Консервативният съдия Ейми Кони Барет беше номинирана от президента Доналд Тръмп за член на Върховния съд и за наследник на починалата преди няколко дни либерална икона Рут Бейдър Гинсбърг. Това, според много анализатори, може да върне законодателството на Америка десетилетия назад, давайки превес на консервативното мнозинство в съда, което може да подложи на риск правото на аборт и правото на еднополов брак. Барет, която е смятана за идеологическа противоположност на Гинсбърг, е ревностна католичка и е популярна сред религиозното консервативно крило на коалицията на Тръмп. Президентът настоява Сенатът да побърза с одобрението й преди изборите на 3 ноември, докато опонентът му за поста на държавен глава Джо Байдън смята, че новият съдия трябва да бъде номиниран от победителя в изборите. Ейми Кони Барет е 48-годишна

майка на седем деца

от щата Луизиана. Тя е работила по-малко от три години в 7-ми Окръжен апелативен съд, който отговаря за щатите Индиана, Илинойс и Уисконсин, а по-голямата част от професионалния си живот е прекарала като преподавателка в католическия университет „Нотр дам“. Ако бъде назначена на доживотната позиция, Барет ще наклони баланса във Върховния съд до 6 на 3 в полза на консервативното мнозинство вместо досегашното консервативно-либерално мнозинство от 5 на 4. Това може за десетилетия да тласне съда надясно, коментираха след номинацията DPA и CNN. През 2017 г. Барет беше назначена от Тръмп за съдия и предизвика разгорещени спорове в Сената, тъй като много демократи бяха притеснени от нейните политически и религиозни възгледи. Утвърждаването й в Сената стана с малко мнозинство, до голяма степен с гласуване по партийна линия. „Вие сте

пропита от догматизъм

и това буди безпокойство“, каза сенаторката демократ Деян Файнстийн по време на изслушването й. Думите й бяха оценени като изключително полемични. Барет изтъкна, че религиозните й убеждения няма да влияят на съдебните й решения, като каза: „Никога не е уместно съдия да поставя личните си убеждения над закона, независимо дали произтичат от вярата или от нещо друго“. Тя има много научни публикации по въпроса, но съдебният й опит е по-ограничен. Позицията на Барет при произнасяне като апелативен съдия по дела за аборти, имиграция и правото на притежание на оръжие показва консервативните й разбирания. През 2019 г. тя се обяви против федерален закон, забраняващ на престъпници да притежават оръжие, и обяви, че би ограничила обхвата му. През 2018 г. Барет се присъединява към несъгласните с два щатски закона, които бяха блокирани - единият, изискващ останките от зародиши да бъдат кремирани или погребвани, а другият - забраняващ абортите единствено въз основа на раса, пол или увреждане на ембриона. Либералите се опасяват, че тя ще промени идеологическия и философски баланса във Върховния съд, което би могло да доведе до промени по теми като здравеопазване,

отчетност на избраното правителство

 

и абортите. Демократите казват, че Барет може да се опита да отмени решението по делото Роу срещу Уейд - знаково дело във Върховния съд от 1973 г., гарантирало правото на жената да направи аборт. На фона на притесненията от номинацията й, Тръмп я описа като „жена със забележителен интелект и характер“, която е „изключително квалифицирана". Той призова медиите да се въздържат от лични нападки към нея. „Знам, че ще направиш страната ни много горда“, каза Тръмп, като се обърна към Барет. „Разбирам, че това е моментна номинация. Ако ми се даде честта да бъда одобрена от Конгреса, ще се стремя да върша работата си по-най-добър начин. Обичам Америка, закона и конституцията“, заяви тя. Ако бъде бързо утвърдена, Барет може да даде решаващия глас на 10 ноември, когато Върховният съд изслушва аргументите по голямо дело, в което правителството на Тръмп се опитва

да отмени „Обамакеър“

известен също като Закон за достъпна медицинска помощ от 2010 г., разширил покритието на здравното осигуряване. През 2017 г. Барет разкритикува възгледа на председателя на съда Джон Робъртс, спасил закона през 2012 г. Барет ще е третото назначение на Тръмп във Върховния съд. Тя ще е едва петата жена във висшата съдебна инстанция на САЩ. И най-младата съдийка в този съд, а пожизненото назначение би й позволило да влияе на съдопроизводството в САЩ за поне едно поколение.

 

Как трябва да бъде избрана?

  Ейми Кони Барет ще се яви на редица официални и неофициални срещи в контролирания от републиканците Сенат, който има правомощието да я утвърди на тази пожизнена длъжност. Очаква се още в понеделник Барет да започне неофициални срещи със сенатори на Капитолийския хълм, започвайки с лидера на републиканското мнозинство Мич Макконъл. Юридическата комисия на Сената, председателствана от съюзника на Тръмп Линдзи Греъм, е натоварена с разследване на миналото и квалификацията на всеки номиниран. Барет ще попълни въпросник за своето минало, професионална кариера и финансово състояние. След това ще се яви на публично изслушване и накрая комисията ще гласува по изпращането на кандидатурата й в пленарна зала. Предвидено е изслушванията да започнат на 12 октомври. След като през 2017 г. републиканците в Сената премахнаха т.нар. филибъстър (тактика на бавене на одобряване на кандидат за даден пост чрез процедурни хватки) за номинирани за Върховния съд, сега е достатъчно обикновено мнозинство от 100-те сенатори за одобряване на кандидата. Това вероятно ще се случи, тъй като републиканците имат мнозинство от 53 места и само двама сенатори републиканци са се противопоставили публично на желанието на Тръмп да запълни вакантното място преди изборите.