Лидерите на САЩ, Русия и Китай планират да се срещнат в четвъртък в кулоарите на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския технологичен център Шънджън. Асошиейтед прес определя предстоящите разговори между държавните глави на трите най-големи ядрени сили в света като безпрецедентни.
Белият дом потвърди вчера намерението за тристранна среща между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин. Според анализатори обаче очакванията за значим пробив са ограничени. Разговорите вероятно ще имат по-скоро символично значение, отколкото ще доведат до конкретни договорености.
Срещата се подготвя в сложен момент за отношенията между трите държави.
Тръмп подобри отношенията си със Си, след като Вашингтон и Пекин постигнаха примирие след кратката търговска война миналата година. Между двете най-големи икономики в света обаче остават сериозни разногласия, включително за американската война срещу Иран.
Американският президент се опита да изгради сходни отношения и с Путин, въпреки че руският лидер отказва да прекрати продължаващата вече почти пет години война в Украйна и задълбочава военното, разузнавателното и дипломатическото сътрудничество с Техеран.
Тръмп заяви, че срещата ще даде възможност на тримата лидери да обсъдят войната с Иран и перспективите за тристранно споразумение за ограничаване на ядрените арсенали.
Според високопоставен американски представител, пожелал анонимност, президентът възнамерява да обсъди иранския конфликт със Си и Путин, но ще избегне темата за Украйна.
Вашингтон иска Китай да се включи в ядреното разоръжаване
Последният действащ договор за контрол върху ядрените оръжия между САЩ и Русия изтече през февруари. Така за първи път от повече от половин век двата най-големи ядрени арсенала останаха без договорени ограничения, отбелязва Асошиейтед прес.
При изтичането на договора Нов СТАРТ Тръмп отхвърли предложението на Москва действието му да бъде удължено с още една година. Вместо това той настоя за „нов, подобрен и осъвременен“ договор, който да включва и Китай.
„Да се надяваме, че тристранната среща ще послужи като основа за продуктивни разговори (за ядрено разоръжаване), които да могат да бъдат продължени и в бъдеще“, заяви американският представител. По думите му не се очаква в Шънджън да бъдат обявени конкретни договорености.
Според оценки на Пентагона Китай разполага с около 600 ядрени бойни глави, докато САЩ и Русия имат по над 5000 всяка. За разлика от Вашингтон и Москва, които през годините намаляваха арсеналите си, Пекин не проявява интерес към споразумение за ограничаване на ядрените оръжия.
Американската администрация признава, че темата е чувствителна за Китай. Въпреки това високопоставеният представител определи срещата като възможност Пекин „да покаже зрялост и да седне на масата на възрастните“ по въпрос от глобално значение.
За Си Дзинпин домакинството на подобен форум е възможност да демонстрира нарасналото международно влияние на Китай. За Кремъл разговорите са шанс да представи Русия като свръхсила, равностойна на САЩ и Китай.
„Според мен в случая с Путин най-важното за него е да даде сигнал, че той иска да разговаря с президента и с председателя Си по начин, който подсказва, че те вземат решения за Украйна, което очевидно не се харесва на украинците и европейците“, коментира Едгард Каган, бивш американски посланик в Малайзия и настоящ експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания.
Срещата може да засенчи форума на АТИС
Тристранните разговори вероятно ще привлекат повече внимание от самата среща на върха на АТИС, която събира представители на 21 икономики.
Форумът е важен за Китай, тъй като му позволява да представи Шънджън като символ на икономическото и технологичното си развитие. Само за няколко десетилетия крайбрежният град се превърна от малко рибарско селище в един от водещите световни технологични центрове.
Според Асошиейтед прес обаче тристранната среща може да постави Пекин в противоречива позиция.
Китай отдавна обвинява Запада, че продължава да мисли в категориите на Студената война, което според Пекин е допринесло за конфликта в Украйна. Китайските власти критикуват и САЩ, че подкопават международните институции и договори с действията си срещу Иран.
Срещата на тримата лидери не се вписва напълно и в заявената подкрепа на Пекин за свободната търговия и многостранното сътрудничество.
„Това някак си е в разрез с китайската подкрепа за мултилатерализма“, коментира Ху Тиан Бун, експерт по китайска политика в Технологичния университет „Нанян“.
Путин и Си поддържат тесни отношения
Руският и китайският лидер са изградили близки лични отношения. Откакто Си пое президентския пост през 2013 г., двамата са се срещали повече от 40 пъти и често се обръщат един към друг със „скъпи приятелю“.
Тръмп и Путин са разговаряли лично седем пъти, последно през август миналата година в Аляска. Тръмп и Си са имали осем срещи на четири очи, включително през септември по време на държавното посещение на китайския президент във Вашингтон.
Китай е най-големият търговски партньор на Русия, като икономическите отношения между двете страни се задълбочиха след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г.
Докато ЕС и други западни държави се опитват да изолират икономически Москва, Пекин увеличи покупките на руски енергоресурси и се превърна във водещ доставчик на стратегически технологии, включително високотехнологични компоненти, използвани от руската оръжейна промишленост.
Китай пренебрегна призивите на Запада да прекрати тези доставки.
В навечерието на руската инвазия Си и Путин обявиха „безгранично приятелство“ между държавите си. Пекин официално заявява неутралитет по отношение на войната, но същевременно обвинява западните съюзници на Киев, че също носят отговорност за избухването на конфликта.
Москва от своя страна многократно е изразявала подкрепа за китайската позиция по въпроса за Тайван.
Зеленски се опасява от договорки зад гърба на Украйна
Наскоро Тръмп сключи сделка с Русия за доставки на дизелово гориво, като отмени част от санкциите срещу Москва и разреши продажбата на стотици милиони тонове гориво.
Американският президент обвини украинските атаки срещу руски петролни рафинерии за поскъпването на енергоносителите. Според анализатори обаче основна роля за повишението на цените на суровия петрол има войната в Иран.
Украинският президент Володимир Зеленски изрази безпокойство, че срещата в Шънджън може да се превърне в отправна точка за обсъждане на евентуална сделка за Украйна без участието на Киев.
Подготовката на тристранния форум предизвика и сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., когато лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз договарят следвоенното устройство на Европа, включително разделянето на Германия на окупационни зони, и обсъждат създаването на ООН.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли подобни паралели, като подчерта, че евентуалните договорености в Шънджън не могат да бъдат налагани на други държави.
„Ясно е, че среща между лидерите на Русия, Китай и САЩ е нещо изключително значимо“, заяви Песков.
„Но да не забравяме, че визията за световния ред е никой да не се опитва да налага даден възглед за световен ред и че той трябва да бъде основан на взаимната изгода и взаимното уважение“, добави той.
