Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще изнесе речта си "За състоянието на съюза" в Европараламента в Брюксел в първата година от мандата си, белязана от криза след криза. Всяка година през септември председателят на Европейската комисия произнася своята реч пред Европейския парламент, в която прави преглед на постигнатото през изминалата година и представя приоритетите за следващите 12 месеца. Словото ѝ идва в деликатен момент, отбелязва в свой коментар "Дневник". Това е нейната първа подобна реч и Фон дер Лайен ще я произнесе 9 месеца и половина след встъпването ѝ в длъжност на 1 декември 2019 г.; каквито и да са били приоритетите ѝ в началото, те веднага бяха замразени, преподредени или изместени от пандемията от COVID-19, която постави нови задачи, а още не е преминала. Още не са окончателно одобрени бюджетът на ЕС за следващите 7 години и помощта за справяне на европейските икономики с последиците от пандемията. Още не е ясно дали и как достъпът до тях ще бъде обвързан със спазване върховенството на закона, както настояват мнозина от евродепутатите и няколко водещи страни в ЕС; неизвестна е ролята, която Европейската комисия ще играе в този процес Само след седмица ще излязат първите доклади на Европейската комисия по новия Механизъм за върховенство на закона и за пръв страните от бившия комунистически блок, сред тях и България, ще останат без основание да се оплакват от двойни стандарти в оценката на демокрацията им. Още не са приключили преговорите за отношенията ЕС-Великобритания след 1 януари 2021 г. и изобщо не е сигурно дали ще има време за подготовка на двете страни по всички въпроси или ще се изпадне в хаотичен Брекзит. Отношенията със САЩ, Русия, Турция и Китай по-скоро продължават да се влошават; напрежението по границите не намалява, а се покачва и не е ясно доколко Фон дер Лайен е реализирала идеята си за една "глобална Европа" като важен играч на световната геополитическа сцена. Състоянието на правосъдието в частност и на демокрацията в България като цяло също вече е тема на специален разговор в Европарламента, отбелязва "Дневник". Това показаха изслушванията в Комисията по граждански права и свободи в последните седмици, а и през октомври предстои дебат в пленарна зала, на който би трябвало да бъде поканен премиерът Бойко Борисов. Въпросът днес е дали в речта или в дебатите след нея страната ще бъде спомената редом с Полша и Унгария, срещу които вече вървят наказателни процедури за нарушаване основни принципи на ЕС. Ако Урсула фон дер Лайен спомене поименно България като нов проблемен член на съюза, това ще е силен сигнал от Еврокомисията, която досега има максимално сдържана позиция за протестите срещу Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Според изданието, ако не спомене България на основание, че си е вътрешна работа на страната как ще си реши проблема, това би дало основание някоя от парламентарните групи да я критикува за пасивност в изказванията след това. Големите групи на социалисти и демократи и на Европейската народна партия, а може би и новите либерали от "Обнови Европа", може и да премълчат, но едва ли зелените или крайната левица ще пропуснат шанса, предоставен им от продължаващите над 2 месеца протести на хиляди българи - този път по-големи и от 2013 г. Попадането на правителството на Бойко Борисов под прожектора на критиките в ЕП би бил сериозен обрат след обещанията на предишния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер да премахне мониторинга над България, който засягаше само нея и Румъния. Както и след последния доклад на Комисията, в който тя препоръча премахване на Механизма за сътрудничество и проверка, както е официалното му наименование, но не предприе практически действия в тази посока. Очакванията са в сряда Урсула фон дер Лайен да очертае въздействието от работата на Комисията за смекчаване на последиците от кризата от COVID-19 в областта на здравеопазването и икономиката. И също така да представи своята визия за икономическото възстановяване, борбата с климатичните изменения и положението в съседните на Европа държави. "Комисията е все така твърдо решена да реализира водещите си инициативи - Европейския зелен пакт и стратегията в областта на цифровите технологии", гласи прессъобщение на ЕК. "Европа трябва да играе водеща роля в прехода към здрава планета и към нов цифров свят (...) Европа ще продължи да се стреми да постигне повече у дома, за да играе водеща роля в света". Други приоритети на Европейската комисия са Европейския зелен пакт - континентът да бъде първият, неутрален по отношение на климата. Според информация на "Политико" Фон дер Лайен ще обяви много по-амбициозни цели за намаляване на вредните емисии до 2030 г. - вече не 40%, а 55%. Европа, подговена за цифровата ера - повече възможности и права на хората чрез ново поколение технологии. Икономика в интерес на хората - с акцент върху малките предприятия и качествени работни места за младите хора По-силна Европа на световната сцена - с роля в многостранното сътрудничество и основан на правила световен ред. Утвърждаване на европейския начин на живот - чрез върховенство на закона, правосъдие и основните ценности на ЕС Нов тласък за европейската демокрация - по-голяма тежест на мнението на европейците и защита на демокрацията от външна намеса, като например дезинформация и послания онлайн, пораждащи омраза.
