Агентите на "Сикрет сървис", които пазят Доналд Тръмп, видимо се удвоиха на брой във вторник вечерта. Политически гений, ксенофоб, расист, нарцисист, истински водач, способен да промени Америка, женомразец, безскрупулeн (или опитен, а защо не и двете) бизнесмен, талантлив шоумен, спасител, мъжкар със силна ръка, непоносим грандоман, лъжовен Мюнхаузен с птиче гнездо на главата си, откровен майтап - към всяко от тези разнопосочни определения той сега практически сигурно ще добави и "кандидат-президент на Републиканската партия". Едва ли някой днес приема на шега човека, който слезе помпозно с ескалатора, за да обяви кандидатурата си на 16 юни миналата година. След оттеглянето на Тед Круз във вторник Тръмп може да бъде спрян само с революция или атентат. Сенаторът загуби катастрофално в Индиана, много по-зле, отколкото някой беше очаквал, и обяви решението си с кратка реч в ранната вечер.
Председателят на националния комитет на Републиканската партия Рийнс Прийбъс изчака само около половин час, преди да изпрати туит, в който наричаше Тръмп "кандидат, около когото трябва да се обединим". Това приличаше на бяло знаме върху руините на превзета крепост. Не че всички са готови да вдигнат ръце. Лора Буш се изтърва, че по-скоро би гласувала за Хилъри Клинтън, отколкото за Тръмп. Същото каза и водещ съветник на Джон Маккейн, съперник на Барак Обама от 2008 г. Друг сенатор надигна глас, нещо подобно каза и редакторът на популярния консервативен сайт RedStates.com. Не искам да съм в положението на републиканците, които сега са разкъсвани между нуждата да преборят омразната Хилъри Клинтън - също почти сигурен представител на демократите наесен - и отвращението към Тръмп като узурпатор на трона на свети Роналд Рейгън.
Няма кандидат в американската политическа история, по-недолюбван в самата партия, която номинално трябва да представлява. Загубих сметка за опитите на лидерите на републиканците да потопят Тръмп (пуснете си търсене с хаштага #neverTrump и ще видите). Той издържа на бараж от 5 хиляди излъчвания на негативни политически реклами в Индиана за една седмица, което май постави нов рекорд по плътност на заградителния огън в историята на американските кампании. Круз и последният оставащ кандидат Джон Кейсик дори бяха сключили нещо като пакт за ненападение по едно време. Губернаторът на Охайо практически се изтегли от консервативния щат в Средния запад, който би трябвало да е благословена почва за толкова десен идеолог като Круз.
И нищо, Тръмп помете опозицията. Круз бе наречен "Луцифер в плът" от бившия лидер на републиканците в Конгреса Джон Бейнър преди няколко дни, но не показа и половината от дяволските умения на съперника си. И той, и партийните старейшини, които го подкрепяха, сякаш постоянно забравяха, че Тръмп не води идеологическо движение, а въстание на недоволните, което има остри проблеми, но не и трайни решения. Те искат да бъдат изслушани и да си изкарат неврозата върху някого сега и веднага. Републиканската партия трябва да си преболедува тази треска, преди да може да оформи някакви що-годе конструктивни послания и програми. Очаквайки загубата на Круз в Индиана, флагманът на консерватизма в. "Уолстрийт джърнъл" призова републиканците да не пречат на Тръмп, ако той спечели номинацията. Идеята на редакционната бележка бе, че и да спечели, и да загуби, успехът на неговата кандидатура към днешна дата няма как да не доведе до сериозно преразглеждане на това какво и кого всъщност представлява тази 160-годишна партия.
Няколкото месеца на кампанията им досега приличаха на групов развод, отначало между 17, а накрая трима души. Не остана неизречена обида, като дори най-внимателният наблюдател се объркваше на моменти кой срещу кого е, кой кого подкрепя и кой какви сметки си прави. До последния момент в Индиана например Тръмп нагнетяваше обстановката, като цитираше таблоидна глупост отпреди няколко дни, че бащата на Круз е бил забелязан с Ли Харви Осуалд, убиеца на Джон Кенеди. Това принуди сенатора да изкара престарелия си кубински родител на няколко предизборни митинга.
И изведнъж светът му се срути, когато републиканският електорат в Индиана предпочете бизнесмена. Круз произнесе реч, която може да влезе в аналите като един от най-обърканите и горчиви образци на обидена политическа реторика. Той не изрече двете най-важни думи, които традиционно би трябвало да каже, "Доналд Тръмп", придружени с поздравление за успеха, пък макар и през зъби. В подобни моменти става ясно защо Круз има само един приятел в Сената.
