Преди тя е била една от красавиците от кориците на модните ни издания, сега – отново модел, доказваща, че възрастта е единствено състояние на духа. Демонстрира това и като една от най-младоликите носителки на титлата „Мисис Баба 2010”. Валя Брадшоу от Анаполис, щата Мериленд, впечатлява с артистичните си пейзажни фотографии, с изящните си бижута, сякаш всяка фибра от нея е изтъкана от любов към красотата – в света наоколо и в отношенията между хората.
Родена е в София в семейство на военен лекар.
„Той вечно се местеше по военните поделения из цяла България, а с него и ние с брат ми и майка ми. Следвахме го неотлъчно, винаги заедно. Сменях градове, квартири, училища, учители, съученици... Към старите приятели прибавях нови, не страдах, а се наслаждавах на промените. Където и да отидех, при каквито и условия да живеех, винаги намирах съмишленици и начин да правя това, което обичам“, казва Валя.
Когато е на 12 години, семейството й се мести за няколко години в Алжир и родителите й работят като лекари в болница в малък град. Тя започва да учи френски с първокласниците в едно френско училище и завършва с децата на възрастта й, усвоява и арабски.
„Когато учителят по арабски излизаше,
оставяше ме да го замествам с малките
Директорката на училището, французойка, нашата учителка по френски, ми повери списването, графичното оформяне и печатането на училищния вестник, който пълнех главно с мои есета“, казва дамата. Накрая семейството й се установява отново в София, в квартал „Изток”. Тя много обича да рисува. Преди, когато с родителите и брат си живее в тавански апартамент, тя го изрисува целия. Мечтае да стане актриса или художник, иска да кандидатства в Художествената гимназия, но баща й, доста консервативен човек, казва: „Там са децата на големците. Там не е за теб“. Завършва гимназия и кандидатства архитектура. „Няма да забравя, на изпита ми се падна да рисувам черга. Баба ми от село Беглеж, Плевенско, много тъчеше и обичах да я гледам... Завърших архитектурата, но така и не успях да ѝ подаря сърцето си“, споделя дамата. Днес обича да казва, че е архитект по образование, но артист по душа. По време на следването си започва да се снима като манекен – първо за рекламни брошури на ресторанти, а после и за модните списания.
„Тогава нямаше конкурси за красота, нямахме гримьори, фризьори – спомня си тя. – Започнах да се снимам за списанията „Лада“, „Жената днес“, „Божур“. Имам може би най-много корици от всички останали момичета, с които се снимахме заедно. Добре, че беше мъжът ми Ройс. Като дойде в къщата ми в София, той не знаеше, че съм била момиче от кориците. Видя купчина стари списания с мен отгоре и беше изненадан. Каза да ги вземем в Америка и да ти преснимаме. Чудеше ми се, казваше, че в Америка една корица да снимаш и вече си знаменитост, а аз дори не съм събрала всичките за спомен.“ Валя казва, че откакто е навършила 37 години,
си е останала на тази възраст
Дори на тортите за рождения й ден слагат свещички с числото 37. От миналата година се е заела да възроди кариерата си на модел: „Разбрах, че има шанс за всяка възраст, защото духът възраст няма“. През 2010 г. тя стана една от най-младоликите и чаровни носителки на титлата „Мисис Баба”.
Никога не е мислила, нито планирала да заминава за чужбина. През 2000 г. обаче е намесена в неприятна история и преследвана от мутри. За да се избави, заминава за Брюксел. Тогава дъщеря й е вече омъжена, а синът й още не е навършил 18 години и го взема със себе си. Към Брюксел потегля с надеждата, че ще започне нов живот. Там ходи на курсове по английски и фламандски език и по администрация. Вече владее и френски. В Брюксел Валя среща Ройс Брадшоу – американец, който работи като цивилен специалист по комуникационни проекти във финансовия департамент на НАТО. Контролира финансирането на обекти на НАТО в различни страни. Любовта пламва, женят се и Валя го придружава при пътуванията му по военните обекти. „Така видях много интересни места, които иначе трудно бих обиколила сама“, казва тя. Когато Ройс се пенсионира, настоява да отидат да живеят в родината му Америка. „Не ми е трудно да се приспособявам към нови места, към хора, към изисквания. Не ми тежи да заживея тук или там, да сменя София с Брюксел, Европа с Америка“, споделя Валя. Тя казва на Ройс обаче, че ако ще живее в Америка, то иска да е в Анаполис.
