Ангел Карадаков

Народна песен се носи из манастирския двор. Слънцето жарко напича калдъръма. Някъде в делечината се чува песен на щурец, а чешмата изпълва въздуха с благозвучието на течаща студена вода. Влизаме в един от най-старите манастири на Балканите, а и в Европа. Смята се, че е основан от самия св. Атанасий Велики. За да усетиш наистина мястото, трябва да се отдадеш на спокойствието, на тишината. И когато останеш сам със себе си, тогава ще осъзнаеш и разбереш духовността му, а може би себе си.

Манастирът „Свети Атанасий" се намира съвсем близо до село Златна ливада, Чирпанско. Единственото, което показва, че в околността има духовен живот и света обител, е малка табела, на която пише: „За манастир „Св. Атанасий". И нищо повече. Отивайки натам, човек си мисли, че става въпрос за съвсем неугледно и изоставено място, съсипано от времето. Но повечето не могат да повярват на очите си колко подреден и чист е най-старият манастир в България! И колко непознато всъщност е това уникално духовно чудо.

В манастира ни посреща протяжна родопска песен, нехарактерна за Тракийския край. Бавно, тежко и тъжно пееше една от поклонничките. А те - три жени, седнали под вековен явор, говорят и пеят. За Бога, за светиите, за манастира, как наново бил съграден животът там.

Отецът, който живее в манастира и е игумен на светата обител, не беше там. Посрещна ни Дора Радева, която е била дълги години кмет на село Златна ливада. След като се поклонихме в храма, седнахме на една от пейките под навеса на манастирската църква. А тя разказа легендата за това как св. Атанасий дошъл, пренощувал и решил да създаде обител, за да може и тук да има монашески живот - така необходим и насъщен за желаещите да се спасят.

„Св. Атанасий минал оттук, когато пътувал за големия църковен събор в Сердика. Ходел покрай реката до манастира, казва се Старата река. Видял един заспал овчар и го събудил. Казал му: „Събери дружина, махнете този голям камък, на който спиш, и ще рукне лековита вода. Направете тук манастир." Дора ни разказва, че вече са намерени доказателства не само за минаването на св. Атанасий Велики, а и даже за негово пребиваване по нашите земи. И то не за ден-два, а за година и половина. След разказа за преданието, което свързва мястото с един от най-големите светии на православието, Дора ни развежда из манастира. Първо отиваме до аязмото, в което тече лековитата вода, открита от св. Атанасий. „Тя и днес лекува", убедена е бившата кметица. Помолих я да ми разкаже поне едно чудо, което се е случило в манастира. „Ами чудеса си стават. Например един мъж от Кърджали доведе детенцето си на инвалидна количка и детето проходи за първи път в манастира", казва тя, а очите й се насълзяват. Може би от умиление или пък от почуда пред чудото. Казва, че има много излекувани хора от лековитата вода, която помагала най-много при болни очи. Ако влезете в манастирския храм, ще видите от едната страна, че стената е отрупана с икони. Питам я защо има толкова икони на това място. „Тези икони са подарени от хора, които са получили благодатната помощ на св. Атанасий. Случило им се е чудо и хората подаряват."

Подарък е и една малка икона на св. Атанасий Велики. Само че тя не е от случаен човек, а от патриарха на Александрия - Петрос VII, който година преди да почине - през 2003 г., подарява икона на свети Атанасий. И до днес тя стои в храма. Забранено е да я снимаме, затова пък, ако ви се отвори път до Златна ливада, може лично да я видите и дори докоснете, защото тя си стои съвсем до иконостаса. Александрийският патриарх посещава манастира „Св. Атанасий" край Златна ливада, защото един от първите епископи на Александрийската църква е именно този светец. Още ранната църква почита Атанасий като „велик" заради значимия му принос в богословието. Считан е за Баща на православието и за приносител на древното монашество от Египет на европейския континент. Британският историк сър Джулиан Хъксли, който е един от големите авторитети в съвременната историческа наука, подчертава изрично тази заслуга на св. Атанасий за развитието на европейската християнска цивилизация в своите трудове още преди около тридесет години.

Днес след последните научни проучвания разбираме, че светецът по всяка вероятност лично е основал древната обител през далечната 344 г. Тогава Александрийският патриарх посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика (343-344) и както четем в житието му, отсяда по пътя близо до Берое (днешна Стара Загора). Там основава манастир. Това дело не е случайно - св. Атанасий е един от големите радетели за чистотата на православната вяра и най-вече за нейния постулат за Светата троица в борбата срещу актуалната по онова време ерес на арианите, която отрича божествената равнопоставеност на Иисус Христос. Нему църквата дължи и разгромяването на тази ерес и създаването на Никео-Цариградския символ на вярата, създаден през 325 г.

