Героят на Веселин Плачков сред море от рози в новия филм „Дамасцена"
Ирина Гигова
Върви му на Веселин Плачков с героите в киното. Преди две-три години актьорът със светло излъчване и осанка на роден лидер изигра дякон Левски - икона, до каквато възможност да се докоснат в кариерата си са имали малцина избрани. Филмът на Максим Генчев тогава разбуни много противоречия, но представянето на Плачков никой не оспори. След такава роля някои си остават завинаги „в образ", но Весо успя да излезе от ямурлука на Апостола и дръзко да запретне ръкави като съвсем различен човек в лентата на Тодор Анастасов „Дамасцена". Там той е създателят на първата частна розоварна след промените в България, устоял на всички превратности в последния половин век и в крайна сметка осъществил привидно невъзможната „българска мечта". Със сочното си изпълнение Плачков се наложи като новия добър юнак в родното кино, а както знаем, най-трудно се играят положителните примери...
Актьорът признава, че в подготовката за ролята много са му помогнали срещите с реалния прототип на персонажа, който до днес е жив, здрав и деен.
„Когато повечето хора гледат новините, обикновено виждат само проблеми, проблеми, проблеми - все страшни и много страшни. Всички го знаем това клише. А той, обратното - вижда възможности да твори в тая ситуация, в която всичко е съсипано", обяснява Плачков. В мисленето си той е стигнал до извода, че само от нас зависи да оправим живота си, стига да не ни мързи, да не ни е страх и да сме подготвени, когато се захващаме с каквото и да било.
Загубата на бизнеси и започването от нулата се е случвало и в неговото семейство. „Баща ми имаше един път бизнес - фалира, втори път бизнес - фалира. Когато бях малък, той имаше фотоателие и аз започнах да работя с него. След което пораснах и също имах бизнес - фалира, после правих друго: имах рок бар в Плевен, хижа, с която се занимавах... - разказва актьорът. - Това са нормални събития в живота на почти всяко българско семейство в зората на възраждането на частната инициатива." Ето защо той вярва, че филмът „Дамсцена" ще се стори близък на доста българи.
Веселин Плачков е от Плевен, но е израснал в Белене от 5-годишен. Имал прекрасно детство в крайдунавския град, където заради АЕЦ-а прииждали много образовани млади хора като неговите родители. Голямата река се извивала на 50 метра от двора на къщата им и цяло лято край нея калявал чувството си за свобода. В градчето по площ колкото половин малък софийски квартал имало няколко театрални състава и фестивал на любителски театри. „Майка ми работеше в читалищната библиотека, нашите участваха в самодейността и аз израснах на сцената. Бях в ансамбъл за народни танци, после се записах брейк, после ме взеха в училищни пиеси... Там прослушах „Депеш мод", а след 1989 г. дойдоха батковци от по-големи градове да учат за енергетици в техникума - аз станах приятел с тях и ми сложиха в ръцете един скейтборд, така започнах да карам...", спомня си юношеските приключения известният актьор.
Уравновесяването на противоположности в името Веселин Плачков сякаш е кодирало способността му да е еднакво добър и в забавните, и в дълбоките роли. „Както ми казват, аз съм ходещ оксиморон", шегува се той. През последните сезони не е особено активен в театъра, тъй като усилено снима, но въпреки това има късмета да участва в няколко много сериозни постановки. Сред тях са „Народен враг" на Ибсен под режисурата на Крис Шарков и „Пролетно тайнство" по Крис Грийнхалч с режисьор Бойко Илиев за трудната любов между Коко Шанел и композитора Игор Стравински. Весо е Стравински, който е женен за героинята на Параскева Джукелова, а в образа на изкусителката Коко е Йоана Буковска. „На второто представление в Плевенския театър на 10-ата минута токът спря, но ние продължихме да играем. Трябваше да има музикални преходи от сцена в сцена, а когато няма ток, няма и музика. Добре, че беше Параскева, която импровизирано използва рояла от реквизита да си акомпанира, докато пее руски романси, за да имаме някакви интермедии все пак. А цялата публика
с включени фенери на телефоните ни осветяваше с вдигнати ръце, само и само да не спираме и да изгледа представлението. Беше вдъхновяващо, пожелавам на всеки актьор да изпита такова удоволствие", описва инфарктния спектакъл Плачков.