„Бяхме на гости там с Ройс, още преди да се оженим, и този малък град ме очарова. Там се намира Военноморската академия, има голям яхтен център. Много нашенски вид е –
ниско строителство, кафенета, ресторанти
и е на брега на залива Честър Бей“, казва Валя. „Когато посетихме Анаполис, казах на Ройс, че ако някога трябва да живея в Америка, искам да е в тоя град – споделя дамата. – Все още не мога напълно да се адаптирам към живота в Америка. Не мога да свикна с това, което всеки българин тук прави – звънкаш на приятел и казваш: „Аз излизам, пред НДК съм, ела да се видим“. А там всичко се планира, и то ако има с кого да се видиш. Там българите всички са заети през деня.“ Тогава Валя се захваща сериозно с фотографията, която обожава отпреди. Ходи на курсове, участва във фотографска група, пътува по уъркшопи, пленери. През окото й на художник излизат пейзажи като пощенски картички. Вдъхновяват я природата, децата и най-вече птиците. „С Ройс обичаме да обикаляме по резервати и по-диви места, а там има чудни екзотични птици.“ При едно посещение в Annapolis Senior Activity Center (Център за активности на хора на 55+) Валя е поразена от красотата на някои хора „без възраст“, или преминали 80-те. В тези центрове за хора над 55 има спортни зали, курсове, хиляда неща за всеки, който може да си го позволи. Там ходят хора активни, занимават се с пилатес, аеробика, танци, йога. Има дори гимнастика и за неподвижни хора, които правят упражнения, както са на инвалидния стол. „На събитията, които организираха, виждах
баби на по 98 години, с гривничките,
бижутата, прическите, как танцуват. Виждах и уважението на другите хора към тях. Това ми доставя огромно удоволствие. Тук, у нас, ти лепват етикета „стар“, още като навършиш 45“, казва Валя. Тя започва фотопроекта си „Изкуството да остаряваме красиво“, но не иска вече да използва думата „остаряваме“ и сега името му е „Изкуството да живеем дълго и красиво“. Снимките й често се публикуват в местния вестник Capital.
„Вдъхновяват ме срещите ми с прекрасни, интелигентни, активни и жадни за живот жени и мъже, за които възрастта е само цифра, но не и причина да не живеят пълноценно, дори когато са над 80 или 90 години. Общуването с тях ми носи неописуема емоция. А най-голямата ми радост е, че
хората се харесват на моите снимки
Искам това да го споделя с българките, много от които стават невидими толкова рано, смятайки себе си за остарели“, казва Валя. От няколко месеца тя има и нов фотопроект – „Новите бащи“. „Това, което най-много ме впечатлява през последните години в Америка, по света и най-вече у нас, в България, са новите млади бащи. Те имат деца, защото са поискали да станат бащи. Те се посвещават истински на децата си. Те не само ги обичат, те им отделят от времето си, споделят емоциите им, грижат се за тях, готвят им, хранят ги, къпят ги, водят ги на разходка, на училище, на кино, четат им приказки, учат ги да плуват, да карат колело, да се катерят... заспиват прегърнати заедно с тях, празнуват рождените им дни“, вълнува се Валя. Другата й голяма страст са бижутата. Занимавала се е с това отдавна, но когато е в Брюксел, се записва в Международния женски клуб, където членуват съпрузи на работещи в институциите. Те правят арт събития, на които всяка жена представя нещата, които умее. Валя се записва и на клас по бижутерия и прави своя изложба в дамския клуб. Много нейни бижута са откупени и това я въодушевява да продължи, започва да продава бижута и по магазини. Преди е работила повече с кристали „Сваровски”, сега – повече с полускъпоценни камъни.
София ми е все така мила
а ежегодният ми престой в България е просто неизбежен – споделя с вълнение тя. В България зареждам батериите си, срещам хора, за които не съм и подозирала колко близки ще ми станат и как силно ще ги заобичам.“ С Ройс се разбрали да си делят престоите в Америка и в България. „Няма как да го убедя да останем само тук, защото в Америка семейните му връзки са много силни – 3 деца и 8 внуци, брат и 3 сестри, задружни са и много се обичат – казва Валя. – Ройс много харесва България. Обикаляме много из страната. Ходили сме на много места – в Рупите, Мелник, Рилския манастир, Велико Търново, Арбанаси, в селото на баща ми Беглеж, къде ли не...” “Кое ме удовлетворява и ме прави щастлива? Най-много това, че съм кореспондент на „Икар прес“ за САЩ и че се срещам с толкова много интересни българи в Америка, че имам възможност да пиша за други хора и за техните добри дела, които правят името българин достойно да се произнася в Щатите.” На 12 август 2014 г. семейството на Валя преживява ужасна трагедия – тя губи внука си. „Оттогава си броя времето преди тази дата и след това. Каквото и да прехвърлям – снимки, спомени - си казвам: „Да, това беше преди“ или „това е след“... Това е моят прелом. Оттогава знам, че всичко може да се случи. Един следващ миг, който не се измерва с нищо друго“. Преди Ройс Валя се омъжва още като студентка за Емил Угринов – талантлив оперен певец, баритон, солист на много добра позиция. “Разделихме се, но и досега поддържаме много хубави отношения“, казва Валя, която и до ден днешен носи неговата фимилия, макар във фейсбук да се подписва като Валя Брадшоу.