Според изследователите мястото, където е основан манастирът, не е избрано само защото е близо до стратегическия тогава път Константинопол-Сердика. То се намира в подножието на важна крепост, чийто останки се виждат и до днес над самия манастир, а също така и до тракийски нимфлей. Него явно светецът „преобръща" от езическо в християнско водно светилище - практика, типична за онази епоха на преход към новата християнска вяра. Явно основателите на такива обители благодарение на дарбата си са умеели да откриват и освещават места, които днес наричаме и чудотворни.

Местните легенди за лековитата вода на манастирския кладенец, свързани с основаването и покровителството му от светеца, многовековният континуитет на оздравителното поклонничество, видян и в атрибути, и в практики, познати от Късната античност, също дават основание наред с данните от житието и на някои първоначални археологически индикации да се предполага основаването му през далечната 344 г.

Интересно е да се спомене, че манастирът е един от най-старите в цяла Европа. След него са построени един манастир в Шотландия и два в днешна Франция.

Дора ни повежда извън манастира. „Сега мястото е затворено, защото в момента се укрепва, ама аз ще ви заведа, за да снимате." Оказва се, че над манастира има древна постница. Според преданието всеки, който е постел, минавал през нея и така постът му се е признавал за валиден. Иначе постницата представлява скала с дупка, през която може да се мине. Трябва да ви предупредя да сте внимателни, защото ако много си надигате главата, ще получите като мен синина и цицина. Мястото е отрупано с икони и предразполага да поседнете пред скалата. Минахме и ние. И въпреки че не сме постили, се надявам св. Атанасий да се е помолил и за нас.

Слизаме бавно по стъпалата и се отправяме към една от манастирските ливади, на която преди месец е имало сватба по древен тракийски обичай. „Напоследък са доста модерни", казва Дора и ни сочи древната римска крепост, от която е останало съвсем малка част. „Св. Никола се казва", пояснява тя. Иначе за постницата се смята, че в нея е преспивал самият св. Атанасий Велики. Такива постници са част от духовния и архитектурен ансамбъл обикновено на най-значимите манастирски обители, каквато например у нас е постницата на св. Йоан Рилски в Рилския манастир.

В манастира почти целия си живот е изживяла сестра Евдокия, която от 16-годишна възраст е монахиня. Тя става и кръстница на всички деца от село Златна ливада, та даже и от Чирпан. Гробът на монахинята се намира в непосредствена близост до манастирския храм - там, където всъщност монахинята Евдокия е отдала целия си живот. Живот, който мнозина ще помислят, че е отишъл напразно. А това не е така. Защото от такъв живот остава много повече, отколкото от другия. Сега в манастира освен игумена архимандрит Борис има една монахиня, която е близо на 90 г. Казва се Макрина, вече е трудно подвижна и не може да излезе, за да си поговорим с нея. Интересен разговор иначе би се развързал.

Преди да си тръгнем, Дора ни показва стаята, в която за кратко е пребивавал йеродякон Игнатий - Левски. Според преданието укрили Апостола от турците, като го облекли с булчински дрехи, а съратниците му се престорили на сватбари. И така го спасили.

И макар че стояхме само няколко часа в манастира, любовта, която той породи в сърцето ми, ще остане за дълго. Манастир с такава благодатна сила, основан от велик светец, просъществувал над 1700 години, няма как да не остане в душата на всеки, който го е посетил.

Тръгвайки си, отново минаваме по калдъръма, а там... Там продължава да се носи тъжната родопска песен. Сякаш никога не е спирала. Песен и за свобода, и за любов, и за вяра. Песен за човек, отдал себе си за вярата, песен за човек, освободил стотици хиляди, давайки им вярата в Иисус Христос.

Наскоро правителството на Бойко Борисов отпусна близо 25,000 лв., с които подпомогна укрепването на едно от манастирските крила, а една част от манастира да бъде възстановена. Дора казва, че Бойко Борисов е идвал два пъти в манастира и даже се хвали, че му сипвала лично тя кафето. Интересна история ни разказа от първото посещение на премиера в древната обител. „Ами той дойде, седнаха с отеца и аз тръгнах да правя кафе", казва Дора. Тогава Бойко сам пожела да си сипе и захар, и мед, казал, че много му харесали.