Незабравимата Невена Коканова подава бозата от 6 ст.
Николай Сълов
В края на 70-те години километрични опашки се виели пред една от най-кокетните сладкарници във Враца. Причината - вкусната боза от 6 стотинки и баничките с масло от 18 стотинки. По онова време това е бил деликатесът в града. Годината е 1972-ра. В града под Околчица кипи живот заради снимките на игралния филм „Момчето си отива". Емблематичната за Враца боза от 6 стотинки намира място в лентата, а репликата на главния герой Ран: „Една боза от 6", се превръща в хит.
На 19 май се навърши годишнина от премиерата на филма, чийто режисьор е врачанинът Людмил Кирков. „Момчето си отива" е по сценарий на Георги Мишев, а операторското майсторство е на Георги Русинов. В главната роля влиза Филип Трифонов. Това е една от първите роли на актьора и остава една от най-известните му. Филмът е заснет изцяло във Враца. Песента „Хора и улици" от лентата, която е в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов, остава една от най-популярните песни на българската естрада.
Действието във филма се развива в последните дни преди абитуриентския бал на един клас от училище в малък провинциален град. Главните действащи лица са учениците от завършващия випуск. Рангел, наричан от съучениците си Ран, е интелигентен ученик, който проявява интерес към журналистиката въпреки неодобрението на родителите си. Ран изпитва увлечение по продавачката в сладкарницата Тинка, чиято роля играе великата Невена Коканова. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Нощта на бала отминава и Ран изпраща Мариана до дома й. Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София.
Екипът избира старателно локациите за снимки. Някои от тях и до ден днешен не са се променили, други пък са изменени до неузнаваемост. Кокетната сладкарница „Тинтява", разположена в центъра на града, която главният герой Ран често посещава, днес е магазин за бельо.
Преди няколко години главният герой отново се завърна в града и врачани се върнаха няколко десетилетия назад с „Момчето си отива". Една боза за 6 стотинки обаче нямаше. Последно филмът е прожектиран през 2010 г. на открито във Враца. Тогава стотици се събират, за да изгледат отново любимата черно-бяла лента, с която и до ден днешен врачани се гордеят. Едно от желанията на актьора, които той сподели по време на последната си визита във Враца, бе да се изгради бюст-паметник на режисьора на филма Людмил Кирков.
Цяла Враца е участвала в снимките през 1972 г. Онези, които не са успели да се включат като статисти, са стояли на тълпи край снимачната площадка, спомнят си днес хората от града под Околчица. Най-много са били учениците от града.
В днешното СОУ „Козма Тричков", където са направени голяма част от снимките, вече я няма онази прословута крушка от времето на филма, на мястото на черната дъска сега е поставена интерактивна бяла дъска. Всичко е обновено и различно. До ден днешен фонтанът в центъра на града, където главните актьори се забавляваха покрай абитуриентския си бал, работи. Макар и по-слабо. И днес десетки младежи се събират около шадравана на раздумка, досущ като приятелите от „Момчето си отива".
Един от символите на Враца - Кулата на Мешчиите, също намира място във филма. Обновената сладкарница на „Хижата" и сега е любимо за десетки врачани място за отдих и разходка.
Най-семплите на пръв поглед, но най-емоционални кадри във филма са финалните. Булевардът е „Втори юни", а мястото, на която режисьорът решава да сложи точката на филма, е ръждясала ограда на метри от централния площад „Христо Ботев". Ран вече е завършил училище и потегля към големия град. Крачейки по тротоара, младежът закачва шапката си на оградата. Днес тя отново е на мястото си, но вече не е олющена и в ръжда.
