Екранопланът от клас „Лун“ по международните класификации се определя като морски кораб. Бивша топсекретна военна разработка, той се плъзга над вълните с реактивна скорост, скривайки се от радарите и избягвайки морските мини. Някога подготвян за страшилище за самолетоносачите, днес той се подготвя да се превърне в музеен експонат, така и нереализирал целите, за които е строен.
Корпусът на съда е бил оборудван с шест пускови установки, които могат да изстрелват ядрени ракети, достатъчно мощни, за да унищожат самолетоносач.
Екранопланът използва за придвижване така наречения екранен ефект или „ефект на влиянието на Земята“. При него се наблюдава
рязко увеличение на подемната сила
на крилата, благодарение на създадената въздушна възглавница при полет в непосредствена близост (до 10-15 м) над екранираща повърхност, която може да е вода, суша и др. Открито в средата на 20-те години на ХХ в., явлението се наблюдава при морските птици, прелитащи над вълните.
След разпадането на Съветския съюз и последвалото закриване на програмата 903 „Лун“, „убиецът на самолетоносачи“, остава на добре охраняван док на западния бряг на Каспийско море в руския регион Дагестан, разказва „Свободна Европа“. Сега той трябва да бъде преместен на 150 метра навътре в сушата, до град Дербент, където да се превърне в основен музеен експонат в „патриотичен парк“, филиал на парка на Южното военно окръжие. На 31 юли 2020 г. руското министерство на отбраната обяви, че Проект 903, познат още като МД-160, е пристигнал в Дербент след
14-часово пътуване
на юг от руската военноморска база Каспийск, която също се намира в Дагестан, където беше оставен да ръждясва в забвение от края на 90-те. Тъй като апаратът не е в оперативно състояние, подготовката за пътуването е отнела няколко дни, преди да бъде изтеглен от влекач до мястото му на краен престой. Плановете за преместването на МД-160 в музея в Дербент изникват през януари 2020 г. Основната конструкция на апарата, който е с излетна маса от 378 тона, е изпълнена в завода „Красное Сормово“ на река Волга в Нижни Новгород през 1986 година. Той се задвижва от 8 турбовентилаторни мотора Кузнецов НК-87, всеки с тяга от 12 тона, които са монтирани на две гондоли от по 4 мотора от всяка страна на фюзелажа. Екранопланите по принцип имат подобен дизайн с особено големи размери и големи площи на крилото, тъй като използват екранния ефект от полет в непосредствена близост над повърхността. Практически те са летящи кораби, тъй като оперирането е много по-ефективно, лесно и безопасно над вода. Въпреки това, всяка равна повърхност
би била подходяща за полет
включително равни полета и заледени площи. Работата по МД-160 завършва през 1991-а, точно преди разпадането на Съветския съюз. Тогава апаратът е предаден на Каспийския флот, който става част от руските военноморски сили. Именно Каспийският флот е натоварен със задачата да разработи и тества екраноплани още по времето на Съветския съюз, сред които и огромният „Макет Кораб“, известен още като „Чудовището от Каспийско море“. Той е произведен през 1966-а и извършва изпитания до 1980 г., когато е унищожен при сериозен инцидент. „Чудовището от Каспийско море“ има излетна маса от над 400 тона и се задвижва от 10 турбореактивни двигателя Добринин ВД-7. Той държеше титлата за най-тежък и голям самолет в света преди излитането на съветския Ан-225 Мрия през 1988 г. Докато „Чудовището“ е само изпитателен проект, екранопланите от клас „Лун“ се предвижда да се превърнат в основна част от флота с първоначална поръчка за 8 машини. Според първоначалната задача, те трябва да се оборудват с 6 противокорабни ракети П-270 Москит, които се монтират по двойки в горната централна част на фюзелажа.
В опашката е монтиран огромен радар и допълнителен сонар. Тези екраноплани имат за цел да изпълняват
високоскоростни нападения
срещу противникови кораби, като използват скрития си профил, висока скорост и малък отпечатък върху терена за прикритие. Икономическият срив в Русия след разпадането на Съветския съюз обаче слага край на проекта и флотилията от екраноплани така и никога не е построена. Още преди разпада на Съюза обаче, проектът „Лун“ е вече под въпрос. Въпреки че втори апарат от този тип е вече в процес на сглобяване, властите решават той да бъде невъоръжена версия на екраноплана, която ще се използва за поддръжка на оригиналния МД-160.
След потъването на съветската подводница „К-278 Комсомолец“ през 1989-а следва ново предложение за оборудването на втория „Лун“ като платформа за издирване и спасяване под кодовото име „Спасатель“. През 2017 г. идеята за Спасителя е съживена и Русия иска да довърши апарата, като го използва за операции в стратегическия Арктически регион. По време на прекратяването на проекта през 1991 г. вторият екземпляр е почти завършен, но от тогава стои закотвен в завода в Нижни Новгород.
В търбуха на „Лун“
Това лято руската урбанистка, 31-годишната Лана Сатор, прочита за предстоящото изтегляне на екраноплана от морето.
Лана разказа пред „Свободна Европа“, че е резервирала полета си от Москва до Дагестан в последния момент преди преместването на съда. Около 1 часа сутринта на 7 август Лана Сатор и неин приятел слагат фотоапаратите си във водонепроницаеми торби и от осветения от луната бряг влизат в морето, където все още ги чака екранопланът. Около крилото Лана пропада в дълбока подводна яма, но двойката успява да се качи на борда и да проникне във вътрешността през оставената отворена врата.
Вътре, казва Лана, „крушките светеха и генераторът бучеше много силно“. Тогава те виждат охраната. Въпреки грохота на генератора, мъжът спи. Шумът заглушава стъпките им. Оставяйки мокри следи от стичащата се от дрехите им вода, Сатор и нейният придружител успяват да заобиколят охраната и
да влязат в търбуха на съветския звяр
Чинията на радара все още стои в опашната част на екраноплана. Сатор разказва, че три различни радарни системи се намират една върху друга в опашката на устройството.
Двойката навлиза във вътрешността. Изваждат фотоапаратите и светкавиците и започват работа. Сатор разказва, че е била повече развълнувана, отколкото уплашена, и че те са се промъквали незабелязани през слабо осветените отделения, докато корабът се е поклащал върху вълните. След почти час във вътрешността на екраноплана, двойката отново минава покрай дремещия охранител и стига до носа, където Сатор успява да заснеме контролната зала и пулта за управление, приличащ на командно табло на самолет. Сатор разказва, че някои места на „Лун“, като работното място на радиста, са били замърсени
с остатъци от „пиле и торти“
от хората, които са подготвяли кораба за експонирането му в тематичния парк. Накрая, около 3 часа сутринта, двамата минават за последен път край мястото на охранителя. Те забелязват, че той се е обърнал на другата страна в съня си. Лана и придружителят й излизат на крилото и от там се спускат в топлата морска вода. От прилива тя е станала изненадващо дълбока и покрива главите им.
Двамата стигат до брега и малко по-късно виждат охранителят да се появява от вътрешността на съда, за да се протегне и прозине срещу изгрева. Тогава Лана разбира, че мисията й „може да се смята за приключена“.
