Навални има сложно наследство в Украйна и скептицизмът към него е разбираем. През 2000-те години той беше руски националист, чиято реакция на завземането на Крим през 2014 г. предизвика гняв, пише Микита Воробьов от Center for European Policy Analysis в свой анализ.
Макар да заяви, че анексирането на Крим е фрапиращо нарушение на международното право, той предупреди украинците да не се заблуждават, че в обозримо бъдеще той ще бъде върнат на Украйна. Крим не е "сандвич с колбаси", който да се предава напред-назад, каза той в една фраза, която остава най-цитираната от него в украинските медии.
Но каналите в социалните медии, които цитират тази реплика, са склонни да пропускат еволюцията на възгледите на Навални през последните две години. "Какви са границите на Украйна? Същите като тези на Русия - международно признати, определени през 1991 г.", каза той от затвора след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. "Русия трябва да признае тези граници сега".
Прочети още
В своите "15 принципа на руския гражданин, който иска най-доброто за страната", публикувани през 2023 г., той заяви, че връщането на Украйна на всички международно признати територии, включително Крим, е от решаващо значение. Той поддържаше тази антивоенна позиция, докато в крайна сметка не загина от ръцете на Путин.
Като се има предвид промяната в позицията на Навални, враждебната реакция след смъртта му беше неоправдана. Предишната му позиция по отношение на Украйна беше остра, но той я промени и подигравката с него сега рискува да вбие клин между антивоенно настроените руснаци и Украйна.
Смъртта му в арктически затвор на 16 февруари или около тази дата е събитие, което разтърси десетки хиляди руснаци. Московчани рискуваха свободата си, за да присъстват на погребението му на 1 март (някои от тях след това бяха арестувани), а хиляди други протестираха в изгнание. Продължаващата украинска враждебност рискува да обърне тези свободомислещи, антивоенно настроени руснаци срещу борбата на Киев за оцеляване. Това би бил мечтаният резултат за Кремъл.
След смъртта на съпруга си, Юлия Навалная, влезе в центъра на вниманието, въпреки че винаги е била ключова фигура в работата на партньора си. В статия на Vanity Fair от 2021 г. отношенията им са описани по следния начин: "Навални, политикът, е двама души: Юлия и Алексей." Много опозиционни фигури приемат нейното лидерство, което ѝ дава добри шансове да стане ръководител на движението.
През изминалия месец тя се радваше на голяма популярност, като беше включена в много от най-влиятелните световни медии, говори на Мюнхенската конференция по сигурността часове след като се появи новината за смъртта на съпруга ѝ, срещна се с политическото ръководство на ЕС и САЩ и беше поканена да присъства на речта на президента Джо Байдън за състоянието на съюза.
Очевидно е, че въпросът за Украйна остава труден. Вестник "Washington post" съобщи, че украинската първа дама Олена Зеленска е трябвало да присъства на обръщението, но е отказала, защото се очаквало да седне до Юлия. Навалная също е отхвърлила предложението, според съобщенията поради умора.
В момент, когато руската опозиция има шанс да се обедини, дори и на такава ужасна цена, съпругата на покойния опозиционер може да представлява истинска възможност за Киев. Вниманието на света към Украйна намалява и има нужда от възстановяването му.
Разбира се, може да се окаже, че засега и за двете страни е твърде трудно да се прегърнат публично. Както показва решението на Зеленска, съществува страх, че асоциирането с почти всеки руснак би обидило нация, която е във война и която всеки ден търпи жертви. А Кремъл несъмнено с удоволствие би отправил обвинения, че Юлия е предала страната си по време на война.
Но това не означава, че Украйна трябва да избягва руската опозиция. Има руснаци, които дават свободата си в борбата срещу корумпирания режим на Путин. Те не са врагове на Украйна. Те също се сблъскват с бруталността и малтретирането на деспота в Кремъл, макар че страданията им са в различен мащаб от тези на украинците.
Привличането на руската опозиция като съюзници би помогнало на Украйна. Тя би помогнала да се съсредоточи вниманието върху борбата с режима на Путин. Тя би подчертала, че ще има Русия след Путин и че Украйна просто се стреми към цивилизовани отношения (дори ако това е трудно да си представим, когато руските сили насочват ракети към жилищни блокове.) Тя ще покаже на Запада, че в източната част на Европа разбират правата на човека и че нарушителите са престъпници, а не национални герои.
Навалная е подчертавала желанието си за свободна, мирна и просперираща Русия. Това е отлична възможност за Украйна да се ангажира с опозицията и да покаже, че желае ползотворен диалог с Русия в момента, в който тя се опомни и се откаже от кървавите, империалистически мечти на Путин.
