През последните години технологиите на изкуствения интелект (ИИ) започнаха да навлизат във всички аспекти на живота, особено с генеративни приложения на ИИ като ChatGPT. Тези приложения навлязоха в почти всички области - от образованието до здравеопазването, от биотехнологиите до отбранителната индустрия и от финансовия сектор до сектора на услугите. Така например технологията за генериращ изкуствен интелект, използваща големи езикови модели, като ChatGPT, разработена от OpenAI, се превърна в неизменна част от живота на хората от всички възрасти, които притежават технологична грамотност. Сега човечеството се стреми да съжителства в една нова технологична екосистема, която се конкурира със самия човешки интелект.

С появата на екосистемата на изкуствения интелект настъпват дълбоки трансформации във всички области. В този контекст три потенциални ефекта от тези трансформации стават все по-очевидни: нарастващата автономия на системите на ИИ и намаляващата възможност за контрол върху тях, намаляването на индивидуалната автономия наред с увеличаването на външния контрол върху хората и накрая, фундаменталната трансформация на пазара на труда, водеща до значителни промени в набора от умения, необходими за заемане на работни позиции.

Най-съществената характеристика на технологията на изкуствения интелект е нейната нарастваща автономност и способност да работи самостоятелно, като постепенно излиза извън рамките на човешкия контрол. С нарастването на автономността отслабва възможността за човешка намеса. Тази характеристика представлява нов аспект на трансформацията, предизвикана от ИИ, който се различава от предишните технологични промени. Следователно сме изправени пред един предизвикателен въпрос: Какво ще очаква човечеството, ако технологиите на ИИ постигнат пълна автономност? Тъй като мащабът на тази заплаха се разширява, тя все повече се превръща във въпрос на национална сигурност.

Друга ключова характеристика е все по-голямата възможност за контрол на хората, тъй като технологиите на ИИ стават все по-широко разпространени. Първоначално разработените модели и алгоритми се използват единствено по предназначение. С други думи, всеки модел работеше изолирано. Дори на този етап се появиха значителни проблеми с пристрастията, които доведоха до резултати, задълбочаващи неравенствата. С разрастването на екосистемата на изкуствения интелект обаче моделите започнаха да си взаимодействат един с друг. Сега резултатите от един модел могат да служат като входни данни за друг. Например моделите, използвани за оценка на заявленията за кредит, първоначално разчитаха единствено на данните от кредитната история на лицата.

С течение на времето тези модели започнаха да интегрират резултатите от други модели, използвани за съвсем различни цели, като например образование и здравеопазване. В резултат на това данните, генерирани от дадено лице в един контекст, вече могат да се използват в множество модели, които формират решения в различни области. В крайна сметка фактори като социално-икономически статус, квартал на местоживеене, пол, раса, религия и култура оказват влияние върху решенията, управлявани от ИИ, като на практика определят съдбата на индивида. С други думи, миналото на индивида все повече диктува неговото бъдеще, като за групите в неравностойно положение е все по-трудно да се измъкнат от този разрушителен кръг.

Промяна на пазара на труда

Най-значителното въздействие се усеща на пазара на труда. Първоначално бяха възприети оптимистични перспективи по отношение на ИИ, подобно на предишни технологични прекъсвания. При предишни технологични промени появата на нови работни места често компенсираше загубените, което доведе до първоначален оптимизъм и по отношение на трансформациите, предизвикани от ИИ. Този оптимизъм обаче постепенно отслабва и отстъпва място на по-песимистични прогнози. Експоненциалното развитие на технологиите на ИИ, заедно с техните многоцелеви приложения, води до широко разпространена автоматизация, което оказва отрицателно въздействие върху заетостта. В същото време тези разработки увеличават потенциала на ИИ да запълва и новосъздадени работни места. Сега дори специалистите с бели якички са изправени пред сериозна заплаха.

Ето защо бързо развиващата се екосистема на ИИ води до значителни промени в набора от умения в рамките на пазарите на труда. В този контекст, според Доклада за бъдещето на работните места през 2025 г. на Световния икономически форум (СИФ), основните умения, които се очакват от служителите, се очаква да претърпят сериозни промени между 2025 и 2030 г. В доклада технологичните умения се изтъкват като основен приоритет, а изкуственият интелект и големите данни се очертават като най-бързо развиващите се компетенции. С други думи, докладът предвижда значително нарастване на очакванията за умения в областта на изкуствения интелект и големите данни във всички ключови отрасли, макар и на различни нива.

