Арктика губи морския си лед, а това навежда на мисълта, че вечната замръзналост в региона може да се стопи и да изхвърли голямо количество въглероден диоксид в атмосферата, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ. Поради ролята на вечната замръзналост за кръговрата на въглерода, е важно климатолозите да разберат как тя реагира на климатичните промени. Прогнозирането съдбата на вечната замръзналост въз основа единствено на наблюдения обаче не е надеждно. За да създадат по-прецизни прогнозни модели, учени изследвали връзката между топенето на вечната замръзналост, температурите и стабилността на морския лед.
"С изненада констатирахме, че свързаните с топене на вечната замръзналост периоди в миналото не съвпадат с онези, когато Земята е била най-топла, а по-скоро с тези, когато в Арктика не е имало морски лед през лятото - заяви Гидиън Хендерсън от Оксфордския университет. - Това показва, че очакваната загуба на морски лед в Арктика в бъдеще ще ускори наблюдаваното в момента топене на вечналата замръзналост в Сибир." Учените проследили топенето на вечната замръзналост в миналото, като извършили изследвания в пещери в Сибир. Сталактити и сталагмити се формират и увеличават размерите си единствено при наличие на вода в течно състояние. Те не се формират, ако вечната замръзналост продължава да съществува. Екипът на Хендерсън установил, че сталагмитите периодично увеличавали размерите си преди 1,5 милиона-400 хиляди години, но през последните 400 хиляди години размерите им останали непроменени. Това не съвпадало с глобалните температурни промени. Свързаните с разпространение на сталагмити периоди обаче съвпадали с онези, когато нямало морски лед в Арктика през лятото. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
