Фриц Хаарман (в средата) с полицейските детективи, ноември 1924 г.
17 май 1924 г. Няколко деца, които си играят на брега на реката, близо до замъка Херенхаузен, намират човешки череп. На 29 май реката изхвърля още един. Градът изпада в паника на 13 юни, когато в речната тиня са открити още два черепа. Медицинската експертиза установява, че първите два принадлежат на младежи на възраст от 18 до 20 години, а последният - на 12-годишно момче. Черепите са отделени от тялото с помощта на остър инструмент, а плътта е изцяло премахната от тях.
Първоначално се смята, че човешките останки са дошли от института по анатомия в Гьотинген или че са били изхвърлени в реката от осквернители на гробове. Но тези теории остават недоказани и загадката придобива още по-голяма публичност, когато едни момчета, играещи си в мочурището, разравят чувал с човешки кости. Властите не могат повече да държат в тайна зловещите находки, а сигналите за изчезнали момчета продължават да се увеличават (през 1923 г. бройката достига почти 600). Жителите на Хановер са обладани от ужас. Разследването установява, че повечето липсващи деца са на възраст от 14 до 18 години, а в града се носели слухове, че по магазините се продава човешко месо.
В неделната Петдесетница на 1924 г. стотици хора се спускат по малките пътечки и мостове на Стария град в търсене на човешки останки. Мащабността на тази експедиция е без прецедент в германската криминална история и е стимулирана главно от ширещото се суеверие, че в района върлува „върколак" или „човекоядец". Тази част от река Лайне, която минава през града, е пресушена и преровена от полицията и общинските работници. Находките са ужасяващи. На дъното са открити над 500 части от трупове, за които впоследствие се установява, че принадлежат на поне 22-ма души на възраст между 15 и 20 години. Приблизително половината от тях са престояли във водата доста време, а по ставите на по-пресните личат гладки разрези.
Всеки крадец и сексуален перверзник в Хановер е подложен на разпит и благодарение на усилената работа на детективите и серия от странни съвпадения е задържан един заподозрян на име Фридрих (Фриц) Хаарман. Този човек вече бил познат на полицията като „дилър" на дрехи и месо и бил публично изявен хомосексуалист.
Хаарман бил доста симпатичен на пръв поглед - обикновен човечец с открито, приятелско изражение и вежливи обноски. Среден на ръст, набит и добре сложен, той имал кръгло като луна лице и ясни закачливи очи. Не се отличавал с особена привлекателност и единственото нещо, което изпъквало на лицето му, бил неговият добре поддържан светлокестеняв мустак. Изражението на Фриц станало непроницаемо в момента, в който бил притиснат до стената и офицерите скоро осъзнали, че техният заподозрян е човек, изтъкан от противоположности. Понякога той бил уклончив и пресметлив, друг път твърде приказлив и преливащ от енергия и в същото време отчаяно търсещ съчувствие и внимание. Неговите меки бели ръце се движели нервно през цялото време. Макар тялото на Хаарман да било силно и едро, то излъчвало някаква женственост, а гласът му бил като на кисела старица. Почти постоянната отбранителност и притеснение се отразявали в неговите движения и маниери: поклащането на задника му, облизването на устните му, пърхането на миглите му. Хаарман обичал да прекарва времето си типично по женски - в готвене и печене, но в същото време можел да пуши силни мъжки пури. Макар на външен вид да изглеждал безобиден, Фриц Хаарман щял да влезе в историята като най-профилният сериен убиец в Германия.
Фридрих Хайнрих Карл Хаарман е роден като най-малкото от шестте деца в семейството си на 25 октомври 1879 г. Неговата майка, която била на 41 години по време на раждането, твърде много глезела и обгрижвала малкия Фриц, давайки му да си играе с кукли вместо с момчешки играчки. Фриц не харесвал баща си от най-ранна възраст и тази омраза продължила през целия му живот. Хаарман и баща му непрекъснато се карали и заплашвали - бащата, че ще изпрати Фриц в приют, а Фриц, че ще издаде баща си на полицията за предполагаемо убийство на един машинист. Те се съюзявали единствено в името на някоя обща измама и за да се защитават един друг в съда. Още в детството си Хаарман показвал очебийни женствени наклонности. Освен това той обичал да всява страх и ужас у околните. Забавлявал се да връзва сестрите си и често тропал по прозорците посред нощ, плашейки семейството си с призраци и върколаци. Детето било разглезено, но в същото време доста популярно сред връстниците си. Неговото сексуално развитие бързо прогресирало. Той започнал да посяга всекидневно на деца и скоро срещу него завалели обвинения. Градският доктор го обявил за невменяем и съдът го изпратил в приют за душевно болни малко след 18-ия му рожден ден. Липсата на добра охрана скоро позволила на пациента да избяга и Хаарман заминал за Швейцария, където останал за две години.
Обратно в Хановер на 20-годишна възраст се оженил за едно едро, хубаво момиче на име Ерна Льоверт. Бракът бил благословен от родителите и на двамата, които се надявали, че той ще сложи край на странните страстти на Фриц. Но Хаарман скоро изоставил момичето и своето неродено дете и постъпил в армията. Там се превърнал в отличен войник. Хаарман по-късно описва този период, като „най-щастливия в живота си". През октомври 1901г. Хаарман припаднал и бил изпратен във военна болница за четири месеца. Там му поставили диагнозата „умствен дефицит" и бил освободен от армията с пенсия по инвалидност.
