Разрушават недостроения дом „Родна стряха“ в София, известен още като „Дома на емигрантите“. Този „дом“ трябваше да е именно на нашите емигранти. Иронията на съдбата обаче е пълна, защото точно онези, които изгониха стотици хиляди сънародници от домовете им в България, години след това започнаха строителството на общ техен „дом"...! Онези, които наричаха напусналите Родината си с грозното наименование „невъзвращенци“, решиха да се „погрижат“ за комфорта на същите в същата тази „Родина“, която ги е прокудила като ненужни и непотребни хора „втора ръка“. Инициативата за този „дом“ стартира още през 1983 г., когато е първата копка, строежът обаче започва едва през 1985 г. Предвижда се сградата да е готова през 1990 г. Демократичните промени от есента на 1989 г. обаче водят до постепенно спиране на градежа и той
замира за десетилетия
Така се стига до плачевното състояние на строителния скелет. Каква ли безмерна наглост трябва да притежава човек, за да стигне до там да мародерства собствената си съвест, а и памет...!? Да изгониш свои сънародници като „мръсни кучета“ от дома им, само защото не мислят като теб, само защото нямат твоите политически възгледи, и след това да им строиш „дом“, при положение, че преди това на много от тях си конфискувал собствения дом…! Ограбено е настоящето и бъдещето им заради миналото им...! Много българи напускат Родината си, защото не са съгласни със статуквото, не са съгласни с налагането на определен начин на мислене и си „позволяват“ да мислят самостоятелно. Този дом „Родна стряха“ не е просто един абсурден анахронизъм, той е преди всичко пълен абсурд и на времето си, а днес - още повече.
Какъв е смисълът от това да строиш „дом“ на някого ли...?! Смисълът е в това да създадеш възможности за ограничаване, да регулираш, макар и дистанционно, престоя му в България, а този тип организиране е
начин за директен контрол
Във въпросния „дом“ е била предвидена и хотелска част. Вместо емигрантите ни, които посещават Родината си, да спят при роднини и по хотели, за тези, които вече нямат живи роднини, предвиждало се е да отсядат именно в този хотел. Той от своя страна създава идеални възможности емигрантите ни да бъдат следени къде ходят, какво правят, с кого се срещат. Същото се опитва да прави и така нареченият „Славянски комитет“, който уж организира „културно-просветна програма“ за емигрантите ни, които посещават Родината си, а в същото време по този начин ги контролира и се опитва да им промива мозъците, като им прокарва фалшиви идеи за панславизъм, политкоректно родолюбие и други идейни постановки, които звучат нелепо и понякога дори цинично. Ако това не стане, чрез въпросния „Славянски комитет“, емисари на който посещават домовете, в които отсядат емигрантите, то трябва да стане през хотела на въпросния „дом“ за емигранти. Хотелът във въпросния „дом“ на практика се оказва „златна клетка“, където емигрантите биват „заловени“ и идеологически облъчени. Това са двата начина за фактическо обхващане на емигрантите със зле прикрита политическа репресия. Разрушаването на „Дома на емигрантите“ в София е не просто освобождаване на
нов терен за строителство
в иначе и без това презастроения столичен квартал „Манастирски ливади - Запад“. Това е и едно символично скъсване с миналото, с историята на емиграцията ни, която касае престоят на тези хора в собствената им Родина в едни времена на безродие и политически репресии, извършвани от българи спрямо българи.
Руините на този нескопосан опит за „приласкаване“ на емигрантите ни отново в общата ни Родина стърчаха като абсурден паметник на времената, когато българи биваха принуждавани от обстоятелствата да напускат истинските си домове и да търсят подслон, работа и приятели далече зад граница. Символичното събаряне на „Дома на емигрантите“ би трябвало да открие и нова епоха в отношението на държавата към нейните блудни синове и дъщери по света, епоха на съграждане. Не да ги каним да се завърнат, като им осигурим по една панелка в „Люлин“ и работа за мизерна заплата, а да ги подпомагаме да съхраняват своя български дух, култура и спомени. Това е начинът да ги спечелим, не като ги подлъгваме, а като ги приласкаваме!
