снимки Wikipedia
Таен завет към бъдещите поколения може да изскочи от основата на паметника Цар Освободител, който се намира срещу сградата на Народното събрание в София. Това допускат от Камарата на строителите в България. Съоръжението не е пипано от поставянето му на това място през 1907 г. Документи от онова време почти не са запазени и не е ясно дали някогашното ръководство на София или на държавата не е положило в него обръщение към идните българи. Има ли такава находка или не ще стане ясно до края на тази седмица, когато се очаква конят с възседналия го Александър Втори да бъдат свалени от постамента за ремонт. Причината е, че краката на коня са сериозно напукани и това заплашва скоро конструкцията, която тежи около 5 тона, да рухне. Предполага се, че дефектите са се появили заради вложените недопустими количества цинк в сплавта, от която е изпълнена главната конна фигура, и заради това, че носещата метална конструкция на фигурата е била с по-малък диаметър от необходимото.
Специалистите са открили в пиедестала мистериозна кухина. "Доколкото показват сондите, ще има някаква изненада там. Знаете, преди 110 години е започнало строителството на паметника, какво има вътре, никой не знае, никога не е отваряно", обясни Светослав Глосов, председател на Българската строителна камара. Той обаче не коментира дали през 1944 г. комунистите все пак тайно не са бръкнали в кухината, за да извадят посланието, което едва ли се вписва с техните идеологически постулати. Подобна акция бе извършена веднага след 10 ноември 1989 в много от построените при социализма монументи. Например Панорамата "Плевенска епопея" в Плевен, която изобразява епизоди от руско-турската освободителна война. При откриването й през 1977 г. властите поставиха в едната й стена обръщение към бъдещите поколения, което започваше така: "Вие, които четете това послание и които вече ще живеете в комунизма..." През 1992 г. общински служители изкъртиха кухината и извадиха посланието, което бе отнесено на тайно място. Днес администрацията в Плевен няма идея къде е посланието.
Първоначалните разчети показват, че реставрацията на Цар Освободител ще струва 1,1 - 1,2 млн. лв. Тя предвижда изработването на изцяло нови четири крака на коня, както и освежаване на самия паметник. Подобен цялостен ремонт не му е правен никога. През 1937 г. металната част е подсилена, тъй като са забелязани пукнатини. След комунистическия преврат през 1944 г. новата власт отново се сеща за него, но само го пребоядисва и закърпва. Сегашният ремонт е финансиран от руската фондация "Поколение".
Паметникът е издигнат в чест на Освобождението на България в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Докато металната част се ремонтира, което се очаква да продължи близо два месеца, около конструкцията ще бъдат поставени пана със снимки на паметника. Следващата пролет пък общината предвижда да се погрижи и за околното пространство - ще се подменят цветята в градинката, която го обкръжава. Целта е на 3 март 2013 г. ремонтираният Цар Освободител да бъде официално открит.
Станимир Павлов [email protected]
|
Извайва го италианец
|
Идеята за издигане на паметника е предложена през декември 1892 г. на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус. Взето е единодушно решение за учредяване на инициативен комитет, който да набере средствата. За негов председател е избран Стоян Заимов, а за почетен председател - княз Фердинанд, който прави и първата дарителска вноска от 50 хиляди лева. На заседания на комитета от 15 до 18 февруари 1900 г. е изготвена програмата на конкурса за изработка на паметника и определена сумата за окончателна реализация (300 хиляди франка) и награден фонд (5 хил. франка за първото отличие и по 4 хил. франка за наградите от второ до пето място). За участие се записват 90 скулптори от цял свят, като свои проекти изпращат 32-ма от 13 държави. Конкурсът е спечелен от флорентинския скулптор Арналдо Дзоки. Основният камък е положен на 23 април 1901 г. (Гергьовден) в присъствието на княз Фердинанд I. Работата по изграждането на паметника завършва на 15 септември 1903 г., а официалното му откриване е на 30 август 1907 г. На освещаването му присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и авторът Арналдо Дзоки.
