Разрушават недостроения дом „Родна стряха“ в София, известен още като „Дома на емигрантите“. Този „дом“ трябваше да е именно на нашите емигранти. Иронията на съдбата обаче е пълна, защото точно онези, които изгониха стотици хиляди сънародници от домовете им в България, години след това започнаха строителството на общ техен „дом"...! Онези, които наричаха напусналите Родината си с грозното наименование „невъзвращенци“, решиха да се „погрижат“ за комфорта на същите в същата тази „Родина“, която ги е прокудила като ненужни и непотребни хора „втора ръка“. Инициативата за този „дом“ стартира още през 1983 г., когато е първата копка, строежът обаче започва едва през 1985 г. Предвижда се сградата да е готова през 1990 г. Демократичните промени от есента на 1989 г. обаче водят до постепенно спиране на градежа и той
замира за десетилетияТака се стига до плачевното състояние на строителния скелет. Каква ли безмерна наглост трябва да притежава човек, за да стигне до там да мародерства собствената си съвест, а и памет...!? Да изгониш свои сънародници като „мръсни кучета“ от дома им, само защото не мислят като теб, само защото нямат твоите политически възгледи, и след това да им строиш „дом“, при положение, че преди това на много от тях си конфискувал собствения дом…! Ограбено е настоящето и бъдещето им заради миналото им...! Много българи напускат Родината си, защото не са съгласни със статуквото, не са съгласни с налагането на определен начин на мислене и си „позволяват“ да мислят самостоятелно. Този дом „Родна стряха“ не е просто един абсурден анахронизъм, той е преди всичко пълен абсурд и на времето си, а днес - още повече.
Какъв е смисълът от това да строиш „дом“ на някого ли...?! Смисълът е в това да създадеш възможности за ограничаване, да регулираш, макар и дистанционно, престоя му в България, а този тип организиране е
начин за директен контролВъв въпросния „дом“ е била предвидена и хотелска част. Вместо емигрантите ни, които посещават Родината си, да спят при роднини и по хотели, за тези, които вече нямат живи роднини, предвиждало се е да отсядат именно в този хотел. Той от своя страна създава идеални възможности емигрантите ни да бъдат следени къде ходят, какво правят, с кого се срещат. Същото се опитва да прави и така нареченият „Славянски комитет“, който уж организира „културно-просветна програма“ за емигрантите ни, които посещават Родината си, а в същото време по този начин ги контролира и се опитва да им промива мозъците, като им прокарва фалшиви идеи за панславизъм, политкоректно родолюбие и други идейни постановки, които звучат нелепо и понякога дори цинично. Ако това не стане, чрез въпросния „Славянски комитет“, емисари на който посещават домовете, в които отсядат емигрантите, то трябва да стане през хотела на въпросния „дом“ за емигранти. Хотелът във въпросния „дом“ на практика се оказва „златна клетка“, където емигрантите биват „заловени“ и идеологически облъчени. Това са двата начина за фактическо обхващане на емигрантите със зле прикрита политическа репресия. Разрушаването на „Дома на емигрантите“ в София е не просто освобождаване на
нов терен за строителствов иначе и без това презастроения столичен квартал „Манастирски ливади - Запад“. Това е и едно символично скъсване с миналото, с историята на емиграцията ни, която касае престоят на тези хора в собствената им Родина в едни времена на безродие и политически репресии, извършвани от българи спрямо българи.
Руините на този нескопосан опит за „приласкаване“ на емигрантите ни отново в общата ни Родина стърчаха като абсурден паметник на времената, когато българи биваха принуждавани от обстоятелствата да напускат истинските си домове и да търсят подслон, работа и приятели далече зад граница.
Символичното събаряне на „Дома на емигрантите“ би трябвало да открие и нова епоха в отношението на държавата към нейните блудни синове и дъщери по света, епоха на съграждане. Не да ги каним да се завърнат, като им осигурим по една панелка в „Люлин“ и работа за мизерна заплата, а да ги подпомагаме да съхраняват своя български дух, култура и спомени. Това е начинът да ги спечелим, не като ги подлъгваме, а като ги приласкаваме!