Хаарман започнал да се занимава с обири и прекарал една трета от следващите 20 години зад решетките. Масовите убийства започнали малко след като излязъл от затвора през април 1918 г. На 25 септември младият беглец Фридел Рот (17 г.) изчезва от дома си, но един негов приятел съобщава на полицията, че момчето за последен път е било видяно с Хаарман. Под натиска на семейството на Рот детективите нахлули в апартамента на Фриц Хаарман и го заварили в леглото с едно полуголо младо момче. Той получил девет месеца затвор за развращаване на непълнолетен. Невероятно, но тогава полицията не претърсила жилището му. Пет години по-късно Хаарман признава, че „главата на Рот беше натикана зад печката, увита във вестник".
Животът на убиеца се преобръща драматично в края на 1919 г., когато се запознава с младия Ханс Гранс на гарата в Хановер. Дребният крадец Ханс бил избягал от дома си и сега се изхранвал, продавайки стари дрехи. Момчето предложило сексуалните си услуги на Хаарман срещу пари. Скоро между тях се зародило приятелство и Ханс останал да живее с любовника си. Връзката им била повече от сексуална и се крепяла на лудост и духовен паразитизъм. Хаарман винаги включвал в безумните си идеи своя млад съквартирант.
През февруари 1923 г. Хаарман задържал двама младежи в чакалнята на гарата в Хановер, представяйки се за полицай. По-непривлекателното момче било освободено, а Фриц Франк придружил фалшивия офицер до дома му. Гранс се върнал неочаквано в жилището и заварил Хаарман с трупа на момчето. Той шокирано изгледал любовника си и попитал: „Кога да се върна?" През следващите няколко месеца Хаарман отнел живота на още 12 младежи. Убивал ги, като прегризвал гърлата им, докато ги изнасилвал. След това разчленявал телата им и продавал дрехите и месото им на черния пазар. Излишните останки изхвърлял в река Лайне. Убийствата продължили необезпокоявано до началото на 1924 г. Тъй като жертвите били главно бегълци, родителите им не съобщавали веднага за тяхното изчезване. През това време Хаарман продавал дрехите и месото им из цял Хановер. Веднъж един купувач отнесъл парче месо в полицията, защото му се сторило, че е човешко. Полицейският лаборант недвусмислено заявил, че е свинско.
Една от жертвите на Хаарман било момче на име Роберт Вицел, чийто родители постоянно обсаждали полицията с въпроси, откакто синът им изчезнал на 26 април 1924 г. Когато първите черепи били намерени година по-късно, г-н Вицел бил извикан да идентифицира един от тях, чиято неправилна челюстна кост приличала на тази на сина му. В нощта на изчезването си Роберт бил посетил местният цирк заедно с най-добрия си приятел - закачливия и женствен Фриц Кахлмайер. Кахлмайер разказал, че някакъв „полицай от гарата" ги бил довел в цирка. В апартамента на убиеца били открити дрехите на Вицел, но Хаарман не си признавал за убийството му. Пробивът дошъл, когато в полицейския участък влязла една двойка и минала покрай сем. Вицел, които седели пред кабинета на началника. Г-жа Вицел незабавно разпознала сакото на мъжа и го попитала откъде се е сдобил с него. Мъжът й казал, че е купил дрехата от Хаарман и дори извадил от панталоните си карта за самоличност на името на Вицел. Жената, която го придружавала, била хазяйката на Хаарман, г-жа Енгел, която била дошла в полицията, за да провери неговата военна пенсия.
Хаарман бил подложен на безкрайни и безмилостни разпити. След седем дни на маниакална ярост и емоционални сривове най-сетне се пречупил и поискал да направи пълни самопризнания. Процесът срещу него продължил 14 дни с почти 200 свидетели.
Хаарман настоял да се защитава сам, показвайки пълно безгрижие. Той често най-безотговорно прекъсвал заседанията. В един момент попитал с възмущение защо в залата има толкова много жени, а съдията му отговорил, едва ли не извинително, че няма право да ги изгони. В друг момент пък заявил на съдебните заседатели: „Не се бавете. Искам да прекарам Коледа с мама на небето." Забавлявал се по време на заседанията и дори успявал нееднократно да разсмива публиката. Накрая обобщил:
„Никога не съм имал намерение да наранявам тези младежи, но знаех, че нещо ще се случи и това ме натъжаваше... Аз се хвърлях върху тях и прегризвах адамовата им ябълка, като ги изнасилвах в същото време. После покривах лицата им с плат, за да не ги гледам." На 19 декември 1924 г. Хаарман получава 24 смъртни присъди. Като чува това, той казва: ,,Искам да бъда екзекутиран на пазара. На надгробната ми плоча трябва да бъде написано: ,,Тук лежи масовият убиец Хаарман."
Съдът не уважил нито едно от исканията му и Фриц Хаарман бил надлежно обезглавен зад стените на затвора в Хановер.
