Във вторник Доналд Тръмп и неговото желание да бъде диктатор от ден едно или само в ден едно (зависи от интерпретацията на неговите думи по време на кампанията) се сблъскаха с реалността.
Президентът се опита да тества лимита на своите правомощия с указ, който временно да спре плащанията по всички федерални помощи като програмата „Храна на колела“, която доставя храна на възрастни хора в нужда или помощите за жилища за хора с ниски доходи. Указът му, изглежда написан набързо, доведе до хаос и засили страховете от диктаторски режим.
Като се опитва да замрази заемите и безвъзмездните средства и да ги приведе в съответствие с приоритетите си, изложени в множество изпълнителни актове, Тръмп се опитва да пренасочи или спре вече отпуснато от Конгреса финансиране. А това е нарушение на закона. Конституцията дава правото на Конгреса да реши как и за какво да бъдат харчени парите. Изпълнителната власт, която се оглавява от президента, изпълнява решенията на законодателната.
Прочети още
Спечелването на избори не дава право на президента просто да пренебрегва закона – всъщност само преди 9 дни Тръмп се закле да го спазва. Той има възможност да пише и предлага нови закони, но не може просто да пренебрегва тези, които са вече в сила.
Подобно пренебрежение към закона пролича и при незабавното уволнение от страна на президента на прокурорите в Министерството на правосъдието, които го разследваха при бившия специален прокурор Джак Смит. Кариерните прокурори не са политически назначения и следователно се ползват със защитата на държавната служба, която урежда условията на тяхната работа.
Следвайки същия принцип за човек над закона и Конституцията Тръмп уволни и повече от дузина служители, които наблюдават вътрешността на правителствените агенции. Законът изисква от Тръмп да уведоми Конгреса за подобни уволнения с 30-дневно предизвестие, което той отказа да направи. Някои негови съветници казват, че този закон е противо-конституционален.
Независимо какво казва Тръмп или неговите съветници по телевизиите, те не са крале и не могат да решават какво е конституционно. Ако го правеха, системата на демократичното управление на САЩ щеше да се срине.
Всъщност хаосът от вторник беше в ярък контраст с добре планираната и методична първа седмица след встъпването му в длъжност.
Но най-същественото е, че драмата постави началото на съдбоносна правна битка за обхвата на президентските правомощия и разделението на властите и почти сигурно ще се озове във Върховния съд.
Преди да спре парите за федерална програми, от които по-често се възползват жителите на републиканските щати, той направи поредица ходове, които изглеждаха най-малкото като отмъщение, а в по-лошия случай като опит за диктатура.
Тръмп свали охраната на хора, които го критикуваха през годините – като неговият съветник по националната сигурност Джон Болтън, срещу когото има данни, че Иран готвят план за покушение. Портретът на генерал Марк Майли, който беше шеф на обединеното командване в първата администрация на Тръмп, е свален от стените в Пентагона. Свалена и неговата охрана. Както и тази на д-р Антъни Фаучи, чийто живот е под заплаха след хилядите лъжи и конспирации на Тръмп и неговите поддръжници по отношение на пандемията и ваксините.
Новият президент се опита да пренапише Конституцията и да отмени 14-тата поправка на Конституцията, която дава право на всички деца, родени на територията на САЩ, американско гражданство. Този указ, както и вторнишкия, бяха незабавно спрени от съда.
Всички тези действия директно отразяват възгледите на Тръмп, че президентството има почти неограничена власт и той може просто да реши кое е законно и кое не. Всички тези действия и думите на Тръмп ясно показват, че той той възнамерява да използва президентските правомощия до краен предел. А повечето от тези действия ще приключат в съда. Явно Тръмп и ко. се надяват, че консервативния Върховен съд да разшири още повече обхвата на президентските правомощия.
Съвкупността от президент, който вярва в собствената си неограничена власт, и неотдавнашното отслабване на ограниченията пред изпълнителната власт (от Върховния съд) предполагат, че той може да стигне далеч от целта си. В края на краищата основните механизми за контрол на президентското господство - Конгресът и съдилищата - активно го подкрепят. И това е дефиницията на диктатура и тоталитаризъм.
А за тези, които се радват, че Тръмп прави това, да не забравят, че следващият президент може да не им хареса, но и той може да се възползва от неограничената власт, която сегашният ще извоюва.
