“Верея 2018” – българи, американци и много чужденци запалени по родния фолклор (ВИДЕО)

Осмият пореден фолк фестивал "Верея" събра над 30 танцови групи от цяла Северна Америка на една сцена. Тази година повече от 500 души и техните близки и приятели пристигнаха в Чикаго за двудневния фестивал. Програмата започна в петък вечерта, когато участие взеха предимно състави от Ветровития град. Вечерта откриха "Гласовете на малката България" с китка песни от различни фолклорни области. Програмата в петък продължи само 2 часа, но затова пък съботният ден изпълни сцената в Elk Grove High school от ранния следобед до късно вечерта.

"Тази година имаме 6 нови състава", казва организаторът на фестивала и ръководител на танцов състав "Верея" Константин Маринов. Според него интересът към българския фолклор в Северна Америка расте и все повече населени места откриват нови групи и записват нови танцьори. "От началото бяхме не повече от 15 състава, а сега сме повече от 50 групи в Северна Америка", казва Константин Маринов.

На сцената на фестивала се представиха състави от Вашингтон, Колорадо, Масачузетс, Флорида, Калифорния, Пенсилвания, Мичиган и много други, както и 4 състава от Канада. Общо 40 души пристигнаха чак от Монреал. "Някои пътувахме 17 часа с кола", разказва една от участничките. В състава, в който играе тя, "Българи", участва и канадецът Роже Гание. Той казва, че се чувства много близък до българския манталитет и с усмивка признава, че освен нашите танци му харесва и начинът ни на живот - ракията, бирата и шкембето...

Топлотата, гостоприемството и доброто отношение на българина са привлекли и Кариме. Тя е колумбийка от състава на танцов клуб "Балканика" от Денвър. "Приятелството на хората ме накара да танцувам и музиката е страхотна", казва Кариме. Тя излезе на сцената след само няколко години репетиции веднъж седмично и доказа, че колкото и сложни да са неравноделните ритми, с желание и упоритост всичко се постига. "Несиметричните ритми са много трудни за чужденците и това някой път ги обърква, но Кариме се справя много добре", казва Цвети, която е не само ръководител на колумбийката, но и нейна приятелка.

Предизвикателство са българските танци и за американеца Доналд Лекрос, ръководител на Ethnic Dance Theatre от Минесота. В групата му има общо 18 танцьори, всичките американци. "Видях български танц, когато бях на 7 години, няма да ти кажа преди колко години беше това", казва с усмивка Доналд и добавя: "Тогава си казах, че това искам да правя, като порасна." Животът му го е отвел в България през 80-те, пътуване, което той казва, че няма да забрави. С предишния състав, в който е тренирал от Минесота, дори са танцували в България, преживяване, което също е оставило ярък спомен в съзнанието на американеца. "Българските танци са голямо предизвикателство, затова ги харесваме толкова. Те са не само физическо предизвикателство, но и интелектуално, защото всяко движение е командвано от мозъка."

Другият състав от чужденци дойде от Питсбърг. Във "Фолк работилница" танцуват сърби, унгарци, американци и само една българка, която обаче казва, че различните етноси са еднакво влюбени в нашите ритми. "Събра ни любовта към танца и не само към танца, но и към източноевропейския фолклор", споделят танцьорите, които се запознали в университета и съхранили приятелството си чрез състава.

Много емоции имаше зад и на сцената и в препълнената зала, в която през цялото време имаше правостоящи. Танцов състав "Гайтани" от Денвър участва за първа година на фестивала. "Много сме развълнувани", казват в един глас младежите. Те са заедно само от 3 години и тренират веднъж на седмица.

Позитивните емоции и силната енергия е почувствала и Мис Юта 2009 Лаура Чуканов, за която това не е първият "Верея" фестивал със състава "Босилек" от Ню Йорк. "Всичко беше страхотно. Толкова много енергия, всички групи тук са страхотни", казва красивата Лаура, облечена в традиционна българска носия.

На сцената видяхме облекла от почти от всяка етнографска област в България - от шарени шопски мотиви до тъмнозелени пирински кърпи за глави. В яркожълти кърпи, украсени в червени и розови цветя, пък излязоха жените от "Балканик", Аризона. Там танцува Валерия, която помагаше на американката Денис от "Данка"-Питсбърг да си оправи косата. Оказа се, че са от едно семейство. "Тя е жена на брат ми, обяснява Валерия с усмивка. - Какъв по-хубав повод да се срещнем от „Верея". Денис пък казва, че обожава българския фолклор. Децата й ходят на българско училище, а първата й среща със съпруга й, който е българин, е в българския клуб по танци в Питсбърг. "Аз танцувам по-добре от нас двамата", казва Денис, уверена, че е научила хората ни до съвършенство.

Втората част на програмата в събота откриха домакините от фолк клуб "Верея"-Чикаго. Тяхното представление, както и това на "СиатълЧета" имаше театрални елементи. "СиатълЧета", дошли чак от Западното крайбрежие, имаха и общо изпълнение с "Гласовете на малката България" и Петър Алексиев-Усмивката от Чикаго, което са репетирали само по скайп. Публиката обаче ги засипа с аплодисменти. "Пожелаваме си догодина да имаме още повече хора", казва Константин Маринов - основният двигател на този фест, който за осма година вдъхновява, събира и развеселява.

Денис (по средата) от “Данка” Питсбърг среща не само българсия танц, но й съпруга си с фолклора. Той е брат на Валерия (в ляво)

Във “Фолк Работилница” Питсбърг танцуват сърби, унграци, американци и само една българка

“Гайтани” от Денвър участват за първа година на фестивала