Български семейства, които са емигрирали, си променят фамилните имена, за да не се познава произходът им. В дома на Радослава и Ангел Маркови в Сидни например главата на семейството по документи вече е Ангело Маркони. „Което не значи, че този човек иска да се впише в австралийското общество. Не, той иска да го помислят за италианец. Всички са емигранти и всички са равни. Австралийските власти надали правят разлика между българи и италианци, но неговият комплекс прави”, коментира Катя Исса от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Тя участва в кръгла маса по ономастика (науката за имената – б. а.) по време на Паисиевите четения в Пловдивския университет, като представи доклад на тема „Собствените имена на австралийските българчета”. Катя Исса направила проучването, докато била учителка в продължение на два месеца в българско училище в Сидни. От списъците на децата там извадила само тези, които са родени в чуждата страна, за да проследи какви имена са избрали родителите им. Извадката е от 53 австралийски българчета, които в момента са на възраст между 8 и 15 г. „Очакванията, че глобализацията, която най-тежко се отразява на имигрантите, ще ги подведе да избират австралийски лични имена, не се оправдаха. Кретенията е по-голяма на територията на страната ни, отколкото навън – казва Катя Исса. – Това не значи закъснял патриотизъм от тяхна страна. Но повечето от тях са избрали онези имена, които учените наричат немаркирани – срещат се в страната приемник и не създават неприятни асоциации.” Проучването показало, че по отношение на личните имена ситуацията в България и сред емигрантите е сродна – най-често повтарящите се съвпадат. И сред австралийчетата с наши корени има четири момчета на име Александър, двама наречени Виктор, по двама Кристиян, Мартин и Павел. За момичетата най-често избираните са Изабела, Лили и Мишел. „Изборът на чуждо име, както и в България, не се критикува от общественото мнение, особено в Австралия, където живеят 200 етноса и всеки посяга към който си иска антропонимен фонд. Но много от хората, които питах защо са избрали име Емили или Мелъни, ми отговориха: „Дори и чисто българско да сложим, детето ще стане на 12 г. и само ще си го смени” – разказва Исса. – Един много симпатичен и много добре помнещ българския език Спас не престана да ми се представя като Сам, защото всички му казват така.” Това, което ме притесни и което приех много болезнено, е промяната на фамилни имена, казва Исса. Освен случая с Ангело Маркони нашенци са се прекръстили на семейство Морком, Модрин, Блис, Логард. „Тези хора са си сменили фамилното име или са го преиначили, така че да не личи откъде са. И на въпроса ми защо, доста безцеремонно отговориха: „За да не ни разпознават, да не ни търсят други българи, да не ни излагат и да не ни висят на главите с молба за услуги”, разказа авторката на изследването. Тя прави уговорката, че има и родители, които държат на българското име. Родени в Австралия синове на българи са получили имената Димитър, Антон, Борислав, Павел. Има и една Севда, на чието семейство му стана много мъчно, като казах, че името всъщност е турско, понеже са патриоти и демонстрират това, посочи Катя Исса. Семейство родолюбци дори си променило фамилията на Тервел. „Но това също е заигравка – чужденците пак ще ги смятат за небългари, пък те ще си знаят, че са”, коментира изследователката. Остава загадка какъв се чувства синът – Александър Оливър Тервел. Докато деца от смесени бракове приемат фамилията на таткото австралиец и стават Кристина Прескот и Александра Лорес, други българчета запазват нашенската фамилия, но с чуждо лично име: Мишел Марков, Райан Драгостинов, Емили Вълчев, Ребека Божилов.