Един от символите на новогодишната нощ е сурвакарството, когато обикновено по-младите сурвакат по-възрастните за здраве.
Събина Хунева създава красиви ръчно направени габровски сурвачки и ги продава в един от дюкяните в Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
"За сурвачката се използва дрян, защото е най-жилавото дърво. „Използваме червен конец – слагаме го, за да може да предпазва от зли сили най-вече. Чесънът се използва против уроки. Вълната е символ на женското начало и предпазва от зли сили“, разказа пред БГНЕС Събина Хунева, която е и майстор гайтанджия.
Срещу уроки помага и сгъването в кръг на някои от клоните на дряна. Самата сурвачка се украсява с гевречета, парички за богатство, орехи, плодове и естествено пуканки. Последните винаги са кът, защото и посетителите, и колегите й когато минават покрай нейния дюкян в Етъра са привлечени от тяхното ухание и винаги си взимат. „Самият мирис на пуканката е страхотен“, споделя с усмивка майстор Хунева.
Много често на сурвачките се слагат и картички със стихове, така те изглеждат по-празнично. Също така пъпките на дряна се наричат за здраве, увиват се и се ползват за баницата, разказа тя.
Красивите сурвачки на Събина събират погледите както на децата, така и на техните родители. „Първата реакция на децата, когато дойдат, е веднага да поискат да се включат в направата на сурвачката. Много им е интересно и забавно“, разказа майсторката. По думите ѝ децата често питат майките си дали могат и вкъщи да си направят сурвачки. „Ние в момента ги правим и се носят в дюкяна, в който могат да се закупят“, посочи Събина Хунева.
След новогодишната нощ сурвачката не трябва да се изхвърли, напротив тя трябва да бъде поставена на покрива на къща или да се изхвърли на течаща вода. Това е свързано с пожеланията за здраве. „Водата, както върви, я измива, така да се отмива животът – да е чист, да е здрав и т.н.“, каза Събина.
