Той бе единственият разпознаваем сред новопоявилата се опозиция в България. Много преди комунизмът да отстъпи вече всички знаеха, че е издал забранена книга. Изследването на тоталитарните режими в Германия, Италия и Испания във „Фашизмът" е най-емблематичният му труд. Д-р Желю Желев завършва произведението си още през 1967 г. под заглавие „Тоталитарната държава". Нито едно издателство обаче не желае да публикува научния му труд. Всички се страхуват от последствията и от паралелите, които могат лесно да се направят между описанието на фашизма и действителността при комунизма. Ръкописът обаче се разпространява като „самиздат" сред интелектуалците с огромен успех.
През 1982 г. „Фашизмът" все пак е издаден, но 3 седмици след пускането му по книжарниците е изтеглен заради ясната аналогия между фашистката и комунистическата тоталитарна държава. В текста си Желев изследва всички характеристики на тоталитарната държава - срастването между партията и държавата, тоталното обхващане на населението в организиран политически живот, култът към националния водач, тоталният шпионаж, изолацията на държавата и др. Въпреки че в книгата няма пряка критика срещу комунистическата държавна система, текстът е приет като заплаха за социалистическия строй.
--------------
Желю Желев е единственият българин, удостоен с най-високите държавни отличия на Македония и възприеман широко като „голям приятел на македонския народ". На 15 януари 1992 г. България става първата държава в света, която признава суверенитета и независимостта на Република Македония, и то под конституционното й име, както и на Хърватия, Словения и Босна и Херцеговина. Това е смел и изпреварващ ход във външната политика на България, каквито в следващите години вече никога повече не се случват. Най-големият привърженик е именно Желю Желев, според когото София на практика е предотвратила нова балканска война при разпадането на Югославия.
Той ще повтаря този отговор многократно, когато го питат защо България не е изтъргувала признаването на Македония - например срещу отказ от исторически претенции и спиране на асимилацията на хората с българско самосъзнание.
По-късно Желев разказва как е разговарял с лидерите на Русия и Турция - Борис Елцин и Сюлейман Демирел, за да ги убеди да признаят бившата югорепублика.
--------------
1989 година, раждането на демокрацията и смъртта на комунизма, започва със знаково посещение на френския президент Франсоа Митеран. На 20 януари той кани на работна закуска в посолството 12 интелектуалци и лидери на опозицията. Това са поетесата Блага Димитрова, дисидентът Желю Желев, проф. Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, академик Алексей Шелудко, Стефан Продев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн и Светлин Русев. Българските медии, все още подчинени на БКП, игнорират срещата, но за западните анализатори се случва не просто запознаване с инакомислещите в България, но и първа стъпка към тяхното легитимиране като алтернатива на изпадналия в изолация режим на Тодор Живков.
--------------
Мнозина обаче свързват Желев и с историческата му пресконференция в градините на президентската резиденция, с която се слага началото на края на правителството на Филип Димитров. Кабинетът идва на власт след тежки избори, при които СДС печели с минимална преднина от 1% пред БСП, а в. „Демокрация" излиза със заглавие „Печелим с малко, но завинаги". Димитров е лидер всъщност на само част от оригиналния Съюз на демократичните сили. Останалите, сред които са дори лидерите на някогашните стари демократични партии БСДП, БЗНС и ДП д-р Петър Дертлиев, Милан Дренчев и Стефан Савов, лежали по лагери и затвори след забраната на партиите им, са изолирани и мнението им вече не се взема под внимание в СДС. Именно това тревожи Желев. Димитров е принуден да управлява в условията на парламентарно малцинство в 3-партиен парламент с подкрепа от „балансьора" ДПС. Дни преди началото на новия политически сезон - на 30 август 1992 г. - президентът Желев събира журналистите на Боянските ливади и обвинява Димитров, че се е изолирал и е обявил война на всички.
Почти веднага започва разцепление в парламентарната група на СДС. Първи се отделят 23-ма народни представители, привърженици на Желев. Малко по-късно се отцепва още една група начело с Димитър Луджев. Председателят на Народното събрание Стефан Савов е свален. Последният удар по кабинета е т.нар. Македонска афера, при която тогавашният шеф на НРС Бриго Аспарухов (назначен от Желев) обвинява съветник на премиера Алекс Алексиев в нарушаване на югоембаргото. Два месеца след Боянските ливади премиерът Филип Димитров решава да поиска вот на доверие от Народното събрание. Той е посъветван за това пак от Алексиев. Вотът е отхвърлен с помощта на ДПС и правителството пада. Боянски ливади става нарицателно за конфликта между президента и правителството, довел до провала на първия кабинет на СДС и сложил началото на тежка политическа криза, благодарение на която ДПС затвърждава позициите си на „незаобиколим фактор".
------------
Най-тежката драма Желев и съпругата му преживяват през април 1993 година, когато по-малката им дъщеря Йорданка слага сама край на живота си. Дни преди това 22-годишното момиче е споделяло, че някой я трови с радиоактивна храна. След два неуспешни опита да се самоубие, третият се оказва фатален. Марушка Желева открива дъщеря си да виси на вътрешната стълба във вила №23 в Бояна. „Уверен съм, че и заради нападките след Боянските ливади дъщеря ми посегна на живота си. Тя беше изключително чувствителна. Възможно е да са й упражнили някакъв натиск, да са я заплашили, и в крайна сметка да не е издържала психически", предположи години по-късно д-р Желев.
