Посланик Джак Пери получава държавни почести при връчването на акредитивните си писма в София през 1979 г.
Държавният департамент на САЩ публикува в края на 2015 г. поредния том с официални документи от периода 1977-1980 г., когато президент е Джими Картър. Този път върху повече от 1,000 страници са събрани доклади, инструкции, телеграми и отчети само за страните от бившия съветски блок в Източна Европа. Историците на департамента са отделили внимание и на България в поредицата „Външната политика на Съединените щати".
Моментът е един от най-деликатните в международните отношения - Полша е в извънредно положение заради протестите на „Солидарност", СССР е нахлул в Афганистан, убит е българският писател Георги Марков. Тук представяме телеграмата до Държавния департамент, с която посланик Джак Пери описва на 30 септември 1980 г. в края на първата година от мандата си впечатленията си от България. Той бе посланик през 1979-1981 г. и след това се пенсионира, включително защото във Вашингтон на власт идват републиканците на президента Роналд Рейгън, държащи на значително по-твърда политика спрямо СССР. Джак Пери почина на 15 февруари миналата година на 83-годишна възраст.
Въпроси относно България
Това е опит в края на първата ми година в София да отговоря възможно най-откровено на най-важните въпроси за България от гледна точка на американските интереси. Първо, колко солидна е лоялността на България към Москва? Много солидна. Не виждам на хоризонта признаци за сериозна промяна по този въпрос. Общо взето, отношенията работят добре за интересите на българските лидери и народът ги приема по-лесно, отколкото който и да е друг в Източна Европа.
Въпреки това е добре да се помни, че няма вечни отношения, че българите са по-слабо привързани към руснаците, отколкото е прието да се смята, както и че в отношенията им има проблеми (икономически въпроси, съветската политика към други източноевропейски държави, разходи за отбрана, външнополитически въпроси като балканската политика на България), които може да се задълбочат с течение на времето. И не вярвам, че Съветите разполагат с някаква непоклатима и желязна система, за да държат България лоялна.
Все пак би било заблуда да очакваме каквото и да е отклонение от обичайната лоялност към Москва и смятам, че тя ще се запази с години.
Колко стабилна е позицията на Живков?
Много стабилна. Той изглежда в превъзходно здраве, енергичен и с много дълъг опит. В частност той е достатъчно възрастен и хитър, за да се справи с всякакви предизвикателства от Кремъл. (Той, изглежда, е в процес да връчи награди на всеки член на съветското Политбюро, един по един, и анализаторите тук казват, че той залага на всеки в борбата за наследник в Кремъл.)
Не ми е известно да има някакви значими опозиционни фракции, макар че [Александър] Лилов изглежда силен №2 и потенциален наследник. Най-младите в ръководството изглеждат способни, относително гъвкави, често с добра техническа квалификация (особено икономистите) и, разбира се, много лоялни на Живков. Възможно е да има някои персонални размествания на априлския конгрес на партията, но бих се изненадал, ако има някакви големи промени в политиката или посоката.
Смятам, че Живков е създал система, която да може да контролира - а чрез нея да контролира и държавата, докато умре или не е в състояние да изпълнява задълженията си. Засега не забелязвам да се мисли за негов наследник.
Колко добре ще функционира икономиката през следващите 5 години?
Няма да е зле, доколкото имаме предвид цялостния растеж, и вероятно ще е по-добре, отколкото в повечето останали държави в Източна Европа. Това е мнение на човек, който не е икономист, но в полза на лидерите действат няколко фактора:
а) започвайки от много ниска база през 1944 г., комунистическият режим е успял постепенно да повишава стандарта на живот за общо (повтарям, общо) удовлетворение. Това би трябвало да продължи, макар че се забелязват и гнезда на недоволство;
б) българите са общо взето търпелив народ, не са бунтари и по своя си балкански начин успяват да се оправят въпреки ограничените доставки или ниското качество: те мърморят, но си продължават постарому;
в) плановиците им работят умно. Новият икономически механизъм на България, нещо като унгарския модел със същото име, съдържа рационални елементи, които може да изгладят част от ръбовете на „съветския модел" в България;
г) земеделието им, изглежда, работи приемливо, макар че разпределението на продукцията е лошо;
д) има предостатъчно корупция - валутни магазини, трикове с обменния курс, подкупи, публично известни методи за заобикаляне на системата - почти всеки е включен в системата, като участва в прецакването ѝ;
е) като сдържат желанието си за индустриализация в рамките на СИВ (б.р. - Съветът за икономическа взаимопомощ е икономическа организация на съветския блок в периода 1949-1991 г.), българите ме впечатляват с това, че показват признаци (за разлика от Румъния, да кажем) да се простират според чергата си.