Конкуренция и ефектът на DeepSeek

Държавите правят огромни инвестиции в технологии за ИИ, за да си осигурят водеща позиция в надпреварата. По-специално, интензивната конкуренция между САЩ и Китай в различни области напоследък ескалира и в сферата на ИИ. И двете държави влагат огромни бюджети в разработването на ИИ, като се стремят да станат пионери в тази област и да извлекат максимални икономически ползи от нея. Например Китай инвестира в ИИ в четири ключови сектора - медицина, автомобилостроене, производство и софтуер - с цел да генерира допълнителна икономическа стойност от 600 млрд. долара до 2030 г. Проучването на заявките за патенти, свързани с ИИ, също дава ценна информация за това кои държави постигат значителен напредък в тази конкуренция. През 2021 г. компаниите, притежаващи най-много патенти, свързани с ИИ, са IBM, Google, Intel, Microsoft, Baidu, Tencent и Huawei, което показва, че господстващото положение в областта на ИИ до голяма степен е концентрирано между САЩ и Китай. Подобен тласък се забелязва и във висшето образование. Водещите университети по света наскоро направиха значителни инвестиции в образованието и изследванията в областта на ИИ, което допълнително подхранва тази глобална конкуренция.

Докато ChatGPT продължава да доминира в сферата на изкуствения интелект, миналата седмица китайският стартъп DeepSeek предприе сериозна контраатака, която разтърси пазара. Твърди се, че асистентът с изкуствен интелект на DeepSeek превъзхожда своите еквиваленти, като същевременно е по-рентабилен - твърдение, което естествено наруши индустрията. Моделите DeepSeek-V3 и DeepSeek-R1 бяха похвалени от инженери от американски технологични компании, като някои от тях отбелязаха, че производителността им е на нивото на най-усъвършенстваните модели на OpenAI и Meta. Това значително увеличи търсенето и в изненадващ развой на събитията новото приложение надмина ChatGPT, като за кратко време стана най-изтегляното безплатно приложение в Apple App Store в САЩ и Великобритания.

Това, което прави развитието още по-интригуващо, е, че DeepSeek постигна този успех, използвайки по-нискомощни чипове за изкуствен интелект, въпреки усилията на САЩ да ограничат достъпа на Китай до високомощни чипове за изкуствен интелект поради съображения за национална сигурност. Това предполага, че китайският сектор на изкуствения интелект се адаптира към тези ограничения по-ефективно от очакваното. В резултат на това фондовите пазари в САЩ, където технологичният сектор има значителна тежест, отбелязаха рязък спад. Nvidia (NVDA), водещият доставчик на чипове за изкуствен интелект, загуби приблизително 600 млрд. долара пазарна стойност, а нейните конкуренти - Marvell, Broadcom, Micron и TSMC - също претърпяха значителни загуби. По подобен начин енергийните компании, чиито цени на акциите се повишиха поради огромното търсене на електроенергия от страна на центровете за данни с изкуствен интелект, също бяха обхванати от спада.

Въпреки успеха на DeepSeek остават въпроси дали твърденията за по-ниски разходи са наистина оправдани. Освен това, макар да се отбелязва, че DeepSeek се придържа към официалния разказ на Китай, докладите сочат, че някои техники могат да се използват за заобикаляне на цензурата. Освен това в различни държави набират сила дискусиите около това дали DeepSeek представлява риск за националната сигурност по отношение на сигурността на данните. Макар че тези опасения са насочени предимно към базираните в Китай платформи, подобни рискове за сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот се отнасят и за платформите за изкуствен интелект от други държави.

В обобщение, конкуренцията в областта на изкуствения интелект навлезе в нова фаза с DeepSeek, оспорвайки господството на САЩ в тази област. Това развитие също така „породи надежди за нова вълна от иновации в областта на ИИ, която изглеждаше доминирана от американските технологични компании, разчитащи на огромни инвестиции в микрочипове, центрове за данни и нови източници на енергия“. Този оптимизъм се отнася и за Турция. От решаващо значение за страната е да не остане пасивен потребител на технологиите за ИИ, а да се позиционира сред водещите разработчици. Укрепването на присъствието на Турция в разработването на ИИ е от съществено значение за нейните стратегически амбиции и глобална конкурентоспособност. През последните години Турция значително увеличи производствения си капацитет във високотехнологичните отрасли, което показва силен потенциал за напредък и в развитието на технологиите на ИИ. Като използва този импулс, Турция може да заеме по-активна роля в екосистемата на ИИ, оформяйки бъдещето, а не просто адаптирайки се към него. 

Анализ на Махмут Йозер, бивш министър на образованието на Турция