След двете изцеждащи роли в киното сега той за разнообразие влезе в две комедии в Сатирата и Сълзата - „Изневери в повече" и „Дядо Коледа е боклук", чиято премиера бе преди седмица. „За мен това е приятна творческа почивка, без да слизам от сцената, и е добре за актьорската хигиена. Но всъщност и комедията е сериозно нещо: изисква много енергия, прецизност, умела словесна еквилибристика, бърз рефлекс", уточнява той и добавя, че се старае да не прави компромиси с нея. „Знам, че всяка първична смешка влияе на публиката и понякога е блазнещо да я разсмеем, но гледам да не се поддавам на подобни евтини изкушения."
Веско твърди, че от Плевенския театър са му направили услуга, когато в един момент там се почувствал нежелан. „Истината е, че с директора Васил Василев бяхме като вода и олио - те не могат да станат хомогенна смес. Уважавам го като човек, но дотук - знам, че имаме различни мерила за изкуство, за това какви хора трябва да го правят. Мисля, че се разделихме достойно, без драми", вярва актьорът, който оттогава отказва предложения да влезе в трупа като щатен и се радва на творческа независимост. „Смятам, че всеки колега, който е успял да натрупа популярност, има достатъчно покани да играе и трябва да остави щата за младите хора. Всяка година завършват куп добри млади актьори, нека има място за тях - да придобият опит, след което няма нищо лошо да излязат на свободния пазар. Ако си на ниво и можеш да отговориш на очакванията на режисьори и публика, ще си търсен и няма нужда да заемаш щатно място", разсъждава Плачков.
Преди 2 години той, Васил Михайлов, Борис Луканов, Иван Несторов, Богдан Глишев правят под режисьорската палка на доайена Асен Шопов документален спектакъл възстановка по съдебно-следствения разпит на Васил Левски в Софийския конак. С времето представлението се модифицира и в момента в него участват само Веселин Плачков и Христо Мутафчиев, които превръщат с актьорски средства автентичните протоколи от процеса в своеобразен поклон пред делото на Апостола. Скоро постановката тръгва из България; има покани и от културните ни институти в чужбина, така че й предстои европейско турне, чакат я в САЩ и Канада. Да продължи в изкуството живота на тази свята личност за Веселин Плачков е гигантско предизвикателство.
Актьорът се включва в различни благотворителни инициативи. Преди време се появи в клипа на любимата си жена Мариана Попова към песента „Бяло", подарен на кампанията за събиране на средства за закупуване на инсулинови помпи за деца, болни от диабет. „За една година сме пропътували 90,000 километра. И двамата имаме турнета и е неморално да не закарам моето момиче на участие, а да го оставя да се блъска само по пътищата", казва актьорът джентълмен, който партнира на житейската си половинка и в новото видео на Мариана „Аз съм любов". „Ние сме галеници на съдбата, защото сме търсени и имаме работа - продължава Веселин. - А много кадърни, емблематични творци си стоят вкъщи, без никой да се сеща за тях. Натам искаме да насочим прожекторите - не само към нас, а и към тези, които са неправилно забравени."
Двамата с певицата често си говорят на тази тема и понякога имат чувството, че с изкуството си пишат писма, които просто няма кой да получи. С идола си Любен Чаталов, с когото го свързва снимачната площадка на „Дамасцена", Плачков също обсъжда този абсурд: как творците, тия нужни за България хора, в комерсиалното ни време стават излишни. Което вече е опасно за цялата държава. Гласът на хората на изкуството е необходим коректив. „Не чуваме какво ни разказват от сцената, от екрана, какво искат да ни дадат. Зрителите свикнаха да се забавляват със смешки на елементарно ниво, отгоре да струи агресия, всичко да е принизено до битово ниво", вълнува се актьорът, защото от това го боли като трън в петата. И заключава: „Нужно е публиката да изисква от нас и ние да изискваме от публиката, за да не се чудим после защо на новите поколения им липсват първите 7 години..."
