Велко Йотов с част от децата в неговата школа в Атланта
Когато Лео Меси бил малък, си мечтаел да бъде като един български футболист. Така поне разказват медиите в България. Десетки други малки момчета в Америка обаче със сигурност мечтаят да бъдат точно като този наш футболист. Това е бившият национал и играч на „Левски" Велко Йотов, който сега живее в Атланта.
„Когато бях малко момче, мечтаех да играя в аржентинския шампионат, и по-конкретно в „Нюълс Олд Бойс", заяви наскоро Лионел Меси пред ESPN Brasil. Винаги седях до късно, за да гледам мачовете им по телевизията, когато бях малко момче", припомня си Меси.
По това време една от звездите на „Нюълс Олд Бойс", от които се вдъхновява Лео Меси, е станалият 4-ти в света от САЩ '94 Велко Йотов.
Юношата на „Левски" играе за аржентинския тим в периода 1995 - 1999 г., след като е взет от „Еспаньол" и в 106 мача забива 35 гола, така че вероятно и Йотов е един от нападателите, на които малкият Лео е искал да подражава, докато с другите юноши гони топките край терена.
С лека усмивка и не малка доза заслужена гордост Велко Йотов чете тази информация в интернет. Но е много по-щастлив от успехите на десетките деца в неговата школа, за които той сега е не просто идол, а треньор и приятел. „Започнахме школата през 2005 г. с трима бивши съотборници от „Атланта Силвърбакс". Първата година имахме 3 отбора с общо 35 деца. Сега в момента има 7 хиляди деца", разказва ми Велко в един от малкото моменти, когато почива. Почти по равно са момчетата и момичетата в United Football Academy USA, а някои от тях започват тренировки още на 4-5 години, което според Велко показва, че
европейският футбол става много по-популярен в САЩ.
„Повечето родители започват да разбират, че самата игра е по-интересна от традиционните им спортове тук - бейзбола и американския футбол. Нашата игра развива цялото тяло и самото мислене на едно дете", казва Велко. Възпитаниците му тренират на 16 игрища в 4 бази в района на Атланта. Според Йотов американчетата нямат традиция в този спорт, но футболът прогресира страхотно много. Затова допринасят многото емитрантски деца, които учат тук. „В юношеския отбор на Америка има 17-годишно българче. Той е изпуснат за нашата държава, но има много такива таланти като него, които ще помогнат на САЩ. Не бих се учудил, ако до 10 години американците станат сериозен фактор в световния футбол." Това вече си личи и от успехите на женския им национален отбор.
Велко Йотов идва в САЩ малко след като през 1999 г. изтича договорът му с аржентинския „Нюълс Олд Бойс". И досега той остава единственият българин играл в първа дивизия на аржентинското първенство. „Когато през 94-та бяхме тук на Световното, нито съм си мислил, нито съм имал амбицията да живея в Америка. Просто така се стекоха обстоятелствата. Но винаги съм приемал предизвикателствата и никога не ме е било страх да опитам нещо ново."
Йотов започва да играе в „Чарлстън Батери", Южна Каролина, а две години по-късно се прехвърля в „Атланта Силвърбакс". Футбулната му биография започва като юноша на „Левски". Нападателят играе в първия състав на сините от 1988-а до 1993-та, като в 113 мача бележи 29 попадения, след което е купен от „Ботев Пловдив" и светкавично трансфериран в „Еспаньол". Става 4-ти в света с България на Мондиал 1994, а за националния тим има 7 срещи и 1 гол.
Когато приключва с активната си кариера, със съпругата му Ани решават да останат в САЩ заради децата. 18-годишната Стефани, Николай - на 16, и най-малкият - Аксел - на 7, активно следват примера на баща си. Стефани е студентка с пълна футболна стипендия, Ники и Аксел също тренират усилено. С техния натоварен график е и Ани. „Ако използвам футболната терминология,
Ани е футболният мениджър в семейството",
казва Велко. Двамата са заедно от 21 години, а от 19 са женени. Тя е от златните момичета на Нешка Робева и европейска шампионка по художествена гимнастика от първенството в Атина '87. Сега вместо на греда Ани балансира между работа, натоварения график с много пътувания на Велко и тренировките и училището на трите им деца. Не обича да дава интервюта. Но за BG VOICE каза как се е появил малкият Аксел. „Обеща ми, че ще купи къща в Испания и затова се съгласих на трето дете." Испания е и най-любимата им държава, но съдбата решава друго.
От САЩ почти не пропуска мачовете от българското първенство и националите. Страда за липсата на успехи на сегашните си колеги, но има и обяснение за това. „Не можеш да изградиш отбор от 5-6 добри играчи, които играят в световни клубове, а другите са в българското първенство. А и постоянната смяна на треньора си оказва влияние. Българите сме нетърпеливи", смята Велко. На световното в САЩ през 1994 г. разказва, че въпреки критиките след първата загуба от Нигерия на никой в отбора не му пукало от медийните критики за играта им. „Сигурен съм, че след първия мач, не е имало българин, който да е мислил, че може да играем на полуфинал. На нас не ни пукаше, че паднахме от Нигерия, а продължихме да преследваме целта си. България дотогава не беше печелила официален мач на световно първенство и това беше цел номер 1. В момента, в който ние спечелихме мача с Гърция, главите на всички ни се изчистиха, че сме изпълнили главната цел, и започнахме да играем с настроение. А когато един отбор играе с настроение, резултатите идват." И то какви резултати - България стана световна футболна сила, след като се класира на четвърто място (след спорен мач с Италия, в който съдията французин определено взе страната на противника).
Велко се надява скоро да види подобен български успех, но не е оптимист. „В момента няма млади футболисти, които да са водещи, и сега играят в А група. Липсва тази подкрепа отдолу, новото поколение, което да идва. А и те
мислят по-малко за футбол, повече за изявите им в шоубизнеса",
казва Велко, който също не пропуска BG парти или концерт в Атланта. Но по времето, когато той градил кариера, било друго. „Имаше много строги правила, нямаше прошка - сгрешиш ли и си аут. Имаше напъване, структура, дисциплина, имаше организация и всеки си изпълняваше задълженията", спомня си Йотов. Това, което сега липсва на българския футбол, са добри детски школи. Като тази, която Велко ръководи в Атланта. „Доставя ми страхотно удоволствие да взема едно дете, което не знае от коя страна се рита топката, и след година-две да го видя, че може да прави с нея каквото си иска, да го видя, че се развива - това е невероятно удоволствие за мен", казва Велко Йотов и заминава за поредния турнир със своите възпитаници.
