Съветът за тристранно сътрудничество, в който участват държавата, бизнесът и синдикатите, не успя да постигне съгласие за бюджета за 2023 г., съобщи БТА. Основната причина е заложеният дефицит от 6,4%, който е над границата от 3% от БВП, нужна за приемането на България в еврозоната.
Разговорите на тристранката се проведоха на фона на втора среща между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България" в парламента, на която двете формации обсъдиха бюджета. На нея те потвърдиха отново съгласието си, че дефицитът трябва да е до 3 на сто.
Преди около седмица работните групи по бюджет, финанси и икономическа политика на двете коалиции се обединиха именно около този приоритет, както и около запазването на размера на данъците, продължаването по пътя към еврозоната и оптимизирането на разходите.
В четвъртък по време на разговорите на Съвета за тристранно сътрудничество работодателите и синдикатите изразиха сериозни притеснения за прекомерния дефицит от 6,4%. Той беше коментиран отново и от представителите на ГЕРБ и ПП-ДБ в рамките на тяхната среща в парламента.
Според Томислав Дончев от ГЕРБ двете коалиции имат "синхрон" по въпроса.
"Съществената тема е възможно ли е в рамките на 1 година да бъде свит дефицитът с повече от 3% и каква болка ще носи това. Когато имаме сценарий, който следваме, в рамките на добрата практика е да се говори с всички политически сили", каза Дончев.
Двете формации се съгласиха, че може да бъдат ревизирани капиталовите разходи, ако получат информация какви са предвидените проекти по тях и в каква степен на готовност се намират - дали има пусната поръчка, избран ли е вече изпълнител или е още във фаза на изготвяне на документация.
В срещата участваха Красимир Вълчев, Кирил Ананиев, Томислав Дончев, Теменужка Петкова, Жечо Станков от ГЕРБ и Ивайло Шотев, Венко Сабрутев, Асен Василев, Кирил Петков, Георги Ганев, Мартин Димитров, Николай Денков от страна на ПП-ДБ.
Разговорите се проведоха, след като по-рано двете формации казаха, че са се споразумели да подкрепят прокарването на няколко ключови реформи, очаквани от Европа. И двете политически сили казаха, че приемат гласуването на бюджета за 2023 г. като основен приоритет. Условието за дефицит до 3% е част от критериите от Маастрихт, на които трябва да отговаря една страна членка на ЕС, за да приеме еврото.
Служебното правителство първоначално смяташе да предложи мерки за свиване на дефицита, сред които въвеждането на данък "свръхпечалба". То обаче се отказа от идеята, след като не получи политическа подкрепа.
