Чета статия за продължителността на живота. Мисля си за това как хората в 18 или 19 век са възприемали живота. В статията се твърди, че с малки изключения, те са живели средно до около 40 години. Дали животът им се е струвал кратък? Дали са планирали бъдещето си и дали са имали време да следват мечтите си? Дали тайничко са си мечтали да бъдат около порасналите си деца и внуци за по-дълго време? Дали са били обсебени от младостта и вечността като нас? Младостта е онова състояние на духа, което ни стимулира да сме вечно усмихнати, обнадеждени, неприлично смели, изобретателни и мечтателни. Сещам се за книгата на антрополога Ашли Монтагу (Ashley Montagu) “Growing Young” и се съгласявам с него, че младостта е най-вече поведение, начин на живот или онова разположение на духа ни, което, изпълвайки ни с ентусиазъм и екстаз, ни води до неимоверни висини на възбуденост и жар. В споменатата книга се описват
двадесет и седем вида поведения
Експериментиращото съзнание
смехът, сълзите, радостта
