Весе, на 23 април се навърши една година от смъртта на Хачо. Как мина за теб това време?
- Казват, че времето лекува, но до този момент времето не е проработило в моя полза. (очите й се пълнят със сълзи). Още не мога да повярвам, че го няма. Болезнено ми липсва. Аз изкарах с него най-хубавите си 16 години. Невероятен живот! Докато бях с него, нямах грижа за абсолютно нищо. Никога няма да забравя очите, с които ме гледаше. Докато на работа викаше и се караше, вкъ¬щи беше много спокоен. Неговият глас не се чуваше. Винаги съм се възхищавала на уме¬нието му да се владее. И докато аз бях по-сприхавата, той у дома си почиваше. Хачо е съществена част от моя живот и такъв ще остане завинаги.
Той беше с 40 години по-голям от теб. Някога това било ли е проблем във връзката ви?
- Има хора без възраст и Хачо беше един от тях. Невероятно енергичен. Почина на 80-годишна възраст, но до последно мозъкът му сечеше като бръснач. Не забравяше нищо.
Смъртта му изненада ли беше за теб?
- Изненада беше, защото той не се е залежавал. Колкото и да съм била наясно, че това един ден ще се случи, няма как човек да е подготвен за такова нещо. Ако някой ми беше казал колко болезнено ще изживея за¬губата му и ще премина през всичките тези етапи, нямаше да му повярвам. (Плаче.)
Кой ти съобщи, че е починал?
- Обади ми се д-р Мазнейков. Хачо ходеше в неговата болница на процедури. Държеше на този екип доктори, защото много му помагаха. Той ги обичаше.
Какво точно се е случило?
- Получил е масиран инфаркт.
Предната вечер каза ли ти нещо по-различно? Имаше ли усещане за края?
- Нямаше. Дори правехме планове как ще прекараме лятото. Получи и покана да режисира постановка в Операта в Стара Загора. Много мъжки се дър¬жеше. Никога не се оплакваше. В интерес на истината през последната една година сили¬те започнаха да го напускат, но въпреки това в петък вечер винаги ходеше в телевизията,за да прави предаването „Полет над нощта".
Какви са последните думи, които ти каза?
- Преди да отиде на процедури, видях, че пепелникът му беше пълен. Попитах го защо е така и той ми отговори пренебрежително: „Абе, какво толкова е станало!" Излезе ведър, но д-р Мазнейков сподели с мен, че като е отишъл в болницата, се е оплакал от болки в гърба и може би е получил микроинфаркт.
Какво най-много харесваше в него?
- Това, че не беше дребнав! Той не обичаше разправиите. Между нас караници никога не е имало. Хачо нито веднъж не ми е натяквал каквото и да било. Много искам да бъда като него и се уча на това.
Какво ти остана от него за спомен?
- Не знам дали ще ми повярваш, но когато той почина, имах огромно желание да се прибирам вкъщи. Това място никога не ми е било по-скъпо, колкото след неговата загуба. Обикновено, когато някой почине, хора са ми споделяли, че не искат да отиват там, където е бил мърт¬вият. А при мен беше точно обратно. Още първата вечер се сгуших във възглавницата, за да усещам миризмата му. И до ден-днешен всичко в апартамента е така, както си е било, докато беше жив. Снимките си стоят, лампата, която той обичаше да пали... Нося и един пръстен, който ми е подарък от него.
Сънувала ли си го?
- В началото го сънувах много, но напоследък - не.
Какво ти каза в съня?
- Усещането беше много особено. Първата седмица дори имах чувството, че е в леглото до мен. Сякаш някой ме буташе. Когато дадох негови неща в Държавния архив, го сънувах пак и той стоеше усмихнат на площадката на стълбището. По този начин ми показа, че няма нищо против това, което правя. Другият сън беше, когато дарих книгите му в читалището в Нови пазар, където той е израснал.
В какви отношения си с неговите дъщери?
- Нямам нищо общо с неговите дъщери и с роднините му и не е задължително да имам. Поддържаме нормални човешки взаимоотношения.
Съжаляваш ли, че не си се омъжила за него?
- Не. Бракът не е фактор за продължително съжителство. Това не беше от значение.
А съжаляваш ли, че не му роди дете?
- Не, не съжалявам. Благодаря на съдбата, че ме срещна с този човек и изживях 16 прекрасни години с него.
Антон Стефанов
|
Още за Хачо Татяна Лолова: 
"Хачо беше като Гръмовержеца Зевс. Към мен бе строг, но справедлив. Казваше ми "лельо". Всеки път, когато ме канеше в негова постановка, първо отговарях с „не", но винаги участвах. Ставаше това, което искаше. За мен Хачо е институция." Кичка Бодурова: 
Драго Драганов:  "Хачо е човекът, който ме назначи в телевизията. След години ме покани да водя и „Полет над нощта". Истината е, че с него бяхме като куче и котка. Като ми говореше в слушалката и не ми издържаха нервите, съобщавах директно в ефир какво ми е казал Хачо." |
