Вечният живот е една от най-големите мечти за диктатори и владетели през годините. Всеки иска да запази империята си и да продължи своето управление с векове, защото се страхува от следващия живот или отвъдното, където никой няма да го разпознае като нещо повече от мъчител. През 20-те години на миналия век, Александър Богданов смятал, че имал тайната за дълголетието. Той вярвал, че ако стария болшевик може да предаде всички знания на младия, използвайки кръвопреливане от младия в стария и обратно. По този начин единият ще има знанията, а другия ще се възроди и подмлади. Богданов трябва да спечели благословията на партията и прави експеримент с кръвта на Мария Юлянова и Леонид Красин. След като и двамата заявили, че се чувстват много добре, а Сталин изглеждал впечатлен, но реално с поглед на теле в железница, тъй като научните му познания не можели да се извисят дори до връзките подметките на Айнщайн, бързо решил да даде благословията си на Богданов да започне първия проект за болшевишкия фонтан на дълголетието. Института по кръвопреливане живее много малко, почти колкото Богданов, който умира след като тялото му отхвърля кръвта на млад студент. Партията запазва правото да използва мозъка на Богданов и го предава на мозъчния институт за изследвания. Най-вероятно си е правил компания с този на Ленин, следователно е било интригуващо преживяване, пише chr.bg. Мечтата за съветско дълголетие не се случва и рано или късно идва онзи персонаж с вилата, за да отведе всички далече от тази земя – все пак колко точно зло може да понесе света?
