сн. архив BG VOICE
Едуард Шеварнадзе имаше три живота - на съветски партиен функционер, на творец на перестройката и на президент на независима Грузия. Никой не би могъл да предвиди странните превъплъщения в живота му. Самият той пък още по-малко. Както и неговият патрон Михаил Горбачов, Шеварнадзе е по-уважаван по света, отколкото в родината. Едни твърдят, че е провалял всичко, до което се докосне, други - че човечеството няма да забрави историческите му заслуги.
Бъдещият политик е роден на 25 януари 1928 година в село Мамати, Ланчутски район, Грузия, в многодетно семейство на учител по руски език и литература. Първата му работа като пощальон продължава цели 10 години. Когато е на 37 г. обаче, вече е в редовете на НКВД - съветската политическа полиция. Един ден в документацията с имената на хората, които по волята на Сталин трябва да бъдат арестувани и очистени, вижда и името на баща си. Той го предупреждава да се скрие, докато забравят за него, и така го спасява. Но не успява да спаси брат си, когото немците убиват при битка в Белоруската ССР.
През 1968 година партийните апаратчици в Тбилиси го забелязват и го назначават за министър на вътрешните работи на Грузинската ССР. На съветски жаргон това означава ,,път без изход", доколкото в комунистическите държави всеки, влязъл веднъж в системата на МВР, повече не може да излезе от нея и да се върне към цивилния живот, още по-малко пък на цивилен политически пост. В МВР има твърде много тайни, които не могат да бъдат рискувани от подобно разместване на кадри. Единствената перспектива за Шеварнадзе би била да стигне до Москва като зам.-министър на МВР, но по това време в СССР има винаги по около 10-12 заместници в огромното съюзно министерство.
Той обаче е роден с късмет. По това време в кавказките републики на Съветския съюз разцъфтява корупцията. В опит да се справи с нея, ЦК на КПСС издирва кадри с твърда ръка, които да я преборят. За Азербайджан човекът е Гайдар Алиев - тогавашият местен лидер на КГБ, който набързо е поставен за шеф на Грузинската компартия, с което оглавява цялата власт в републиката. Същата рокада е извършена и с Шеварнадзе в Грузия.
Носят се легенди за работата му като ръководител на Съветска Грузия. Една сутрин на заседание на местния ЦК наредил на всички да покажат часовниците си. Оказало се, че присъстващите до един имали персонален ,,Сейко", който по това време струвал колкото двумесечна заплата на обикновен съветски трудещ се. Пък и въобще такива часовници в СССР легално никъде не се продавали. Само на ръката на Шеварнадзе стоял стар и евтин съветски часовник.
В друга сутрин забранил на такситата в Тбилиси да работят. Въпреки това из града било пълно с автомобили с табелка, че са таксита. В онези години таксиметровите превози се извършвали монополно от държавно предприятие. Така властта лесно очистила града от нелегалните таксита.
Освен с очистването на корупцията в онези години Шеварнадзе става популярен сред народа и със защитата си на грузинския език. Конституцията на СССР не признава понятието ,,държавен език". В нея е указано, че има един език за междунационално общуване и това е руският. Русификацията вървяла с пълна пара навсякъде в СССР, но без Грузия, Азербайджан и Армения. Само за тези три републики, приемани от ЦК на КПСС като малко по-вироглави, още Сталин е направил компромис там масово да се използват местните езици. Идеята е била това да е временна аномалия, докато не се появи ново поколение, обучено в училище на руски език, който с времето да му стане матерен. Комунистическата върхушка в Москва решава, че това време е дошло през 1978 година и в новата конституция се въвежда единен държавен език, задължителен за всички - руският. В мига, когато научават това, стотици студенти се стичат пред сградата на РК на КПСС в Тбилиси на митинг срещу новата съветска конституция - нещо нечувано за управлявания с желязна ръка СССР. Шеварнадзе звъни по телефона на Брежнев и успява да го убеди да поправи текста за езика в конституцията. Десетилетия наред комунистическата власт е признавала една-единствена форма на диалог с народа - режисирани срещи с трудещите се. Всякакъв друг контакт, който не е съгласуван с КПСС, се смятал за недопустима слабост. Въпреки това Шеварнадзе не заповядва на милицията да разгони студентския митинг, а излиза пред насъбралите се с думите: ,,Братя, всичко ще бъде така, както искате."
Тази постъпка няма как да остане тайна, разнася се от уста на уста из цялата страна и го издига в очите на Михаил Горбачов, който по това време е първи секретар на РК на компартията в Ставропол - съседен регион на Грузия. Двамата се сприятеляват, започват да се виждат често и дори да откровеничат. След време Горбачов си спомня, че веднъж Шеварнадзе му казал: ,,Всичко е прогнило. Всичко трябва да се смени." Архивите помнят и други негови думи. Те са изречени на пленум на ЦК на КПСС на 23 юни 1980 година, когато със задна дата се обсъждала съветската окупация на Афганистан. Едуард Шеварнадзе заявява: ,,Смелият, единствено верен, единствено мъдър ход, предприет по отношение на Афганистан, бе възприет с удовлетворение от всеки съветски гражданин." Впоследствие опонентите му неведнъж ще му задават въпроса кога е бил искрен.
