От 24 март 2020 година насам никога не е имало по-малко болни от COVID-19 в болниците в Монреал. В една от тях има заразени колкото са пръстите на едната ръка, в друга са трима, в трета – петима. Има и такива, в които няма пациенти с коронавирус. Но за персонала това затишие не е връщане към дните отпреди пандемията.
Спокойствие, но не нормалност
Горди, но уморени. Работещите в Общата еврейска болница в Монреал знаят, че това не е краят на мъките. На 22 юли имат общо 67 болни в сравнение със 716 в пика на третата вълна на 20 април тази година. Въпреки че това изглежда като края на войната на медиците в Квебек, той в никакъв случай не е връщане към нормалността. Тази ниска вълна не означава, че всичко е свършило. Тя позволява да се даде почивка на изтощените служители, които бяха лишени от ваканция миналата година. Тя помага и на болниците да превържат раните си и да опитат да възстановят опустошенията, причинени от пандемията - като огромните списъци с чакащи в хирургията например. „В момента нещата вървят добре в Канада по отношение на COVID-19. Но кой знае какво ни чака“, казва д-р Пол Варшавски, който е шеф на интензивното отделение в болницата. „Не се е свършило, това е само една нова нормалност. Но това, което ни разочарова нас, в системата на здравеопазването, е, че за една голяма част от населението всичко е приключило. А това не е така“. В интензивното отделение на болницата, която беше първият център, определен за лекуване на болни от COVID-19, новата нормалност се забелязва с просто око. Шамим Мохамед е един от тримата лекувани с коронавирус. Заразен с вируса на 5 март, той се намира в интензивното от четири месеца. Често
си е мислил, че ще умре
Но от миналия четвъртък, за първи път, той може да диша сам. „Махнаха респиратора в 10.15, в 10.15, повтаря съпругата му Занату Фердуш. Когато пристигнах и го видях, се разплаках“. 62-годишният мъж, който се заразил, преди да може да се ваксинира, не може да говори; няма сила за това. „Всички лекари бяха убедени, че той ще умре. Той изкара най-малко три месеца в кома. И сега – виждате го“, възкликва госпожа Фердуш с усмивка в гласа. „Той ще оцелее. Това е фантастично. Той постигна голям напредък, но подозирам, че до края на живота си ще има хронични респираторни проблеми. Белите му дробове никога няма да са същите“, казва д-р Варшавски. Успех е, защото той ще живее, но ако не беше тази болест, той щеше да е в пълна форма, добавя той. В разгара на кризата болницата е имала 35 заразени пациенти в интензивното отделение и още 175 в пандемичното отделение. Днес е безкрайно спокойно. От всички 23-ма пациенти в интензивното само трима са заразени с коронавирус – Шамим Мохамез и още други двама в ремисия. Има още три случая на позитивни пациенти на 10-ия етаж.
„Удовлетворени сме, че бяхме там“
Серж Клутие, заместник-директор на отделението на медицинските сестри, си спомня първия пациент. „Беше една сряда. 11 март 2020 година“.
Там е била и Карла Джомаа, главна сестра в неврологичното отделение, което станало пандемично отделение. „Научихме се много бързо, спомня си тя. Нищо не беше лесно. Изискваше се много организация и протоколи, за да се осигури безопасността на всички. Но в болницата нямаше огнища. Горди сме с това. Беше тежко, но нямахме избор“.
„Трябва да приемем новата реалност“
„Това е новата ни реалност. Трябва да я приемем“, казва Карла Джомаа. А гордостта също е тема, която се появява често. „Общата еврейска болница свърши фантастична работа“, категоричен е доктор Варшавски.
„Липса на персонал, от която боли“
Болниците Мезоньов-Розмон и Сент Мери трябва да се борят с „разрухата“, която COVID-19 е причинил в екипите им. В Мезоньов-Розмон липсата на служители е проблем номер 1. „Нищо не е като преди след пандемията“, доверява д-р Франсоа Марки, шеф на интензивното отделение на тази болница. И в болничния център Сент Мери не са пощадени от изтощението и липсата на персонал. „Всички сме в една и съща ситуация“, казва главната сестра в интензивното отделение Бианка Жьон. Според нея медицинските сестри са по-уморени. „Гледаме най-напред да позволим на екипа да отиде във ваканция, за да може да възвърне силите си“, уточнява тя.
