Според последно проучване по-младите поколения в САЩ са много по-скептични по отношение на „американската мечта“, отколкото по-възрастните.

„Американската мечта“ е фраза, с която се описва оптимистичната идея, че всеки в Америка може да постигне успех (основно финансов) чрез упорит труд и решителност.

Тя е популяризирана от историка Джеймс Тръслоу Адамс по време на Голямата депресия през 1931 г., въпреки че идеята може да се свърже още с Декларацията за независимост, в която се казва, че „всички хора са създадени равни“ и имат неотменимо право на

„живот, свобода и стремеж към щастие“

Днес малко повече от половината американци (53%) заявяват, че вярват, че мечтата все още е възможна, според последното проучване на Pew Research Center. Други 41% твърдят, че някога е била възможна – но вече не е, а останалите 6% казват, че никога не е била възможна.

По-младите изглежда са особено песимистични по този въпрос. Мнозинството от хората на възраст над 50 години смятат, че мечтата все още е възможна, но само 43% от тези на възраст между 30 и 49 години мислят така. Най-песимистично настроената група са младежите на възраст от 18 до 29 години, от които само 39% вярват, че мечтата е все още жива. Около 36% от най-младата възрастова група също смятат, че американската мечта е

недостижима конкретно за тях

Може би малцина ще бъдат изненадани, че по-богатите американци са най-склонни да вярват в тази идея. Докато 64% от американците с по-високи доходи твърдят, че мечтата все още съществува, само 39% от тези с по-ниски доходи казват същото.

Расата е друга важна променлива. Общо 11% от чернокожите в Америка вярват, че американската мечта никога не е била достижима, докато 33% смятат, че тя е недостижима конкретно за тях. Белите хора са най-уверени като 55% от тях твърдят, че все още е възможна, а само 4% – че никога не е била възможна.

Тенденциите в новото проучване, особено по отношение на възрастта, могат да се приемат като отражение на това как са се променили САЩ през последните 50 години.

Умря ли „американската мечта“ за младите?

Социалната мобилност в страната се повишава рязко между 1950 и 1980 г., но оттогава насам драстично е намаляла. Друг сериозен удар бе нанесен през 2007 г. с най-тежкия световен икономически срив след Голямата депресия, който доведе до масова загуба на работни места и

увеличаване на имущественото неравенство

Възстановяването беше бавно, а последиците от катастрофата продължиха да се усещат и през 10-те години на века – период, който New York Times нарече „Десетилетие на разочарованието“. То бе последвано от пандемията COVID-19 и още по-голяма икономическа несигурност в началото на 20-те години.

Крайният резултат от всичко това е нарастваща пропаст между богатите и бедните. САЩ имат най-високото ниво на неравенство в богатството сред почти всички развити страни – и тази тенденция продължава да нараства. През 1971 г. 61% от американците са живеели в домакинства от средната класа, но до 2023 г. този дял вече е спаднал до 51%. Същевременно броят на милиардерите в страната е нараснал рязко от 66 през 1990 г. до 748 през 2023 г.

Изправени пред тези мрачни тенденции, може би не е изненадващо, че по-младите американци са по-разочаровани от своите родители, баби и дядовци.