власт, дадена ми от закона, за да опитам да подобря работата на системата. И това ще се случи. Ще се случи до края на годината", обяви президентът по време на посещението си в Мианмар.

През последните няколко месеца групи от имиграционни активисти, представители на големи бизнеси и адвокати се срещаха с представители на администрацията да уточнят детайлите по евентуални действия. Сред тях беше и Андреа Гереро. „Очакваме някакъв временен статус, който няма да е път към гражданство, но ще даде възможност на имигрантите без документи да останат тук със семействата си и да могат да работят, докато Конгресът дебатира около реформата", обясни Гереро, която е имиграционен активист.

За да отговори на нуждите на бизнеса, президентът ще преразпредели начина, по който се броят

работните визи за висококвалифицирани работници

 В момента за различни професии и имигранти от различни държави може да се чака в продължение на десетилетия.  За други групи обаче има неизползвани бройки. Възможно е президентът да се върне в миналото и да преразпредели тези неупотребени работни визи и по този начин някои изчисления сочат, че още през първата година ще се „появят" нови около 800 хиляди визи, което ще облекчи дългото чакане за мнозина. Подобен ход се очаква и за зелените карти, базирани на работни визи, и вероятно за тези, базирани на роднинство с американски гражданин - като братя и сестри, за които чакането може да е повече от десетилетие.

Републиканците обаче са яростни противници на това президентът да действа сам по имиграционния въпрос. „Ние ще се борим със зъби и нокти с президента, ако той продължи по този път. Този начин на управление е грешен. Точно това каза американският народ в изборния ден, че не иска", предупреди лидерът на републиканците и председател на Камарата на представителите Джон Бейнър.

Една опция пред тях - да спрат финансирането, с което да бъдат изпълнени самите укази. Това може да повлияе на приемането на държавния бюджет и да доведе до ново спиране на правителството.

Демократите обаче контрират, казвайки, че почти всеки президент е издавал укази по имиграционния въпрос и това не е ново. „Всеки един президент от Айзенхауър е издавал укази, свързани с имиграцията. Всеки един президент. 39 пъти. Рейгън, Буш и Буш-младши са издавали укази, но тогава не чухме и дума на недоволство. Защо сега това е проблем за републиканците?", казва лидерът на демократите в Сената Хари Рийд. За политическите му противници това обяснение не е приемливо. „Бихме искали президентът да приеме реалността. Правителството е това, което е, а не това, което на него му се иска", контрира Мич Маконъл, републиканският лидер, който през януари ще замени Хари Рийд като лидер на Сената, когато републиканците поемат контрола му.

Проблемът с имиграционната реформа сочи, че и обществото остава разделено. 42 процента от американците одобряват едностранни действия на президента. Но 46 на сто искат той да изчака новия Конгрес да гласува закон.