Александър Лабуткин
Александър Лабуткин е роден 1910 г. в семейство от работническата класа. Будните пролетарски родители очаквали техният син да изгради комунизма и да стане господар на света. Имайки такова хубаво отношение към съветската власт, те без проблем намерили работа на Саша, когато завършил училище на 17 години. „Правилният" му произход го уредил за работник прострелчик във военния завод „Краснознаменец" - изключително престижна работа, предназначена само за предани на властта хора. А и без друго Лабуткин от малък обожавал оръжията.
През 1930 г. младият работник губи дясната си ръка. За нещастния случай има няколко версии. Според една версия Лабуткин откраднал от фабриката блокче тринитротолуол (TNT) да изкорени един пън в семейната градина и тогава се случил инцидентът. Но има втори вариант, който е по-вероятен. През почивните дни Александър по линия на Комсомола ходел да помага на земеделските стопани. Участвал в разширяването на обработваемата земя, взривявайки пънове в областта. Каквото и да е - случило се нещо лошо и той загубил дясната си ръка. По-вероятна е втората версия. Ако се установяло, че е крадял от военен завод, от местоработата си - тогава са щели да му дадат и 20-ина години затвор.
С такова нараняване Лабуткин не можел да остане повече в „Краснознаменец". Пенсионирали го с почести на 20-годишна възраст. По препоръка на Комсомола го уредили на друга работа - парнаджия в Охтинския комбинат. Година и половина по-късно се оженил за някоя си Мария, родена през 1913 г. Тя вече имала присъда за кражба, но се била поправила. Преместили се да живеят в Ржевка - в покрайнините на Ленинград.
Всичко започнало на 30 август 1933 г. На този ден в горичката до един от заводите в Ржевка намерили четири трупа (двама мъже и две жени) и тежко ранена жена. Последната починала няколко дни по-късно, без да дойде в съзнание и без да успеят да вземат показания от нея. Петимата загинали се намирали по протежението на пътечка в гората на разстояние около 500 метра един от друг. Внимателният оглед на местността установил, че убиецът е действал сам. За умъртвяване на жертвите си е използвал револвер, тъй като не намерили гилзи. Стрелбата била от упор.
Най-голямото откритие обаче било, че куршумите са самоделни. Това били изпилени сачми от лагер, нагласени да са с размера на дулото. Това означавало, че убиецът ги изготвял сам или ги получавал от нелегален майстор. И в двата случая това било лесно откриваемо.
Всичките жертви били ограбени. Но грабежът не изглеждал някак си „естествен". Престъпникът бил обискирал труповете на съпрузите Костромини, но по някаква причина не взел паспортите им. Откраднал дреболия - кошничка с гъби, нещо, за което не би трябвало да се убиват хора.
Предприели енергични мерки по издирването на жестокия убиец. Разследването се водело по няколко направления. Особено перспективна се оказала версията, че престъпникът е искал да се разправи само с една от жертвите, а останалите били лъжливи „цели" за замаскирване на деянието. Очаквали, че си е свършил „работата" и повече няма да посегне към оръжието.
Да, но на 2 декември 1933 г. тайнственият стрелец убил още двама в същата тази гора зад завода. Този път плячката била чифт валенки, кошница с продукти (риба, зърнени храни, брашно) и 85 рубли в брой. По това време месечната заплата на работник четвърти разряд била около 120 рубли. Цената на чифт кожени ботуши - 220-250 рубли. Извършителят отново стрелял с домашни муниции и не оставил гилзи.
След това убиецът изчезнал за по-дълго време - четири месеца и половина. На 11 април 1934 г. жертва станал възрастен механик, служител в завода, който минавал през гората. Оръжието, разбира се, било същото. Плячката - чанта с шлосерски инструменти, части за брави, както и 150 рубли. Убиецът не се притеснил дори да извади от устата на трупа три златни коронки!
Разследващите започнали да разбират, че престъпникът неслучайно е активен в този район. Явно живеел наоколо, работил е или работи в завода, а можело да има приятели в близкото работническо общежитие. През пролетта на 1934-а започнали масови проверки на лицата, живеещи в околността. Убиецът се скрил за повече от половин година. Можело да се помисли, че е разбрал за издирването на милицията и се спотайвал. Но почивката траяла до 13 ноември 1934 г. Тогава престъпникът застрелял възрастен ловец на птици, плячкосвайки клетката с уловените животинки.
Служителите от издирването изпаднали в безизходица. Повече от година усилията им не давали резултат. Не им оставало нищо друго, освен да организират съвместно с други служби патрулиране в гористия район около завода. Но на 11 януари 1935 г. добилият самочувствие убиец ударил пак. Това убийство би могло да се класифицира като „верижно". В интервал от два часа той застрелял две семейни двойки. Разстоянието от последното убийство на 13 ноември до новите местопрестъпления не надвишавало километър. Месец по-късно стрелецът със самоделни патрони отново се появил в гористия район - на 17 февруари 1935 г. бил застрелян възрастен работник.
Трябва да се отбележи, че убийствата от ноември, януари и февруари дали на следствието важни детайли. Станало ясно, че този, който устройвал засадите, очаквал жертвите си, скрит зад дърветата. С голямо изумление издирвачите открили също, че към престъпника се е присъединил съучастник, по-точно съучастничка! На едно от местопрестъпленията ясно се виждали стъпки от жена, които се пресичали с тези на убиеца. Съвсем явно престъпникът и неизвестната жена били дошли заедно и продължили да се придвижват съгласувано.
Попаднали и на друга следа - шлосер от местната кооперация, за когото получили информация, че има връзки с криминално проявени лица и се занимава с незаконни дейности. Следствието все още не знаело, че този човек изготвял патроните за убиеца, че дори бил никелирал неговия револвер. Правоохранителните органи били съвсем близко до решаване на случая, но продължавали хаотичните действия, а това можело да продължи дълго време. Разбира се, случайността била в основата за разобличаване на убиеца. По-точно - уникалната му самовлюбеност и наглост.
През един топъл и слънчев ден - 18 март 1935 г., той нападнал влюбена двойка, които се разхождали из гората. Застрелял мъжа и смъкнал златните накити на жената. А после я помолил да й запише адреса и да излязат на среща! Най-уникалното в случая е, че жената, връщайки се от разходката, при която бил убит нейният любим - не отишла в милицията! Изтърчала директно при нейна другарка, за да й разкаже за случката. Трупът на мъжа бил вече открит, а в милицията получили информация, че някаква жена се хвалела на приятелката си как пред нея убили приятеля й. Издирили я за нула време. Тя описала в детайлни подробности убиеца. Накрая отбелязала, че той нямал дясна ръка.
През това време Лабуткин живеел в отделна къщичка с двор и малко стопанство. Заедно с него били неговата жена и майка му. Ограбената жена го разпознала веднага. При обиска на дома открили както револвера със самоделни патрони, така и много вещи, принадлежали на жертвите от нападенията в периода 1933-1935 г. Фактът, че убиецът не продал тези вещи, недвусмислено говори за липсата на каквито и да било користни цели, с които да са извършвани нападенията.
Лабуткин заедно с още четирима души застанал на подсъдимата скамейка още през лятото на 1935 г. Неговата жена Мария не само знаела за убийствата, а и примамвала някои от жертвите. Майката на престъпника също била в течение на деянията на сина си и дори го снабдявала със самоделните патрони. Подсъдим бил и шлосерът, който ги правел. Техен съсед също бил разбрал кой е виновен за убийствата, но не казал в милицията. Това му струвало само пет години затвор. Лабуткин бил осъден на разстрел, а останалите получили присъди между 10 и 20 години.
