Понякога заобиколен от мъгли, друг път слънчев и напомнящ рая, истинският остров на Робинзон Крузо се намира в океана на няколкостотин километра от Чили.
Да, може да сте си мислили, че романът на Даниел Дефо е напълно измислен, но не – той е базиран на реална история, разиграла се преди векове именно по тези ширини.
Днес островът на Робинзон не е напълно необитаемо място както някога, защото на него има население от около 500-600 жители.
До 1996 г. това място е било познато с испанското си име Мас а Тиера, което в превод означава именно „близо до земята“.
Този остров е най-големият от архипелага Хуан Фернандес, който е под чилийски контрол.
Островът има хълмист и планински терен
и е разположен на 674 км западно от Южна Америка, в южната част на Тихия океан. Самият архипелаг се състои от 3 острова — Робинзон Крузо, Алехандро Селкирк и най-малкият от трите – Санта Клара. Мас а Тиера е мястото, където се смята, че е бил изоставен морякът Александър Селкирк през 1704 г. Там той е прекарал 5 години в абсолютна самота. Вярва се, че именно това пък е историята за заточен на остров моряк, която вдъхновява Даниел Дефо да създаде най-прочутия си литературен герой.
Точно заради литературните асоциации, свързани с острова, през 1966 г. правителството на Чили решава да го преименува на Робинзон Крузо. Най-високата му точка е връх Ел Юнк и се намира на 916 м над морското равнище, като той е изпъстрен и със стръмни долини, а в югозападната му част се е формирал тесен полуостров, наречен Кордон Ескарпадо. От 1977 г. и трите острова от архипелага са обявени за биосферни резервати, където
може да се позабавлявате с подводно гмуркане
Заради перфектните условия за упражняването на този спорт, стотици туристи посещават тази неособено известна туристическа дестинация всяка година.
Иначе историята, станала причина за създаването на великия роман на Даниел Дефо, започва през 1704-а, когато британски пиратски кораб акостира на острова. Екипажът му е бил болен и изтощен. Един от моряците, младият шотландец Александър Селкирк, казва, че е лудост да продължат своето пътуване, и спори с капитана за това. Какво се е случило след това, не е ясно. Или Селкирк отказва да се присъедини към кораба, или е бил принуден да напусне от капитана. Така или иначе, той остава на малкия, необитаем остров, докато корабът отплава в далечината. Селкирк оцелял сам през следващите четири години и четири месеца, само на риба, плодове и диви кози, докато друг британски кораб го качва през 1709 г. Капитанът на този кораб го описва като "човек в кози кожи, който изглежда толкова диво, колкото тях". Селкирк се връща обратно в Лондон, където се превръща в нещо като знаменитост. Дефо чува за историята и очевидно я използва (поне частично) като основа за Робинзон Крузо, публикувана през 1719 г.
