Един от най-големите бранители на 90-те и началото на новото хилядолетие. Елегантен, бърз, силен и в двете фази на играта. Рекордьор по мачове за Франция. Световен и европейски шампион, а днес е писател и борец срещу расизма. Това е Лилиан Тюрам. Книгата му "Бялото мислене" натрупа популярност във Франция, а вече е и на международния пазар. "За да се пребори расизмът, първо трябва да разбереш как функционира той. Мнозина мислят, че расизмът е просто конфронтиране между хора с различен цвят на кожата. Но той е по-скоро културно наследство, което може да се скрие навсякъде в обществото, сходен е със сексизма", признава в интервю пред германското списание 11 Freunde той. Търговията с роби от Африка, също както колониализма, са имали за цел да изтръгват блага от други народи и страни, за да набави богатства за една шепа хора в Европа. Тази икономическа система е съществувала, докато многото, които не са печелили от нея, не са се опълчили. Но идеята е била следната: Вие не сте равни, защото изглеждате по различен начин от тях (робите б.а.)", допълва бившият футболист. Тюрам признава, че за пръв път се сблъсква с расизма на 9. Дотогава живее в Гваделупа, но семейството му се мести в предградие на Париж. "Винаги го казвам - аз станах черен на 9 години. Тогава, скоро след пристигането ни във Франция, моите съученици ме нарекоха "мръсна чернилка. Когато ви обидят на расистка основа, се чувствате, сякаш някой ви разкъсва отвътре. Вие кървите, но никой не го вижда", разкрива Лилиан. "Прибрах се вкъщи и попитах майка си защо децата са ми казали така. Нейният отговор беше доста лош: "Това е, защото хората са расисти и ти не можеш да промениш това." Още от малки разяснявам на синовете си (и двамата са професионални футболисти), че ще се сблъскват с предразсъдъци, защото са тъмнокожи. И съм им казал винаги да изобличават расизма, когато го усетят. Веднъж, когато Хефрен беше малък го питах дали е единственият черен в класа си. "Тате, аз съм кафяв", отговори ми той. Другите му съученици пък били розови. Децата не мислят в категории, които свързват цвета на кожата с определени качества, никой не се ражда расист. Расист ставаш впоследствие", подчертава световният първенец. Една от най-трогателните истории в книгата е свързана с първата му жена и майка на неговите деца - Сандра. Тогава Лилиан е състезател на Монако. "Още нямах кола и помолих съотборниците да ме хвърлят до някъде. Тогава пристигна бъдещата ми жена и те бяха тотално шокирани, че тя е черна. Първоначално чувах, че май ми била сестра. С годините разбрах какво стои зад тази изненада. Моите съотборници, дори тъмнокожите, не разбираха защо съм се решил да взема черна жена. Защото като футболист можело да имам и бяла. Просто разбирането за красотата е бялото. Не можете да си представите какви отвратителни и унизителни коментари съм чувал за цветнокожите жени в съблекалнята. Особено от черни мъже. И винаги съм питал: "Майка ти не е ли черна? Или сестра ти?" И се уверих в това - ако растеш в среда, в която хората са подценявани заради цвета на кожата си, ти ставаш същият." Според него целият обществен диалог за равноправие във Франция получава огромен тласък след световната титла през 1998 година. Освен тъмнокожите Тюрам, Десаи, Диомед, Анри, Виера, Карембьо, Лама, в състава са Зинедин Зидан (с алжирско потекло), Ален Богосян и Юри Джоркаеф (с арменско). "Точно тогава се навършваха 150 години от премахването на робството във Франция и призивите за равенство придобиха особена тежест. Но аз не съм наивен. Наясно съм, че ако не бях известен бивш футболист, нямаше да бъда възприеман като французин, а като чернокож", спомня си Тюрам.
