Учителка в Хисаря беше заловена да шофира с 1,85 промила в кръвта. Преди осем години по същото време учителка в Кърджали бе намерена починала от алкохолизъм. Преди година в Пловдив от алкохолизъм почина адвокатка. Женският алкохолизъм е едно от табутата, изтъркулили се изпод обществената черга, където са били замитани десетилетия наред. Не е справедливо, но дори при тази болест - и физическа, и психическа, и социална - жените са по-ниско от мъжете, пише Веселина Божилова за "Дойче Веле".
От медицинска гледна точка алкохолизмът при мъжете и при жените не се различава. И при двата пола за болест можем да говорим тогава, когато се загуби контролът върху началото, количеството и края на употребата. Разликата е, че ако при мъжете пътят до алкохолизма трае средно 16 години интензивно пиене, при жените зависимост може да настъпи много по-бързо - до три години. И колкото по-млади са жените, толкова по-бързо алкохолът превзема умовете и телата им. „Знам, че алкохолът използва и лошите, и добрите ми черти. Успява да ме превърне в инструмент срещу мен самата. Затова разчитам на сила извън мен.” Това са думи на К. от Стара Загора, която е сред участниците в група на „Анонимните алкохолици". Тя е на 45, усмихната, изглежда по-млада от годините си и по нищо не личи, че е имала и друг живот. Този друг живот включва дългогодишно пиене, брак, пропит и пропилян от много алкохол, загубени приятели, самота. „Баща ми обичаше чашката, не прекаляваше, но и не пропускаше. Когато обаче видя какво става с мен, спря да пие и до края на живота си не посегна”, разказва К. от Стара Загора. Участниците в групата на „Анонимните алкохолици" говорят за алкохолизма като за алергия на организма. Има прилики. Но основната разлика е, че алкохолици стават не хора, които не понасят алкохола, както действат алергиите, а точно обратното. В компания от пиещи тийнейджъри най-голям „шанс” да стане алкохолик има момчето, което най-много „носи” на алкохол и обикновено разкарва другите след купона. Точно това споделя и полякинята Аня, една от най-активните фигури на „Анонимните алкохолици" във Варшава, която се „заразява" с алкохолизма по време на следването си в София. Навремето се е славела именно с това, че може да пие повече от всички, включително от момчетата, разказва Аня пред „Анонимните алкохолици". След повече от 15 години живот без алкохол, Аня не си и помисля да опита ядене, готвено с вино например. Нито пък употребява лекарства, в чийто състав фигурира алкохол. В Полша традицията на „Анонимните алкохолици" е много силна, в България се развива едва в последните десет години. Но вече е натрупан добър опит, който увлича все повече хора. Създават се и т.нар. групи „Ал-Анон", в които близки на алкохолици се учат как да помагат, без да се превръщат в жертви. Някои групи като старозагорската се включват в терапията на Отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница в Раднево с редовни сбирки, в които участват настанените там пациенти. Надежда има, но опитът показва, че най-важно е човек сам да реши да се заеме с преодоляването на проблема си. Жените по-често от мъжете се затрудняват да извадят алкохолизма си на бял свят. Особено ако са сами в страданието си. Народът е казал, че от пияния и лудият бяга. Казал е обаче и това: пияна жена - весела къща. Който го е изрекъл, сигурно не е познавал алкохоличка. Картината е грозна. Защото покрай жените алкохолички прекалено често има пострадали деца. Виждала съм бебе на един месец и бутилки ракия да се търкалят край креватчето му. Бебето накрая стигна до „Пирогов”. Истината е, че много жени пият. Много повече, отколкото предполагаме. Защото ако мъжът пие в кръчмата, жената пие вкъщи. Крие се. Не признава, ако я заговориш за проблема й. Мисли си, че може да контролира зависимостта си. И се срамува. А от това пие още повече. Специалистите са на мнение, че жените алкохолички трябва да се лекуват отделно от мъжете. „Когато отиде на група, жената вижда същото като в кръчмата - двайсет мъже и пет жени", казва полската психоложка Ева Войдило, която е специалист в лечението на зависимости. За да бъде успешно възстановяването, алкохоличката трябва да избере за терапевт жена. Освен това не бива да бърза с емоционалните връзки. Защото склонността да се поставяш в зависимост от алкохола тика и към следващи зависимости. От човек, от връзка. Нерядко трезвеещи алкохолички стават напълно зависими от партньорите си. Интересно наблюдение е, че стресът в работата, който най-често кара мъжете да пият, не е рисков фактор при жените. А що се отнася до възрастта, опасни при жените са най-вече тийнейджърските години и климактериумът. Особено рискова е критическата възраст, защото в този етап от живота си жената вече е напълно самостоятелна. И може дълго време да затъва, без никой да го забележи. Как да се помогне? Този въпрос си задават изтормозените близки, децата с опустошено детство, отчаяните родители. Как да накараш някого да промени живота си, да спре да се самопогубва и да тормози околните? Трудно е. Много е трудно. Защото зависимият човек трябва сам да осъзнае, че има проблем. И трябва сам да реши да се лекува. Всичко друго е заблуда и лъжа.