Всичко изброено дотук може да се обърка и не казвам, че не предстоят трудности. В действителност поскъпващият петрол и нуждата СССР да продължи да фаворизира България с евтини суровини е потенциален носител на разочарование и възможни търкания с Русия. Но за разлика от Чехословакия или Полша, където в момента е почти невероятно да видим икономически растеж, българите - в една малка страна, която се индустриализира съвсем неотдавна - могат да се надяват да постигнат целите си без особено усилие.
Колко стабилна е позицията на партията? Има ли някакви алтернативни центрове на власт?
При продължаваща подкрепа от Москва и изключвайки неочаквани бедствия от типа на реален икономически крах, вярвам, че партийният контрол е доста силен. Не смятам обаче, че комунистическият режим има особено дълбоки корени сред населението. Повечето, ако не и всички българи приемат управниците си само дотолкова, доколкото лично имат изгода от системата.
Добре е да не се забравя, че докато Русия винаги се е радвала на голяма популярност сред българите, страната е била в сферата на влияние на Австро-Унгария или Германия през по-голяма част от историята си след 1878 г. И хората масово са приемали съюза с Германия в двете световни войни.
В Чехословакия усещах как чехите са западни хора в затвора на Изтока; в България чувствам, че българите са балкански народ, който ще се обърне натам, накъдето задуха вятърът, ако Москва някога отхлаби хватката си. Но докато московската хватка е стабилна, позицията на комунистите също е стабилна.
Що се отнася до алтернативни центрове на власт, в момента няма никакви, ако правим сравнение с католическата църква в Полша или с потенциала за независимост сред работниците в Полша или Унгария. От друга страна, няма усещане за желязна ръка, каквото има в Румъния.
Православната църква е използвана от режима, но независимото ѝ съществуване поддържа живи някои мисли за алтернатива на комунистическото управление. Дори марионетната земеделска партия (б.р. - казионният БЗНС) понякога изпълнява тази функция.
Предполагам, че отговорът е, че ако по някакъв начин събития отслабят хватката на партията, то симпатиите на българите към плурализма бързо ще се увеличат и разпространят. В този смисъл - и в смисъл че управлява без съгласието на управляваните - позицията на комунистическата партия е стабилна, но крехка.
Колко стабилно е обществото?
Виждам много признаци на едно болно общество, на лицемерие и обезверяване. За разлика от Прага, където усещах, че хората извличаха най-доброто от една изначално лоша сделка, те не вярват в системата или в участието си в нея. Корупцията е масова и е проникнала надълбоко. Луксозният живот на големите началници е общоизвестен и предизвиква негодувание. Работниците до голяма степен са подкупвани, защото - в страна, която се е индустриализирала предимно през последните 30 години - разполагат с привилегии и заплащането им е относително добро. Огромна част от тази страна се е преселила в градовете след 1944 г. и какъвто и да е недоимъкът, за тях животът там е адски по-добър в сравнение с онова, което е било в балканското село.
Що се отнася до интелектуалците, тях също ги купуват с добро отношение от страна на режима - Живков е много хитър в това отношение, така че всеки потенциал за дисидентство се задушава с някаква награда или синекурна длъжност.
България е по-скоро старомодна държава с жизнени роднински връзки и в този смисъл е стабилна. Но много неща се променят, и то доста бързо, а системата е основана на измама и корупция. Иначе казано, обществото става все по-нестабилно.
Продължава в следващия брой.
