Малцина се замислят, че когато пием кафе от хартиена чаша, всъщност поглъщаме... пластмасови частици – така наречената микропластмаса. Човечеството все по-ясно осъзнава, че микропластмасата е опасна както за здравето ни, така и за околната среда.
Канадски учени са направили пробив в опитите да се справим с този проблем. Те са създали покритие за вътрешната страна на чашите за еднократна употреба, което не съдържа традиционна пластмаса, пише изданието ACS Sustainable Chemistry & Engineering на Американското химическо дружество.
От хартия ли са хартиените чаши?
Стените на хартиените чаши отвътре са облицовани с тънко фолио от пластмаса на петролна основа. Без подобна защита картонените чашки ще се разкашкат за броени минути. Фолиото задържа течността, но при контакт с вряла вода може да започне да се разгражда и да отделя в напитката микрочастици и фталати – вещества, които могат да нарушат хормоналния ни баланс.
Химици от Университета на Ватерлоо, Канада, са разработили покритие от растителни материали, което замества вътрешното фолио на чашките за еднократна употреба. Канадската алтернатива е изработена от целулозен ацетат – биопластмаса от растителен произход, подсилена с нанокристали от целулоза. Направените тестове са показали, че новото покритие не се разрушава при продължителен контакт с вряла вода, готварска мазнина и разтворители.
„Шокиращо е колко лесно някои пластмасови покрития отделят частици“, казва ръководителката на изследването и професор по химия Шърли Тан. Под микроскоп нейният екип е сравнил две чашки – при обикновената вътрешният слой е започнал да се лющи, докато растителното покритие при същите условия се е запазило цяло.
„Да се създаде издръжлив защитен слой изцяло без традиционна пластмаса беше вълнуващо предизвикателство за екипа“, допълва професор Тан. Новото фолио прилепва дори върху тънка и лека хартия, като например домакинските кърпи, което означава, че чашките могат да се изработват от материал с по-ниска плътност. По този начин разходът на суровини и себестойността им ще намалеят, а спестените средства в крайна сметка могат да се отразят благоприятно на потребителите.
Покритието е биоразградимо, а тъй като и то, и самата хартия са изградени от целулоза, такава чаша е по-лесно да се рециклира.
Повечето хартиени чаши не се рециклират
При обикновените чаши за еднократна употреба е точно обратното – пластмасата трябва да се отделя от хартията, поради което повечето от тях изобщо не се рециклират и могат да останат на сметищата с векове.
Микропластмаса в мозъка
Микропластмаса вече е откривана в мозъка, белия дроб, сърцето и репродуктивните органи. Проучвания са установили също, че микропластмаса се натрупва в животни до степен, която в някои случаи може да доведе до летален изход. През октомври химици от Колумбийския университет показаха, че частиците не са инертни: с раздробяването на пластмасата общата повърхност на фрагментите се увеличава, а във водна среда те генерират реактивни форми на кислород – силно реактивни молекули, способни да увредят клетките.
