Световната здравна организация класира 10-те най-полезни храни, които всеки би трябвало да слага по-често на трапезата си. Първата от тях са броколите. Повечето от здравословните си свойства те дължат на фитохимикалите, наречени изотиоцианати, които са изключително важни за предотвратяване на някои видове рак. Като една от ненадминатите суперхрани на майката природа те са с високо съдържание на витамин С, А и Е, както и на много други важни витамини и минерали.
Канелата е втора в класацията. Половин чаена лъжичка на ден помага за намаляване нивата на кръвната захар и високото кръвно. Ароматната подправка гони също така вирусите и бактериите.
Зеленолистните зеленчуци също попадат в класацията с най-полезни храни. Те са добър източник на желязо, богати са на фитохимикали, витамин С, бета каротин и омега-3 мастни киселини.
В списъка е и кокосът. Кокосовото мляко е много подобно на плазмата в човешка кръв. Така че всеки път, когато пиете от него, давате на тялото си невероятен тласък на мощ и енергия.
Авокадото е следващият продукт в класацията. Множеството здравословни мазнини и хранителни вещества, открити в него - олеинова киселина, лутеин, фолиева киселина, витамин Е, мононенаситените мазнини и глутатион, помагат да защитите тялото си от сърдечносъдови заболявания, рак, дегенеративни очни и мозъчни заболявания.
Следващата храна са бобовите култури. Те повишават нивото на хормона лептин, който контролира апетита. Те са мощна комбинация от витамини, калций, калий и фолиева киселина.
Ореховите и бадемовите ядки също спадат към списъка с най-полезни храни. Само една малка шепа орехови ядки на ден доставят необходимата доза за организма омега-3, алфа-линоленова киселина, мелатонин, мед, манган и гама-токоферол под формата на витамин Е, който подпомага сърдечната дейност. Орехите предпазват мозъка и предпазват от болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон.
Сред останалите в списъка с най-полезни храни, които трябва да присъстват в менюто всеки ден, са рибата, чесънът и полезните масла - зехтин, шарлан, ленено, конопено и тиквено  масло.
Същевременно СЗО предупреди, че консумацията на обработено месо - например бекон, наденички и шунка, увеличава риска от рак на дебелото черво. Според последния доклад на СЗО яденето на 50 г обработено месо дневно увеличава опасността от болестта с 18%. Организацията съобщи още, че червеното месо „вероятно е канцерогенно", но засега няма неопровержими доказателства за това.
„Обработено" се нарича месото, минало през процедури за удължаване на трайността или за промяна на вкуса като опушване, осоляване или добавяне на консерванти. Топлинната обработка на високи температури също може да създаде канцерогенни химикали в храната.
СЗО публикува откритията си, позовавайки се на изследвания, извършени от Международната агенция за изследване на рака. Сега обработеното месо е в същата категория както плутония и алкохола. Това не значи, че сандвичите с бекон са вредни колкото и цигарите. „Рискът да се разболееш от рак на дебелото черво заради яденето на обработено месо е малък, но се увеличава с количеството, което приемаш", обяснява д-р Кърт Стрейф от СЗО. Организацията припомни, че червеното месо е основен източник на желязо, цинк и витамин B12.
„Разбира се, не е нужно да спрете да ядете всякакво червено и обработено месо, уточни проф. Тим Кей от Оксфордския университет. - По-скоро, ако ги консумирате често, би трябвало да се ограничите."