Без много шум в средата на миналата седмица стана ясно, че председателят на ДПС Мустафа Карадайъ е подал оставка. От пресцентъра на партията не съобщиха за причините, нито пък името му е било замесено в изборна загуба или публичен скандал, каквито често са причините лидери на партии да подадат оставка.
Още след завръщането на депутатите в Народното събрание след лятната ваканция Мустафа Карадайъ обаче изчезна от публичното пространство, а колегата му Делян Пеевски, който през 2021 г. беше санкциониран по закона „Магнитски“, иззе ролята му в представянето на публичните позиции на движението, превръщайки се в негов неформален говорител. По време на предизборната кампания за местния вот Карадайъ участваше активно в обиколките на страната, но точно по средата й от формацията съобщиха, че Делян Пеевски става официално съпредседател на парламентарната група на ДПС, а по-късно и единствен председател. Тази промяна само засили слуховете за евентуална смяна на председателя на ДПС, които циркулират от месеци.
През май Карадайъ получи
особено поздравление за рождения си ден
от почетния председател Ахмед Доган: „пожелавам ти да намериш Мярата на личното и партийното с националното и европейското Политическо здраве“, беше написал тогава той във Facebook. Пожеланието предизвика коментари в социалните мрежи, включително защото е една от редките изяви на Доган, дори и в писмен вид, и беше определено като „многозначително“. След обявяване на оставката на Карадайъ стана ясно, че до провеждането на Национална конференция, на която трябва да бъде избран нов председател, начело на партията ще остане именно почетният председател на партията.
„Това е решение на председателя, мандатът му изтичаше на 12 декември, той е взел решение да го направи по-рано от това, не е нищо особено. Господин Доган ще поеме до конференция, някъде до февруари, но ще го реши централният ни съвет“, обясни случващото се пред медиите Пеевски.
Според политолога от Софийския университет Светослав Малинов изненадата не е в смяната на Карадайъ, а в избрания момент това да се случи – след местния вот, защото резултатите на ДПС от изборите не дават основания за смяна на лидера. Това оставя отворен въпроса за мотивацията – дали смяната е заради натрупани във времето грешки в лидерството на Карадайъ, или става дума за преструктуриране на самото ДПС.
Миналия четвъртък оставка подаде и друг член на ръководството на партията – заместник-председателят на ДПС Ахмед Ахмедов, който е близък до Карадайъ. Затова според Милен Любенов може да се търси по-голяма „организационна промяна“ в ДПС.
Засега официално имена за бъдещ лидер не са се завъртели, но въпросът е възможно ли е новият председател на ДПС – партия, която от основаването си през 1990 г. участва активно в управлението на страната и за която гласуват предимно български турци и мюсюлмани, да е етнически българин – Делян Пеевски. Според устава на ДПС председателят на движението става председател и на неговата парламентарна група – позиция, която вече е заета именно от него.
„Той е неформалният лидер на ДПС и това го виждаме в парламента всеки ден“, каза за „Свободна Европа“ политологът от Софийския университет Милен Любенов.
„Пеевски винаги е бил основен икономически фактор в движението. Винаги е стоял след Ахмед Доган.“
Пред bTV журналистът от регионалната медия „24 Родопи“ Илхан Андай каза, че ако миналата година идеята Пеевски да е председател е била дразнеща, сега тя изглежда логична и дори се харесва на избирателите на движението.
В ДПС няма спор кой е постоянният лидер. Той е един –
Ахмед Доган,
смята Любенов. Ролята на председател на партията е винаги второстепенна.
След Доган основен фактор в ДПС в момента е Пеевски – независимо дали формално е обявен за председател на партията, или не.
„Карадайъ до момента може да е имал символна функция, но в неформалната йерархия на ДПС Пеевски винаги е бил над него“, каза Любенов.
„Той има сериозен икономически ресурс и мрежи за влияние, които се използват политически“.
„Без съмнение Доган ще си остане на първото стъпало на ДПС, без съмнение Пеевски ще е на второто“, коментира и Илхан Андай.
Това поставя въпроса дали изборът на нов председател на движението няма да е просто една формалност.