Добрият разговор задържа вниманието върху една тема, но оставя място и за нови идеи. Именно този баланс е свързан с по-приятно общуване и по-силно усещане за близост, показва изследване на колежа „Дартмут“ в САЩ, за което пише „Гардиън“.

Учените наричат модела „розов шум“ — понятие от физиката, с което описват равновесието между устойчивостта и промяната.

Още Цицерон е съветвал събеседниците да внимават с тона, да не изглеждат отегчени, да не губят самообладание и да не говорят безкрайно, особено за себе си. Повече от 2000 години по-късно науката продължава да търси какво прави общуването успешно.

Изследователите анализират над 1000 разговора между непознати, след което участниците оценяват преживяването. При повече „розов шум“ хората намират разговора за по-приятен, чувстват се по-близки със събеседника и по-често искат да продължат общуването.

Същата връзка е установена и при приятели, които споделят преживявания, повлияли на живота им. При т.нар. бързи срещи моделът помага да се предвиди кои двойки ще поискат да се видят отново. Резултатите са публикувани в Science Advances.

Между хаоса и повторението

Водещият автор Катрин О'Нел обяснява, че във физиката розовият шум се свързва с границата между реда и хаоса — системата остава относително стабилна, без да е неподвижна.

„Това е особено интересно за разговорите, защото можете да останете достатъчно дълго на една тема, за да опознаете другия човек и да я разберете, но не сте принудени да продължавате да говорите за нея, когато вече е станала скучна“, казва О'Нел.

Според невролога д-р Емили Фин, старши автор на изследването, обичайното определение за добър разговор — двамата да са „на една вълна“ — не е достатъчно. Прекаленото сходство също може да отегчава, например когато събеседниците повтарят казаното или непрекъснато се връщат към една тема.

За да проследят тези промени, учените използват модела с изкуствен интелект MPNet. Той обработва транскрипциите и представя всяка реплика чрез 768 числови показателя, позволявайки да се анализира как се развива разговорът.

При т.нар. бял шум темите се сменят хаотично, а участниците сякаш не се съобразяват с казаното от другия. При червения шум напасването е прекомерно — повтарят се сходни изрази и общуването попада в еднообразен модел.

Розовият шум е между тези крайности: събеседниците развиват тема, отклоняват се към нови идеи и отново намират обща посока.

Умение, което се развива

Според О'Нел този начин на общуване може да се усвоява. Екипът анализира и подкасти с двама водещи и установява, че „розовият шум“ в разговорите им се засилва през първите 50 епизода.

Проф. Елизабет Стоуко, специалист по анализ на разговорите в Лондонското училище по икономика и политически науки, приветства изследването. Според нея то оспорва представата, че колкото повече си приличат събеседниците, толкова по-добре общуват.

Тя обаче предупреждава, че приятното преживяване не е единствената мярка за стойността на разговора.

Като пример Стоуко посочва изследван телефонен разговор между баща и дъщеря му — млада жена със специални образователни потребности, която живее в социална институция. Двамата дълго отлагат края му, а раздялата е изпълнена с емоции.

Според нея оценяването на разговорите само като „приятни“ рискува да пропусне човешката им същност. Много от най-важните разговори в живота ни невинаги са приятни.