сн. AFP
Възможно ли е президентът на Венецуела да е бил умишлено заразен с рак? Властите в Южноамериканската държава определено вярват в това. Във вторник вицепрезидентът Николас Мадуро обяви на всеослушание, че заболяването на Чавес е диверсия и посочи САЩ за диверсантите. Факт е, че Чавес бе трън в очите на всички обитатели на Белия дом през последното десетилетие. Той отказваше да се съобразява с Америка и провеждаше политика на социализъм с венецуелски особености. Най-характерна сред тях бе, че се е отказал от задължителната - според постулатите на Ленин - еднопартийна система. Във Венецуела свободно съществува опозиция, дори кметът на столицата Каракас е противник на Чавес. Макар президентът да бе прокарал промени в конституцията, които му позволяваха да бъде преизбиран на поста неограничен брой мандати, практически доживот, той все пак се явяваше на свободни избори, които печелеше. Факт е също, че досега никога не е бил обвиняван, дори от САЩ, че е фалшифицирал вота. Това, което бе неприемливо за Белия дом, бе авторитарният му стил на управление, популизмът му и най-вече размахът на отношенията му с Русия, Куба и Беларус - три държави, където демокрация е мръсна дума.
"Раковото заболяване на Чавес е поредният заговор на враговете на страната в поредицата конспирации срещу президента през 14-годишното му управление. Назначена е комисия от учени, която ще разследва възможността Чавес да е заразен умишлено", каза вицепрезидентът Мадуро веднага след обнародването на новината за кончината на държавния глава. Той отбеляза, че "в историята има много подобни примери, последният от които е заболяването на палестинския лидер Ясер Арафат". Миналата година френски лекари оповестиха, че разполагат с доказателства, според които Арафат, който официално почина от сърдечно заболяване, е бил отровен с полоний. Експерти обаче твърдят, че дори и да се докаже заговор при смъртта на Чавес, двата случая не могат да се разглеждат заедно. Знае се, че най-голямата лаборатория за опити с полоний, който да се използва за отстраняване на политически врагове, се намира в Москва и е на пряко подчинение на Федералната служба за сигурност (ФСС) - наследничката на КГБ. Именно с полоний са убити много руски емигранти. Последният известен случай от цялата поредица бе с бившия подполковник от ФСС Александър Литвиненко. Той бе отровен с полоний в Лондон през 2006 година, където бе получил политическо убежище, страхувайки се за живота си при управлението на Владимир Путин.
Шпионските страсти във Венецуела придобиха допълнително развитие, след като Америка бе обвинена и в опит за държавен преврат. Г-н Мадуро оповести, че военният аташе на САЩ в Каракас Дейвид Делмонако е провел редица срещи с действащи офицери от венецуелската армия. На тях той се е опитвал да ги вербува да участват в група за дестабилизация и евентуален преврат в страната. Вицепрезидентът сравни действията му с тези на американския военен аташе в Чили през 1973 година, когато законното правителство на Салвадор Алиенде бе свалено от военните начело с Аугусто Пиночет, който установи кървава диктатура, подкрепяна от САЩ.
Чавес, чиято особена форма на държавно управление бе определена като "чавизъм", е роден в бедно семейство в равнините на Венецуела на 28 юли 1954 г. Като младеж той си мечтаел да стане художник, а после - да играе професионален бейзбол в някоя от големите лиги на САЩ. Бивш подполковник, Чавес прекара по-голяма част от военната си кариера в заговори с други офицери с леви разбирания за сваляне на традиционния политически ред в страната. През 1992 г. той поведе преврат срещу президента Карлос Андрес Перес, който се провали, но даде начало на политическата му кариера. В кратко слово, докато го отвеждаха към затвора с неговата червена барета, той спечели мнозина венецуелци и това постави началото на пътя, който го изведе към президентството като популистки лидер. След като бе амнистиран, Чавес обикаляше страната, спечели изборите през 1998 г. и пое поста на държавен глава в началото на 1999 г. За стотици хиляди венецуелци това бе символ на ново начало след десетилетия на управление, което масово се възприемаше като корумпирано и работещо единствено за частните си интереси. Негови идоли бяха Фидел Кастро и Симон Боливар. Миналата година самият той изрази съмнение, че зачестилите заболявания от рак на президенти в Латинска Америка (Бразилия, Аржентина) може да е диверсия на САЩ. Тогава обаче Белият дом реагира гневно на думите му. Сега (поне до редакционното приключване на броя) от Вашингтон предпочетоха да запазят мълчание.
