Има хора, които идват на този свят като ярки комети, които осветяват и съживяват дните ни, леко ни стресират, понякога объркват, но и очароват, разсмиват, карат ни да се замислим. И изчезват пак като комети, помитайки спокойствието ни и нарушавайки съня ни. Такъв човек и такава ярка комета беше Стефан Данаилов – Ламбо. Преди една година България загуби легендата на българския театър и кино. Ламбо, както го наричаха по-близките приятели, отлетя към Небесния театър две седмици преди да навърши 77 г. Любимият на много поколения българин  издъхна минути след полунощ на 27 ноември 2019 г. във ВМА, след като година по-рано самият той разкри, че е диагностициран с болестта на Паркинсон. Ламбо си отиде, но

никога няма да бъде забравен

България все още скърби за своя голям идол в киното и в театъра, а учениците му не спират да си спомнят за своя Мастър - най-добрият учител, който са имали. Той е роден на 9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия е от Ловеч, а баща му полк. Ламби Данаилов - от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян.

Заради пандемията от COVID-19 панихидата в памет на големия български артист премина в тесен семеен кръг. Неговият син Владимир и снахата Виктория запалиха свещичка в памет на Стефан в гръцката църква в Сарасота, в която се венчаха преди три години. Още преди три седмици беше поставена

 надгробната плоча на Мастера

 

който намери вечен покой до любимата си Мария в частния гробищен парк в Боян. По заръка на Данаилов плочата е изработена от скулптора Георги Чапкънов. Монументът е от черен мрамор, с лика на Стефан и тези думи:  „Иска ми се хората да ме запомнят като Ламбо, български артист“.   Вселена, верен приятел, неповторим актьор, талант, национално богатство, будител, добър и прекрасен човек, помагащ на околните… Така ще бъде запомнен Стефан Данаилов. Ламбо завинаги  остава в сърцата на поколения българи с изключително ярка следа в обществения и културен живот на България. Един от най-обичаните ни актьори има над 150 роли в киното, театъра и телевизията. Странно защо критиката пише, че

Данаилов е влязъл в киното случайно

Случайност може да се нарече неговото участие в детския филм „Следите остават“. Режисьорът Петър Василев спокойно можеше да попадне в друго училище и да подбере други актьори, които да изиграят приключенията на младите разузнавачи, преследващи група шпиони. Стефан не играе главна роля във филма, но неговият герой има ярко изразен характер, проявява голяма активност, съобразителност и говори рязко за малчуган. В ученическите си години никога не е мислел, че ще стане актьор, но по детски възторжено обича изкуството във всичките му проявления - участва в драматични кръжоци, хореографски групи и дори духовен оркестър и хор. След участието му в новелата „Море“ започват и първите сравнения – с физиката на Жерар Филип, с маниера на игра на Марчело Мастрояни,

със съвременната мъжка красота тип „Белмондо“

Стефан Данаилов обаче е далеч от всякакъв тип подражание – висок, строен, пластичен, той изиграва ролята на младия журналист леко и свободно, а авторската ирония показва мислещ актьор. Писателите Павел Вежинов, Георги Марков, Евгени Костадинов, Костадин Кюлюмов, Свобода Бъчварова успяват да убедят ръководството на телевизията да създадат сериал, фокусиран върху съдбата на един разузнавач. Една от новелите дава неговото име – „На всеки километър“. На Стефан Данаилов е поверена главната роля – тази на Никола Деянов. И едва на 23, той става любимец на поколения българи.

Междувременно племенницата на Ламбо - Росица Обрешкова, вече пише сценария за документално-игралния филм с работно заглавие "Ламбо - толкова обичан", посветен на големия актьор. Тя е негов сценарист, а Ивайло Христов ще е режисьор. Филмът бе замислен малко след кончината на Ламбо. Покрай коронавируса работата се забавя, но продуцентът Кирил Кирилов е сигурен, че ще убедят НФЦ да финансира лентата, която може да стане дори двусерийна.