Асен Терзиев, "Капитал"
На границата на 2017 с 2018 г. традиционно еднообразният театрален сезон у нас успя да произведе и истински хит.
Наясно съм, че това определение предизвиква двусмислени асоциации, но моноспектакълът на Захари Бахаров по едноименния роман на Милен Русков "Чамкория", режисиран от Явор Гърдев в Театър 199, е хит в най-пълния смисъл: с появата си той спечели както единодушното одобрение на театралната критика, така и възторга на публиката - билетите се изчерпват с месец напред.
2017 определено беше годината на Милен Русков - дългоочакваният роман "Чамкория" излезе в началото на май и до края на годината имаше второ преработено издание в един том и театрален спектакъл. Подобно нещо е истинска рядкост, още повече че паралелно по екраните вървеше и филмовата версия на "Възвишение". Филмът по-скоро поляризира мненията и извади на преден план отново стария спор за "превода" на стойностната литература в кино. Феноменалното при "Чамкория" е, че се превърна и в литературно, и в театрално събитие почти по едно и също време.
Романът и спектакълът не си пречат, напротив, почти е сигурно, че единият би отключил любопитството към другия. Разбира се, в основата е романът с възхитителното създание на Русков - симпатичния чешит, шофьора на омнибус Бае Славе, оказал се по случайност във водовъртежа на най-драматичните събития от българската история през 20-те години на миналия век, но романът не хвърля върху представлението неизбежната сянка на недостижимост и превъзходство. Това е, защото представлението не се опитва "да го преведе" или "повтори" с други средства, а да прокара към него свой собствен, специфично театрален път.
Без да пренебрегвам драматургичната интуиция на режисьора Явор Гърдев да редуцира огромния текст от романа, нито находчивостта на сценографа Светослав Кокалов, създал ефектния скелет на омнибуса, все пак
пулсиращото сърце на спектакъла "Чамкория" е играта на Захари Бахаров
За този актьор, който неведнъж е впечатлявал с неочаквани интерпретации на някои от считаните за най-познати класически персонажи като Сганарел в "Дон Жуан", Шута в "Крал Лир" или Тригорин в "Чайка", ролята на Бае Славе е ново постижение.
Изумителното е, че четейки "Чамкория", човек трудно би си представил визуално точно Захари Бахаров като Бае Славе, но тъкмо оттук извира силата на неговата игра. Бахаров не се опитва "да влезе под кожата" на героя или "да се превъплъти" в него и за роля, която дава богата почва за характерности, е изненадваща чистотата и пестеливостта, с която той я изпълнява - никакви маниеризми в говора и жеста, никакви излишни заигравания с диалекта. От сцената актьорът сякаш чете на глас героя съсредоточено, изразително, с качествено внимание към всеки детайл.
Така позволява на Бае Славе да оживее в единственото място, в което измислен герой като него може да е жив - въображението на зрителя.
"Чамкория" гостува на българите в Сан Хосе на 7 септември, петък, в Сиатъл на 8 септември, събота, и в Чикаго на 9 септември, неделя.