Тръмп пък е най-опасен, когато говори, без да бъде краен, без да обижда и напада прекомерно. Контрастът е много силен, ако сутринта той нарича съперника си "Лъжовния Тед" (Lyin' Ted), а вечерта казва, че сенаторът има блестящо политическо бъдеще и че е водил достойна и силна кампания. Тръмп има страхотен нюх кога трябва да се плъзне от плътната арогантност към привидното смирение.
За момент Тръмп остана без противник и изглеждаше почти шокиран, че вижда оградата на Белия дом пред себе си. Дали ще може да я прескочи - остава да видим. Но ако някой очаква от него например да задълбочи фактологията, да обяснява по-смислено или разумно програми - забравете. Ядосаните хора нямат нужда от разумни доводи, а от начин да избълват емоциите си.
Сигурно е, че кампанията през есента ще бъде брутална. Съмнявам се, че Клинтън дори може да заподозре отсега какво ще каже по неин адрес Тръмп. На много нива тази надпревара вече е безпрецедентна - неортодоксален бизнесмен без ден политически опит срещу първата жена - кандидат за президент, с дългогодишна кариера. Сблъсъкът в щати, които са позагубили индустриалната си мощ и така стават плодородна почва за популистки политици като Мичиган, Охайо, Пенсилвания, дори Ню Йорк, ще бъде определящ за изхода от изборите наесен.
И все пак въпреки шеметния си възход Тръмп има сериозни проблеми с някои ключови групи. Да не забравяме, че досега беше фаворит в един ограничен електорат, а наесен ще се изправи за оценка от цялата нация. Сред малцинствата, жените, младите избиратели неодобрението към него гони 70-80%. Може да изглеждаше покрит с тефлон досега, но всичко, което избълва по време на кампанията, е грижливо филмирано и запомнено. Припомнянето на подобна информация няма да разубеди правоверните, но ще активира отвратените от него.
Круз направи опит да използва тези настроения с безпрецедентния си избор на проектовицепрезидент, преди да е номиниран. Пъргавият Тръмп намери начин да използва и това срещу нещо, обаче когато Карли Фиорина се спъна и падна от сцената, сенаторът дори не забеляза. Бизнесменът веднага направи скеч от инцидента с безпощадния нюх на комик. Каквото и да кажем, удава му се много добре да осмива другите.
Демократите са болни от сходна треска като републиканците, но с много по-ниска температура. На техния фон дори най-острите сблъсъци изглеждат като разказване на страшни истории около огъня в детски лагер. Дори след загубата си в Индиана от Бърни Сандърс Клинтън се движи към номинацията си с постоянна скорост и нейната стратегия отдавна беше ориентирана срещу Тръмп. Сенаторът от Върмонт твърди, че остава непоколебим в кампанията си, но бе принуден да уволни близо една трета от екипа си, понеже изостава почти непреодолимо в момента. Има някаква надежда да обърне нещата, особено ако спечели оставащите щати (включително Калифорния на 7 юни) много убедително,и така да убеди някои от т.нар. свръхделегати да гласуват за него, но вероятността за това е малка.
Сандърс говори все по-често как ще промени дебатите по време на партийния конгрес през лятото. Изглежда, че амбицията му е да се наложи с ключови елементи в бъдещата платформа на демократите. Прословутият имейл скандал на Клинтън тлее, но едва ли ще се разгори в истински пламък, който би могъл да застраши кандидатурата й. Тръмп, разбира се, твърди обратното. Любима реплика му е: "Ще видите Хилъри в оранжев (затворнически) костюм." Тълпата винаги я аплодира с ентусиазъм.
Кандидатите за президент не носят изрисувани пентаграми, за да можем да разберем кой е истински Луцифер. Но понякога дърпането на дявола за опашката може да има интересни резултати. Помня момента, когато точно преди пет години Тръмп седеше на масата в залата по време на т.нар. Бал на кореспондентите, където се събира политическият и медиен елит. Обама се гавреше откровено с лидерските му умения, знаейки отлично нещо, което всички щяха да научат 24 часа по-късно - че елитният "Тийм Сикс" се товари на хеликоптери на път към дома на Осама бен Ладен в Аботабад, Пакистан.
Не е много дълбоко заключение да се твърди, че този момент е жегнал Тръмп доста дълбоко. Като човек, несвикнал на възражения, той показа тънка кожа в някои моменти по време на кампанията. По-дълбока тайна е дали тогава бизнесменът се е амбицирал да влезе сериозно в президентската надпревара един ден. Обама се пошегува в събота с това, че Тръмп може да бъде на неговото място по време на бала догодина.
Луцифер си тръгна от Индиана, но дяволът може да се върне в Мичиган.