Викаха в очите ми: Да ти умре и другата дъщеря!
Това интервю е правено през лятото на 2012 г. за предаването „Отблизо с Мира Добрева" по БНТ, в с. Грозден, Шуменско. Това е родното място на президентшата Мария Желева, която почина на 8 декември 2013 г. Мама Марушка, както й казваха повечето, си тръгна от този свят с много горчивина в сърцето. Беше жена, загубила страшно много. Майка, белязана от болката. За разлика от нея д-р Желев до последно стаяваше горчивината в себе си и нито веднъж не си позволи да обвини никого от хулителите си за нищо.
Какво струваше на семейство Желеви политиката? За какво съжаляваш?
- Няма да ви кажа това за семейството. Но ще ви кажа гледната си точка на жена на 70 години. 7 години не са нищо като време - толкова беше мандатът на Желю. Виждате ли този килим тук? Той е от 1934 година, от баща ми. Това е библиотеката на Иван Маринов (баща й - б.а.). Вижте колко години са минали, а той още е тук. Надживява ни.
Всяка жена би искала да бъде президентша...
- Не...
Когато се събуди президентша, какво си помисли?
- Ни ядох, ни пих. Отслабнах с 15 килограма... Няма да забравя, моя братовчедка беше тук, в Грозден. И тя предчувстваше какъв ще бъде резултатът от гласуването. Курдисахме се заедно да гледаме в т.нар. нова стая, която Желю направи с хонорара от книгата. Гледаме на един стар телевизор, даден ни от близки. Като рекоха: „Желю е избран!", тя се нахвърли да ме целува и аз просто се чух... чух се да го казвам на глас това, което ми се случи после: „Животът ми се обърка."
Как трябва да изглеждат първите дами, тези, които тепърва ще бъдат президентши като теб?
- Първо, изобщо не искам да ми говорят за туй нещо „първа дама". Такова нещо не съществува нито в българската конституция, нито по закон. Второ, вие ме виждате сега открита, за да ме видите що ми е. Какво ми струва всичко това. Кажете ми с какво заслужих всички тези простотии и мръсотии, които се говориха и писаха за мен? Няма нещо, което да не е употребено по мой адрес. Нито съм красавица, нито съм модистка. По какъв случай го правят това? Нека пишат, явно така им харесва - има такива хора. Но защо не се намери един човек да каже: „Абе, чакайте, спрете! Това е просто една жена!" Няма какво да обяснявам повече. Не се намери нито един. И за да видиш за какво говоря, ще ти разкажа една история. Когато се зададоха кралят и кралицата на Испания. Те дават обяд в „Шератон". Слизаме с Желю от колата. А това е на 20-ия ден от смъртта на Данка (дъщеря им, б.р.). Аз съм от тази страна на колата и тръгваме към входа на хотела. Отстрани има хора, които се тълпят. И тогава чувам как едни крещят: „Да ти умре и другата дъщеря!" На другия ден вестници излизат с такова заглавие. За какво да ви говоря? За какво да ви говоря, а? Просто няма какво.
Какво изпита?
- Нищо. Отидох към кралица София ни жива, ни умряла. Тя ми каза, че по протокол трябва да има в дрешката си червен елемент. А нямаше. Пристигна в черно и тъмносиньо и тук-там беличко. Заради мене. Съчувствие към моя траур...
Съжалявам.
- Недейте така. Едно ми е останало от три деца. Станка ми е втората, Данка ми е третата. Две деца съм погребала... Кралица София затова винаги ще я уважавам. След първата ни среща в София се виждахме още два пъти. Първия - по повод 50-годишнината от победата на Втората световна война. Тя по време на коктейла остави всички и дойде при мен. Това изненада мнозина. Втория път беше, когато президентът Георги Първанов правеше прием за тях. След като минаха всички протоколни събития, от службите пратиха кола за мен и ми казаха, че кралица София ме кани да се срещнем. И аз отидох и си говорихме. Последно бяхме в Мадрид по време на годишнината от атентатите. И аз стоя извън залата и чакам Желев да излезе от официалната церемония. И гледам - ескалаторът върви и на него са кралят и кралицата и аз малко на една страна. Сега няма да се блъскат хората в мене. Тя дойде при мен. Целувки, прегръдки. Не, не приятелки, просто... Как не можа и тук, в България, някой... Виждате ли какво означава човек. Коя е кралица София, коя съм аз - селянката. Но тя е човек, тя е майка.
Харесваш ли г-жа Плевнелиева?
- Не я познавам. Но тя пресоли манджата.
Защо?
- Ще ви кажа едно нещо. Цял един народ е гласувал за Плевнелиев. Добър, лош - аз не мога да коментирам. Той е президентът на България. До всеки един човек по нашите, българските, ориенталските разбирания трябва да стои една жена. Майка на три деца. Ами, булка, застани до мъжа си! Застани там. Не казвам нищо лошо, нищо хубаво. Как да кажа, като нищо не знам за тях, но съпругата трябва да бъде до мъжа си.
Какво ти струваше на теб президентството?
- Едно въже. Ето това ми струваше.
Първият демократично избран председател (както се наричаше постът тогава) на България почина на 30 януари на 79 години. Той събра за последно президентите на почти целия Балкански полуостров, дошли да се поклонят пред тленните му останки. Погребаха го с държавни почести. Светла му памет!
