„Геноцид“, „терористи“, „предатели“.
Тези думи са сред най-използваните през последните дни сред обществеността, но не в някоя държава от Близкия изток или Латинска Америка, а в България.
Причината за това е решението на управляващите да прекратят забраната за внос на земеделски продукти от Украйна, което със сигурност ще удари върху печалбата на българските производители.
На 18 септември земеделци започнаха блокади на редица важни пътни точки и гранични пунктове в цялата страна като част от безсрочния общонационален земеделски протест.
Над 900,000 души са засегнати
от отпадналата забрана за внос на земеделска продукция от Украйна, подчертават представители на 26 браншови организации от аграрния сектор.
„Обединени сме, защото нямаме проблем само със зърното, проблем има целият земеделски сектор. Излизаме с обща декларация, в която сме описали исканията за опазване на селското стопанство“, заявяват от Инициативния комитет.
„Решени сме докрай да отстояваме интересите на производителите и няма да отстъпим докато управляващите не се съобразят с исканията ни. Ще защитаваме категорично плодовете на нашия труд. Искаме да се развива българското производство и нашите деца да се хранят с български продукти“, заявяват обединените организации.
„В случай че управляващите не поемат писмена отговорност, с ясни и конкретни срокове за изпълнение на всяко едно от исканията, ние няма да се приберем от площадите“, допълват те.
Браншът има пет искания
към управляващите: Да продължи забраната за внос на земеделски продукти от Украйна, като се разшири с вето и върху плодове, зеленчуци месо, мляко и мед;
До 30 септември на фермерите да бъде платен пълният размер на компенсации на загубите заради войната в Украйна; държавната помощ за пропадналите от природни бедствия площи да бъде незабавно платена. Протестиращите искат също допълнителни средства за държавни помощи и облекчаване на условията по интервенциите от Стратегическия план.
Протестиращите поискаха и оставката на правителството. Посочват, че Унгария, Полша и Словакия са удължили забраната.
Повече от 40 важни точки по пътищата в страната бяха блокирани от обявения общонационален протест за спасяване на българското земеделие.
„Най-важно е Министерският съвет да забрани вноса на земеделската продукция от Украйна“ – каза Георги Милев, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
„Ще направят дъмпинг на българския производител. Няма да го прекратим, докато не спре геноцидът и убиването на българското земеделие. Ние не сме терористи. Ние сме браншът, който храни цяла България. Всеки седми лев в тази икономика и който има в човека, той е изработен от нас“, посочи той.
Премиерът Николай Денков и земеделският министър Кирил Вътев не успяха първоначално да намерят общ диалог с протестиращите, след като производителите отказаха първата покана за среща с правителството.
„Аргументите им са напълно несъстоятелни. Не може този сектор да твърди, че няма грижа от държавата, при положение че над 2 милиарда лева държавата дава, не може да се отнася с пренебрежение към европейските изисквания, при положение че тракторите, с които искат да запушат пътищата, са купени с европейски средства, не могат да казват, че не ги интересува Европа, при положение че повечето от средствата, които получават като субсидии и помощи, са европейски. Нека да се откажат от европейските средства тогава. И тогава да слагат забрани за украинските стоки. Така че трябва да бъде пределно ясно – има нужда от диалог. Те трябва да намерят пътя за преговорите в Министерския съвет“, каза Денков.
„През последните 2 дни
започнаха да се държат като терористи
Използват фалшиви аргументи, поставят искания незабавно да се случи това: „Ако не го направите, ние ще блокираме държавата“. Аз с терористи не преговарям, очаквам да дойдат на масата и да преговаряме по същество“, допълни министър-председателят, а думите му още повече нажежиха напрежението между двете страни.
Впоследствие Денков обяви, че е готов да се извини за думите си, че протестиращите зърнопроизводители са терористи, но не всички. Той каза, че има производители, които получават „лъвския пай от многомилиардните помощи“ от Европейския съюз и държавния бюджет.
