На 15 юли Православната църква чества паметта на светите мъченици Кирик и Юлита. Тогава е храмовият празник на едноименния храм в Банкя и празник на града. Св. Юлита произлизала от рода на предишните римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик.
Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, научила го на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс.
Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище.
Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, загдето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците, и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата "Св. Богородица".
Сгушен в родопската гора, манастирът "Св.св. Кирик и Юлита" е едно от най-приятните за посещение места край Пловдив. На по-малко от половин час с автомобил, той не е от най-известните, но е сред най-живописните манастири в околията. Смята се, че манастирът е основан още през Средновековието. В по-ново време той споделя съдбата на много други български християнски постройки и става жертва на кърджалиите от началото на 19 век.
През 1810 година е опожарен от престъпните банди. В следващите години манастирът е отново възстановен. Тъй като той е под покровителството на "Св.св. Кирик и Юлита", а манастирската църква - на "Света Параскева", то се предполага, че преди години всъщност е имало два близкостоящи манастира, които са носили имената на отделните светци. Именно през Възраждането и след опожаряването от кърджалиите е станало и обединението. Имен ден днес празнуват хората с имена Владимир, Владимира, Владо, Владко, Владислав, Владислава, Господин.
