Над седем хиляди долмени се намират на 40-километровата ивица по западния, спускащ се към Черно море, склон на Кавказ в република Адигея, част от Русия. В момента са се запазили обаче само около 150 от тях. Експедиции се опитвали да разберат кой и защо е положил титанични усилия, за да  създаде от многотонни плочи съоръжения, подобни на голяма кучешка колибка. Но до момента не е намерен задоволителен отговор.

Човек с нормален ръст би било невъзможно да живее в долмен. Затова адигейците ги считат за домове на джуджета, които живеят някъде в околните планини. Освен това ги наричат и „домове на вечността". Според поверията джуджетата не са си заминали, а са се спуснали под земята и живеят в пещерите . Понякога излизат над земята, но тогава в долмените се случват непонятни неща. Над малките каменни къщички се запалват тайнствени огньове, а понякога се чуват и звукове, подобни на падащ гръм. Затова алдигейците никога не се заселват близо до тях и всячески се стремят да ги избегнат.

Морският народ бицента

Официалната наука не бърза да обяснява причината за поява на долмените. Най-лесно би било да бъдат обявени за гробове на местни знатни хора. Действително, в някои от тях били намерени погребения на адигейски князе. След като в археологията започнал да се използва радиовъглеродния метод, станало ясно, че погребенията са много по-стари от самите долмени, възрастта на които се колебаела межди 5 и 10 хиляди години.

Всички учени, занимаващи се с изучаване на западнокавказките долмени, били поразени от огромните усилия, които се изисквали за създаване на тези малки каменни съоръжения. Блоковете от пясъчник с тегло по няколко десетки тона се пренасяли по неизвестен начин на няколко километра от каменоломната до мястото на изграждане на долмена. Те били подреждани така точно, че между тях не можело да се прекара дори острие на нож.

Местните жители разказват, че в незапомнени времена тук управлявал дошлият от морето народ бицента (джуджета). Тези хора притежавали уникални способности. Могли с поглед да свалят дърво или да придвижват скали, както и да разговарят, когато са на стотици километри. Джуджетата живеели в пещерите, а в планинските долини живеели глуповати великани ловци. Веднъж джуджетата видели как великаните се забавляват по време на игра, търкаляйки си кръгли каменни блокове. Тогава те решили да използват удивителната сила на великаните за свои цели, като им внушили мисълта да строят къщички долмени от огромни блокове, които и на хората било невъзможно да ги преместят.

Неотдавна било открито още едно удивително свойство на долмените.Тяхното струпване съвпада с големи разломи, по които от глъбините на Земята се издига енергия. Изглежда, че точно нея улавят долмените. Хората с екстрасензорни способности, попадайки в загадъчните строежи, усещат нейното присъствие, а енергията на Земята засилва техните способности. Именно по тези места стават понякога спонтанни „сеанси на връзка" с хора, които в момента са на много голямо разстояние. Особено чести са такива сеанси в така наречения Дом на любовта - долмен, разположен на река Джанет. Адигейците се стараят да заобикалят долмените и смятат, че който отиде при тях „неподготвен" и „неканен", а и с нечисти помисли, ще бъде жестоко наказан от висшите сили.

Носители на висшите знания

Основателката на обществената екологична организация „Звънящите кедри на Русия" предлага интересна теория, обясняваща странните явления, които понякога се случват около долмените. Нейното мнение е, че долменът е живо същество. Построен е от хора, надарени с висши знания. Цивилизацията на тези хора е загинала, но те са решили да предадат своите знания на потомците и чувствайки наближаването на своя край, издигнали „погребален дом" - долмен. Те влизали в него още приживе и затваряли отвора отвътре. Когато човекът умирал, мисловната му енергия попивала в каменните блокове на постройката.

По думите на тези, които са били в долмените, възможността за приобщаване към висшите знания до голяма степен зависи от това, с какво настроение отива човек там. Най-добре е да се направи самостоятелно посещение. Човек може да поседи, да помисли и да намери решение на своя проблем. Когато посещението е в група, това може да се случи много рядко. Мислите на хората са различни, енергията им е различна - всичко се смесва и на практика няма никакъв ефект от съприкосновението с долмените.

Всеки долмен има свое предназначение. Въздействието му пряко зависи от начина на живот и мислите, с които се обръща към него човек. Понякога може да се стигне и до случайно излекуване на болни. Само че не долмените лекуват, а положителните промени стават, тъй като се променят вътрешното състояние на човека и редът на неговите мисли.