„Те си построиха вили, купиха си яхти и скъпи коли и голяма част от тези хора са в сърцето на организацията на този протест. На тях не виждам за какво да се извинявам“, каза Денков в изявление.
„Днес е ден за време разделно. Ние никога не сме се обединявали. Само за седмица управляващите направиха така, че ние да сме заедно“, заяви оратор от демонстрацията. „Не сме терористи!“, обърнаха се още веднъж те към премиера Николай Денков.
Ден по-късно 600 трактора потеглиха в знак на протест към София, но се настаниха да изчакват в Долни Богров. Земеделският министър Кирил Вътев се появи на протеста там, но бе мощно освиркан от присъстващите.
„От войната се промениха страшно много неща. Ние сме най-близо до нея и сме едни от най-потърпевшите, заедно с още 4 фронтови държави. С огромно уважение се отнасям към вашия справедлив протест – всеки се бори да произвежда и да получи заслуженото“, каза той.
Финансирани от ЕС, предани на Кремъл
Секторът, който е най-субсидиран и агресивно подпомаган, включително и с връщане на акциза за горивото, с лоби в политическите сили, блокира държавата с купена с европейски субсидии техника за по няколкостотин хиляди евро. Не иска конкуренция от Украйна, която воюва и чиито производители не получават никакви субсидии. Иска да продаде зърното си на високи цени и ако може – държавата да помогне с пазарите, защото заради пълните силози жътвата това лято започна със закъснение. Около 75–80 на сто от българското зърно се изнася, коментира журналистът Емилия Милчева.
„Този бранш е получил над 30 милиарда лева дотация от ЕС. Когато си получил такива пари, не може да говориш, че ще събориш държавата и ще фалираш… Моят съвет е да седнат на масата.“ Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се опитва да балансира между бранша, който протежираше, и правителство, което подкрепя, за да оцелее. Депутатът от ГЕРБ и бивш земеделски министър Десислава Танева застана зад протестите, като ги обясни с „неглижиране на сектора“ – теза, споделяна и от организатори като Светлана Боянова. По време на първия кабинет на ГЕРБ Танева се опита да наложи лобистка законова поправка, която принуждаваше собствениците на земи да ги предлагат за продажба първо на арендаторите, обработвали ги поне 4 години. Тя не мина заради шума, който се вдигна, но с различни методи, в т.ч. криминални, се стигна дотам, че близо 80% от обработваемата земя в България е засята със зърнено-житни култури.
Анализ на селскостопанската индустрия през първите десет години от членството на страната в ЕС показва ясни тенденции към комерсиализация и консолидация, констатира Департаментът по земеделие на САЩ. Според доклад от 2020 за преброяването на българските стопанства, те са 132 хиляди, като средният размер на използваната земеделска земя се е утроил през последните десет години до 33 хектара на стопанство (в сравнение с 15 хектара средно в ЕС и 32 хектара средно в Нидерландия). Около 9% от стопанствата държат 85 на сто от използваната земеделска земя – и тук лъвският пай е на зърнопроизводителите.
Прочети още
В Чехия и Словакия този дял е още по-голям – най-големите ферми в Чехия (27.8% от общия брой) и в Словакия (17.9% от общия брой) държат цели 92–93% от използваните земеделски площи, най-високите дялове сред държавите членки, по данни на Евростат за 2020.
Политическа воля за промяна на схемата обаче трудно ще се намери – въпреки докладите на експерти, журналистическите разследвания и войната в Украйна. Всички те разкриват големите проблеми с високата концентрация на използваната земя, превес на монокултурното земеделие, приток на огромни средства в ограничен кръг собственици, свързани помежду си. Досега обаче нито едно управление не се е осмелило да наруши комфорта на зърнарите. Акад. Денков е първият, който поне им се опълчи – дори и с политнекоректното, но смело изявление, че не преговаря с „терористи“, а обеща и предстояща промяна на методиката на субсидиите, така че всички сектори да се възползват.