Два месеца и половина след като става генерален секретар на ЦК на КПСС, Горбачов вика приятеля си в Москва и го назначава за министър на външните работи. Заемането на този пост от човек без грам международен опит, който не знае никакъв друг език освен руски и грузински, се посреща като сензация в целия свят. Още повече на фона на дотогавашния външен министър - престарелия праволинеен, вечно намусен, с каменно лице и мразещ от цялата си душа Запада Андрей Громико. US дипломати си спомнят, че първото общуване с Шеварнадзе било за тях нещо като културен шок: съветски министър се усмихва; дори пуска шеги! US медиите излъчват денонощно два репортажа от пресконференцията на Шеварнадзе след преговорите му с държавния секретар Джорд Шулц. Млада репортерка от ABC се опитва да го провокира: ,,Утре е неделя. Какви са плановете ви за почивния ден, г-н Шеварнадзе?" ,,А какви са вашите предложения?", отвръща й той. После външният министър на СССР подарява на Шулц кавказки кинжал с думите: ,,Ето, аз се разоръжих. Сега е ваш ред."
Шеварнадзе, както и Горбачов обаче така и не прочистват стария комунистически апарат. Анализаторите сочат точно това за тяхната огромна грешка, довела до опита за преврат срещу съветския лидер. Чиновниците, опасявайки се, че преустройството ще доведе до загуба на благинките им, вкарват в употреба интригите. Особено настървени са офицерите. Политиката на Шеварнадзе води до изтегляне на окупационните съветски войски от Чехословакия и ГДР. За съветските военни да служат в окупационните корпуси в Европа е мечтата на живота им. Те знаят, че Шеварнадзе е проводник не на своя, а на политиката на Горбачов. Но не нападат директно съветския президент, а злословят само срещу външния министър. С времето Михаил Горбачов се поддава на това влияние, което мнозина обясняват и с известна доза ревност по отношения на харизматичния външен министър. Шеварнадзе подава оставка на 20 декември 1990 г. с думите: ,,В Съветския съюз се задава нова диктатура."
Веднага след неуспешния преврат срещу Горбачов съветският президент кани Шеварнадзе обратно в МВнР. Първоначално грузинецът отказва. Но виждайки, че има сериозна опасност СССР да се разпадне, все пак приема. В отчаян опит да спаси комунистическата държава той спира да обикаля световните столици и тръгва на визити по съюзните. В края на краищата не постига нищо. В най-важната съюзна столица - Москва, където вече се е появил нов лидер - президентът на Руската ССР Борис Елцин, той няма поддръжници. Двамата с Елцин не са близки. Шеварнадзе е наясно, че след като Русия обявява независимост от СССР, времената за него са приключили. Вторият му министерски период продължава само три седмици.
След разпада на Съветския съюз 63-годишният вече бивш министър се надява на спокойни старини в Москва или на Женевското езеро. Щял е да бъде обезпечен - журналистите се тълпят за интервюта, световни редакции - за издаване на мемоарите му, а университети в Америка го канят като лектор с отлично заплащане.
Свободна Грузия обаче изпада в гражданска война. Краят на комунизма отприщва националните противоречия. Две от съставните й републики - Абхазия и Южна Осетия, обявяват независимостта си. Започва въоръжен конфликт. През 1992 година местни общественици го молят да се върне в Грузия, за да спаси родината си. Нещо, което този път няма да му се удаде да направи.
Очакванията му са, че в малка Грузия ще е като кит в аквариум. Че около световния му авторитет всички ще се прекланят и обединят. Вместо това попада в обкръжението на въоръжени главатари на най-различни банди, настроени да убиват, крадат и да не се подчиняват на никого. Не успява да запази и целостта на страната. Грузия губи, вероятно завинаги, двете си съставни републики. Шеварнадзе печели изборите два пъти - през 1995 и 2000 година. Два пъти се опитват и да го убият. През август 1995 г. го ранява бомба. През февруари 1998 г. президентският му кортеж е обстрелван с гранатомет и автомати в центъра на Тбилиси. Шеварнадзе става световна сензация отново - животът му е спасен от бронирания му ,,Мерцедес". Немският производител прави от това рекламен клип, който се завърта по света.
На 2 ноември 2003 година в Грузия има парламентарни избори. ЦИК обявява, че е победил пропрезидентският блок ,,За нова Грузия". Опозицията обявява, че изборите са фалшифицирани. На 21 ноември избухват народни вълнения, прераснали в Революцията на розите. Протестиращите нахлуват в парламента точно когато Шеварнадзе е на трибуната. Извеждат го със сила оттам. Очакванията са, че ще бъде линчуван. Наместо това новият президент Михаил Саакашвили му връчва държавна пенсия от $410 месечно. Бившият президент доживява края на живота си в тбилиския правителствен квартал Кртсаниси, построен някога по заповед на Лаврентий Берия. През 2009 година Саакашвили продаде комплекса на US инвеститор, но резиденцията на Шеварнадзе остана извън договора. Посетители разказват, че тя напомняла по-скоро на мавзолей. Стените били украсени с десетки фотографии, запечатали звездните му мигове.
