Чета статия за продължителността на живота. Мисля си за това как хората в 18 или 19 век са възприемали живота. В статията се твърди, че с малки изключения, те са живели средно до около 40 години. Дали животът им се е струвал кратък? Дали са планирали бъдещето си и дали са имали време да следват мечтите си? Дали тайничко са си мечтали да бъдат около порасналите си деца и внуци за по-дълго време? Дали са били обсебени от младостта и вечността като нас? Младостта е онова състояние на духа, което ни стимулира да сме вечно усмихнати, обнадеждени, неприлично смели, изобретателни и мечтателни. Сещам се за книгата на антрополога Ашли Монтагу (Ashley Montagu) “Growing Young” и се съгласявам с него, че младостта е най-вече поведение, начин на живот или онова разположение на духа ни, което, изпълвайки ни с ентусиазъм и екстаз, ни води до неимоверни висини на възбуденост и жар. В споменатата книга се описват

двадесет и седем вида поведения

които развивайки и обогатявайки в продължение на живота ни, ни помагат да бъдем все така младежки по дух, деяние и обаяние. Г-н Монтагу отбелязва, че любовта е източникът на нашата младост, щастие и приповдигнато настроение, безспорната първопричина за нашата жизненост, сила и несекваща енергия. Любовта към себе си преди всичко и после любовта към околните, живота, природата, науката… Любовта без условия, договорки и обещания. Любовта, която извира от сърцата ни при всяко съприкосновение с околният свят. По-очевидни поведенчески нужди на младостта според класификацията на Ашли Монтагу са приятелството като функция на любовта, изобретателността, любопитството, радостта, хуморът и оптимизмът. Но аз реших да спомена по-подробно някои по-неочаквани нужди на чувството за младост от списъка на автора като експериментирането, удивлението или високата чувствителност. Кога за последен път сте напуснали познатата ви пътека в живота и сте решили да се впуснете в неизвестното? Или да се устремите в този експеримент, който следва най-безумните ви мечти?

Експериментиращото съзнание

носи удивление, радост, изобретателност и ентусиазъм. Експериментаторите са наблюдателни. Техният мозък отбелязва с вълнение всяка новост. Животът им е живописно платно от цветове и нетрадиционно моделирани форми. Благодарение на високата си чувствителност те творят с удивление. Удивлението отваря вратите на мистериозността в живота, води ни към отговорите на вечните въпроси за чудото, наречено живот. А чувствителността ни помага да отваряме сърцата си и да се свързваме един с друг с близост необикновена и несравнима. Експериментирането може да е на пръв поглед простичко и лесно достижимо. Помислете си за пътуване, по време на което ще добиете някакви способности. Например, купете си билет за курс по готвене на типична тосканска кухня в Италия. Ще пътувате до чудесна дестинация. Можете да посетите Флоренция или Пиза. Ще се запознаете с нови хора. Ще се научите на нов метод на готвене. Ще споделите удивлението си от новите вкусове на храната с другите участници в курса. Ще се забавлявате и ще се върнете у дома с вдъхновение за нови идеи и проекти. Забелязала съм, че пътуването ни дарява с живец и дерзания, които ни зареждат емоционално за дълго време. Аз се чувствам прекрасно, когато правя експерименти от този род. Никога не ще забравя например пътуването си до Барселона. Отидох с единствената цел да разгледам невероятната архитектура на този град, и по-специално творенията на Гауди. Това пътуване беше невероятен източник на вдъхновение и носител на блестящи професионални идеи, които по-късно ми донесоха много радост и удовлетворение. Други състояния на духа, които се свързват с излъчването за младост, са чувството за хумор,

смехът, сълзите, радостта

Понякога ние се отнасяме прекалено сериозно към живота и към самите себе си. Ние сме прекалено трезвомислещи, благоразумни, безпогрешни и уравновесени. Скованото ни тяло и мисъл имат нужда от разчупване, нежност, чувствителност и вътрешно себеизразяване. Това ни води до чудото на танца, което е друго състояние на младостта. Поради факта, че танцът е аеробен вид упражнение, той спомага за подобряване на дихателните ни способности, приемането на по-голямо количество кислород, подобряването на баланса ни. Освен тези очевидни физически промени, вследствие на танцуването ние подобряваме когнитивната дейност на нашата нервна система или подобряваме връзките между невроните в мозъка ни, което пък ни предпазва от алцхаймер. И най-сетне - “танцът не може да се обясни с думи. Той трябва да се танцува.”